Може би - не, но в епосите на Омир все пак има следи от действителни събития

Троянската война остава една от най-великите истории от древни времена. Но докато гърците от класическия период твърдо са вярвали, че „Илиада“ е фактологичен разказ, днес няма научен консенсус дали тя наистина се е състояла.

Извън епосите на Омир историческите документи за древно­гръцката бронзова епоха са малко. Въпреки това някои от последните археологически открития сякаш потвърждават основни факти в любимия на поколения мит. Вярно е, че няма съвременни учени, които да потвърдят 100% истинността на историята, но не бива да забравяме, че те са били още по-скептични и когато Хайнрих Шлиман открива Троя през 1871 г. на хълма Хисарлък край Чанаккале в тогавашната Османска империя. Ръководен от античните стихове, както и от показания на местни хора, той разкрива съкровища, за които набързо обявява, че са принадлежали на троянското царско семейство.

Но почти веднага след сензацията, която пруският любител на археологията предизвиква навремето, разочарованията се завръщат отново. След смъртта му асистентът на Шлиман Вилхелм Дьорпфелд доказва, че съкровището е част от Троя II – град, съществувал на същото място, но много по-рано от Троянската война.

Дотогава е общоприето, че Троя е бил унищожен по време на война около 1200 г. пр.Хр., но се оказва се, че градът, който наричаме Троя, е основан около 2920 г. пр.Хр. и е бил унищожаван най-малко девет пъти. Всъщност гърците могат да бъдат наречени първите „откриватели“ на Троя, защото някъде около 700 г. пр.Хр. основават град Илион на мястото, след като в продължение на 3 века то е било изоставено.

Дьорпфелд работи в Троя в продължение на много години и именно той идентифицира деветте основни слоя на града и ги обозначава със системата от римски цифри и латински букви, която се използва и до наши дни. По неговата класификация Троя VI е легендарното място, описано от Омир.

През 1932 г. той се съгласява да помогне на младия американски археолог Карл Блеген от университета в Синсинати да започне работа на обекта. Американският екип води пълни научни записи и използва керамиката, за да датира по-точно части от обекта. Въз основа на следи от опожаряване и обсада Блеген е този, който определя, че Троя VII е най-вероятният театър на Троянската война.

След това в продължение на десетилетия продължаващите разкопки сякаш водят до още по-объркващи за любителите на легендата резултати. Археологическите находки за съществуването на Троянската война

не дават ясен отговор как точно градът е паднал.

Конкретните описания на битките също са причина за разногласия сред учените. Въпреки че доспехите и бойните стратегии са в съответствие с други находки от Древна Гърция, те не отговарят само на една-единствена епоха. Освен това няма как да не отбележим, че в „Илиада“ и „Одисея“ боговете са изобразени като действителни персонажи, биещи се на бойното поле и разделени в своята вярност към двете страни. Вероятно точно тези свръхестествени елементи отблъскват учените и някои от тях твърдят, че войната не се е случила. Но този аргумент по-скоро може да се пренебрегне, тъй като включването на гръцки богове в епосите може да се разглежда като политическа пропаганда, укрепваща гръцката гордост в една епоха, когато полисите (градовете-държави) са били във възход. Много учени смятат, че Троя е била заселена от гръцки колонисти, въпреки че има някои признаци, че хора, които вече са живеели в района, също са се нанесли в повторно окупираното селище. През 2014 г. екип от учени публикува в Oxford Journal of Archaeology изследване на амфори в Троя, датиращи след 1000 г. пр.Хр., и установява, че те са местно производство, а не внесени от Гърция, което кара изследователите да заключат, че новите заселници не са гърци.

Наистина много са находките, които говорят, че историята е била по-различна, но в крайна сметка трябва да помним, че епосите на Омир са произведения на изкуството и трябва да ги ценим като такива. А това, което се случва с художествените произведения от миналото –

да се добавят фантастични елементи и супергерои,

става и в наши дни. Например холивудските интерпретации на двете световни войни от ХХ век. Там често се представят супергерои, но това не означава, че тези войни не са се случили.

Какви са аргументите, че епосите на Омир имат корени в истински събития - четете в новия брой на сп. "Космос"