Първата съпруга на писателя - шахматистката Евелина Троянска, загива в катастрофа

Лош късмет го преследва за “Нобел”,
интриги и афери го провалят

Полека и тихо проговори баба Сребра:

- Човек не е цвете, та по листата му да разбереш дали има отровен корен, или е целебна билка. Човек се познава по делата си (“Време разделно”).

Една от жените, които Антон Дончев "открадва" от действителността и увековечава в своето творчество, е неговата собствена баба.

Писателят се ражда в Бургас, край морето. Но тъй като родителите му са пощенски служители, семейството се мести от град в град и той не съумява да нарече свой роден дом нито едно конкретно жилище, а приема България и нейната красота за домашно огнище.

Като юноша преживява бомбардировките над София и бягството на столичани, а когато баща му се пенсионира, семейството се установява в столицата на Второто българско царство - Велико Търново. Живеят в столетна къща, пропита с история, паметник на културата. Там баба Сребра, майка на майка му, която не умее да чете и пише, от сутрин до вечер пее народни песни.

Нейният глас и мъдрост се просмукват в сърцето на внука й, който я включва във “Време разделно” с нейното собствено име.

Във Велико Търново Дончев завършва гимназия, а после продължава в Юридическия факултет на Софийския университет. Докато учи, работи по строежа на шосета и железопътни линии. След дипломирането си се връща при родителите си и работи няколко месеца в Окръжния съд, но се отказва, обезкуражен от правосъдието и липсата на истинска справедливост.

Докато живее във Велико Търново, Дончев среща и своята първа съпруга. Това е известната шахматистка Евелина Троянска, която става два пъти републикански шампион. Тя е полудатчанка и внучка на световноизвестния датски режисьор от нямото кино Алфред Линд.

Писателят и Ева, както са я наричали, споделят добро и лошо цели 54 години в щастлив брак. Двамата имат син Николай и двама внуци. Гросмайсторката почива в катастрофа през 2000 г.

Любовта обаче не се отказва от писателя. На 79 години той се жени за втори път за актрисата Райна Василева и мнозина казват, че тяхната обич го е подмладявала.

Двамата се запознават още през 1974 г., когато Асен Шопов поставя във Военния театър постановката “Време разделно”, а Райна влиза в ролята на Севда. Дончев много я харесва в изпълнението на неговата героиня и между тях се заражда приятелство.

Манол потърка челото си и бавно прекрачи след нея. На вратата из тъмнината на воденицата излезе и застана Севда, младата вдовица на заклания овчар, чиито кучета вървяха с Манол. Като я видяха, кучетата се втурнаха към нея и завряха глави в престилката й. А тя не отпусна ръце над тях, а стоеше на вратата, сложила длани над белия си врат. Вярно излезе, че на главата й няма черен ръченик и русата й коса златееше открита. А беше хубава като Магдалина или като Далила, която взела силата на Самсон (“Време разделно”).

С мисъл за Райна писателят създава героинята д-р Ани Милева от сериала “Завръщане в Рим” и това прави връзката помежду им още по-специална.

Само че написаната история не се харесва на когото трябва - самия Тодор Живков

Проектът е копродукция с италианската телевизия “Рай Уно”, но нашето правителство изисква да не бъде излъчен - прищявка, която най-вероятно излиза доста солена. Това е тежък удар за Дончев, който неведнъж преживява такива покрай своите “рожби”, но продължава напред с вдигната глава.

Изключителни драми се завихрят и всеки път, когато академикът е бил в опасна близост до най-високото световно отличие в света - “Нобел”. Писателят има три номинации за литературния приз, който все му се изплъзва.

Заради “Време разделно” той е възхваляван от чуждестранната преса и е сравняван с Иво Андрич и Никос Казандзакис, като привлича вниманието на Кралската академия. Спряган е за един от най-силните претенденти за наградата. И тогава у нас моментално се завихрят интриги и клевети, което опорочава избора.

Понякога късметът сякаш не е на негова страна и това го доказва история, разказана от Иван Гранитски. Според нея в средата на XX век в София пристига член на Нобеловия комитет, придружаван от съпругата си, за да се срещне с българските кандидати и най-вече с Антон Дончев. Гостът дни наред е обсипван с внимание и запознаван с красотите на страната, включително е отведен до родното Черноморие. Междувременно жена му се впуска във флирт с човека от службите. Това има фатален ефект върху родните претенденти. До ушите на Кралската академия стигат огорчението на съпруга и думите, че “българите са диваци, които не заслужават нищо”. И така и не получаваме нищо.

През 2005 г. Антон Дончев отстъпва за “Нобел” само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006-а го изпреварва турският романист Орхан Памук.

Междувременно през 2009 г. Дончев се жени за Райна на 79 г., като двамата отпразнуват любовта си само с най-близките си хора.

До последно писателят не спира да работи и дори в последните си дни пише том за Вълчан войвода и неговото митично златно съкровище. Журналистът и писател Иван Гранитски обяви, че се подготвя издание с части от тази негова последна непубликувана книга.