Ботвиник разгледа нашите партии, заедно анализирахме началните схеми, най-добрите партии, изиграни от гросмайстори през този период. Подходът му към шаха и, разбира се, директните му забележки за напълно посредствените ми познания - всичко това ме впечатли. Започнах да чета различни шахматни книги. С една дума, Ботвиник

промени отношението ми към шаха,

но все още не до такава степен, че да започна да го изучавам много сериозно. Дори и без да познавам теорията, можех да играя наравно с тогавашните си противници, разчитайки само на интуицията и способностите си. Какво да правя? Младите шахматисти се характеризират с прекомерно самочувствие. Но когато на 15 г. станах майстор и най-накрая реших сериозно да се посветя на шаха, тогава наистина се посветих. Разбрах, че в много отношения си създавам трудности само защото не знам шахматната азбука."

През 1968 г. Карпов отива на приемни изпити в Московския държавен университет, но

не преминава конкурса

Тогава се намесва Михаил Ботвиник, който се обръща към министъра на висшето образование на СССР Вячеслав Елютин с молба да отпусне допълнително място за Карпов, за да постигат големи спортни успехи. Така той влиза там без конкурс.

Година по-късно обаче се мести в Ленинградския държавен университет, за да е по-близо до треньора по шах Семьон Фурман, който вярва много повече в него, отколкото Ботвиник. Благодарение на Фурман Карпов печели световното първенство за юноши в Стокхолм. През 1970 г. става гросмайстор само на 19-годишна възраст.