Дава урок на княз Естерхази, който той никога няма да забрави

Сменя датата си на раждане, не искал да е на "лъжовния 1 април"

Името на Франц Йозеф Хайдн свързваме с великата Виенска тройка - Хайдн, Моцарт, Бетовен. Според музикалните историци именно той полага основите на класическата музикална школа, както и на оркестровия и инструменталния стандарт, който спазваме и днес. "Татко Хайдн", както ласкаво и с благодарност са го наричали неговите колеги приживе, освен че е бил учителят на Моцарт и Бетовен, е и всепризнатият "баща на симфонията и струнния квартет" .

Живял е

по-дълго от Моцарт,

който умира едва на 35 г. Както и от Бетовен, който си отива на 56 г., а пътят му е бил интересен и наситен с доста събития.

Ражда се на 31 март 1732 г. под знака на Овена в селцето Рорау в Долна Австрия, днес в Хърватия. Баща му има коларска работилница, а майка му е домакинята в многобройното семейство. Имал трима братя и две сестри. Братята му също стават музиканти.

Благодарение на баща си Карл Хайдн, който притежавал красив, природно поставен глас и много обичал да пее, малкият Франц Йозеф влиза рано в прекрасния свят на музиката. Съвършеният му кристален, по детски висок глас-дискант и вроденото му чувство за ритъм и фраза били забелязани, когато бил едва на шест. Благодарение на тях той постъпва в хора на катедралата в малкия град Гейнбург, а по-късно, когато семейството му се премества в столицата, и във Виенската хорова капела в католическата катедрала "Свети Стефан".

Но на шестнайсет, когато гласът му мутира, губи работата си - платеното място в хора, и пансионата. Останал без доходи, младият мъж се заема с всякаква работа. Италианският вокален педагог и композитор Никола Порпора взема младежа за свой слуга, но Йозеф е щастлив, защото ще може да

получава

безплатни уроци

при прочутия маестро. Много скоро Порпора оценява таланта му и го повишава в длъжността личен асистент. Хайдн заема тази позиция почти десет години. Преписва ноти и това е цяла школа за него. Маестрото му преподава теория на музиката и хармония. Постепенно талантливият младеж получава доста солидна музикална подготовка. С течение на времето материалните проблеми на Хайдн започват да изчезват, а и дебютните му композиции се приемат сърдечно от публиката. По това време той създава първата от своите 104 симфонии.

Въпреки че в онези времена 28-годишният Хайдн бил считан за "стар ерген", той решава да създаде семейство с виенчанката Анна Мария Келер. За съжаление този брак, продължил цели двайсет години, се оказва неуспешен за него. Ана Мария е семпла жена, еснафка, която е твърде далече от изкуството и голямата музика. Освен това счита професията на съпруга си за несериозна. Но драмата се задълбочава от това, че тя не може да има деца. След раздялата Хайдн среща младата италианка, едва 19-годишна оперна певица Луиджа Полцели, в която се влюбва силно. Но скоро страстта му угасва.

В онези времена композиторите трябвало да търсят работа като придворни капелмайстори, а длъжностите в дворовете били малко и затова търсели покровителството на богатите управници и аристократи. През 1760 година успява да започне като втори капелмайстор в двореца на влиятелното семейство на унгарските князе Естерхази. В продължение на цели три десетилетия Йозеф Хайдн

работи в

двора на тази благородническа династия

През това време той композира огромен брой сонати, струнни квартети, симфонии и др. А също 30 опери и оратории. Наистина огромно по обем творчество. При това от високо качество. Счита се за един от най-продуктивните композитори в историята на голямата музика. Истински работохолик.

Хайдн нямал много близки приятели, но един от тях бил Волфганг Амадеус Моцарт. Двамата се срещат през 1781 година.

11 години по-късно Хайдн се запознава с младия Лудвиг ван Бетовен и го приема за свой ученик. И двамата -

Моцарт и Бетовен

- се учат от него

Може да се каже, че първите симфонии и концерти на Моцарт и Бетовен напомнят твърде много стила на "Татко Хайдн".

Княз Никола Естерхази бил истински особняк.

Той бил твърде строг към Хайдн, а също и към музикантите. Не им позволявал да напускат имението без разрешението му. През една особено студена зима оркестърът помолил господаря си за кратък отпуск, но той не се съгласил. А и самият Хайдн трябвало да напише нова симфония за премиерен концерт пред гости на княза. Тогава той решил да даде урок на своя господар и написал своята прочута Прощална симфония - Симфония 45. В нея, след четирите редовни части, в които темпото ставало все по- устремно и бързо, имало и пета. Тя била против правилата, не бърза, а бавна част, адажио. В нея постепенно след определено време оркестрантите започнали един по един да спират да свирят, да стават от местата си пред очите на смаяния княз и публиката, и като гасели свещите на пюпитрите си с нотите, излизали един по един тихо от концертната зала, да, точно така: един по един! Накрая на сцената остават само двама, единият от които е самият Хайдн.

Князът, макар и доста смутен, разбрал намека му и на следващия ден

разрешил на музикантите да излязат в отпуск

и да отидат за кратко при семействата си в Айзенщат.

Службата в двореца на Естерхази завършва със смъртта на стария княз.

Младият не е такъв меценат като прочутия си баща. Йозеф Хайдн губи тази стабилна работа, която обаче го натоварва не само като музикален ръководител и композитор, но и като администратор на оркестъра, на хора и балета.

Но името му като композитор е вече прочуто не само във Виена и Австрия, но и в ред страни на Европа: Англия, Франция, Холандия, Швеция, Италия и дори в Русия.

По време на престоя си в Лондон композиторът спечелил за една година почти толкова, колкото за цели двайсет години като капелмайстор в двореца на бившия си работодател.

Последната творба на композитора е прекрасната, мащабна оратория за солисти, хор и оркестър "Четирите годишни времена". Съчинява я с големи усилия, измъчван от хронично главоболие, проблеми със съня и куп други болести.

Умира на 78-годишна възраст,

на 31 май 1809 година,

като прекарва последните си дни в къщата си във Виена, когато Наполеоновите войски превземат австрийската столица. По-късно тленните му останки били пренесени в град Айзенщат.

През 2022 г. се отбелязват 290 години от рождението на великия композитор, но около датата има една интересна подробност.

Общоприето е, че той се е родил на 31 март. Но в неговото кръщелно свидетелство е посочена друга дата - 1 април. Според написаното от него в един дневниците му, тази "малка промяна" била направена, за да не се празнува рожденият му ден на "лъжовния Първи април".