Изслушах много "компетентни" приказки за приемането на еврото. Намирам ги за излишни. Предпочитам твърдата почва. Стъпим ли на нея веднага ни стават ясни две неща:

1. Българските европейски граждани трябва да имат европейски доходи.

2. Българските европейски граждани трябва да получават своите доходи в евро.

И споровете приключват. Но към момента доходите на българските граждани - заплати и пенсии, не са европейски и респективно не се плащат в евро. Тоест тези доходи са все още далеч от доходите на гражданите на останалите страни членки на ЕС, в които те се получават в евро. Изводът е само един: не сме готови за приемане на еврото. Защото логиката е следната: първото доходите, а сетне еврото.

Само малка част от работещите у нас са готови. Готови са и министрите, депутатите и евродепутатите. Готови са и бамбашка бизнесмените и олигарсите. Но не е готово мнозинството от българските граждани. Техните доходи са все още под средното европейско равнище, т.е. под водата. А под водата се живее трудно. Има проблем с дишането, като при ковид.

Затова и цел на българските политици днес е да създадат такива условия за развитие на икономиката във всичките й отрасли, които да доведат до изравняване на средните доходи на българите с тези на гражданите на страните, които са приели еврото. Тогава при неговото приемане у нас няма да има сътресения. Включването в Еврозоната ще стане плавно и неусетно. И предимствата от него ще станат видими веднага. В противен случай, ако доходите на българските граждани останат под средното европейско равнище, включването в Еврозоната ще доведе до сериозни сътресения. Защото няма как магаре да удари кушия, заедно с добре гледаните и охранени жребци. Затова и много българи търсят работа в други европейски държави, а не в България. И това са както хора с престижни професии, така и сезонни работници. И единствената причина те да са там, а не тук, не е любопитството към местните забележителности. Единствената причина е по-доброто заплащане на труда. Нищо друго. Защото достойното заплащане на труда е европейска ценност. Тази ценност търсят и от нея се ползват българите, които работят в западноевропейските държави. За съжаление в България нямаме съзнание за тази ценност, липсва и солидарността между управляващи, бизнес и работещи за нейното постигане. За българския депутат първото парламентарно действие е да увеличи заплатата си. И естествено, тогава еврото е вече само на една ръка разстояние. Българският бизнес предпочита да си сменя мерцедесите и аудитата през година, задръсти морските ни пристанища с яки яхти, показа на мутресите си всичките дубаи на света. Но не се сеща да увеличи заплатите на работниците, за да ги приближи и тях към еврото.

И сега още по-важното, поне за момента. За да има ръст на доходите и приближаване към членство в Еврозоната, е необходимо страната ни да има стабилно редовно правителство, чийто хоризонт да бъде не няколко месеца, а четири години, т.е. както е по конституция. Това правителство трябва да бъде дясноцентристко, защото е доказано, че само такива правителства могат да изпълнят задачата за успешно развитие на икономиката и респективно за повишаване на доходите - заплати и пенсии. Потегли ли се наляво, както това бе през месеците, когато управляваше правителството на Кирил Петков и както отново някои партии желаят да бъде, Еврозоната за нас ще се окаже кошмар. Разбира се, ще спомена отново изключенията - депутати, министри, евродепутати, олигарси. Тяхното не се губи.

Накратко: ДА на еврото! НЕ на неевропейските доходи.