На 6 октомври в ООН САЩ обвиниха руски наемници, че експлоатират природни ресурси в Африка, за да помогнат за финансирането на войната в Украйна.

"Една от най-непосредствените и нарастващи тревоги в Африка е стратегията на подкрепяната от Кремъл група "Вагнер" за експлоатация на природните ресурси на Централноафриканската република, Мали и Судан, както и на други страни - каза в тази връзка Линда Томас-Грийнфийлд пред Съвета за сигурност на ООН. - Хората в Африка плащат висока цена за

експлоататорските практики

на “Вагнер”

и нарушенията на човешките права, извършвани от нея. А неправомерно придобитите печалби се използват за финансиране на военната машина на Москва в Близкия изток, Украйна, както и в самата Африка", добави тя.

В тази връзка американският представител призова 15-членния Съвет за сигурност да преследва онези, които експлоатират природни ресурси, за да финансират въоръжени конфликти и тероризъм.

Очаквано руският посланик в ООН Василий Небензя отрече твърденията на американския си колега и в стил "вие защо биете негрите?!" отхвърли обвинението като "антируска истерия" и на свой ред обвини САЩ в кражба на сирийски петрол.

Агресивната война на Кремъл в Украйна дойде във време на изострено съперничество между Запада, Китай и Русия за

природните ресурси, търговията

и връзките в сигурността на Африка. Според наблюдатели Русия се опитва да се отърве от международната си изолация, след като почти три четвърти от страните в Общото събрание на ООН гласуваха да порицаят Москва и да поискат от нея да изтегли войските си в рамките на една седмица след нахлуването й в съседна Украйна.

"Каквото и да казва Путин, Русия е не по-малко хищна в Африка от колониалните сили от миналото - пише по този повод Жил Парис в "Монд". - Владимир Путин посвети значителна част от последната си реч, произнесена на 30 септември, на изместването на вниманието от конфликта в Украйна към позицията на Русия като опора срещу "неоколониалната система" на Запада, чрез която той "ограбва света". Лидерът на Кремъл никога не се е изказвал толкова настоятелно по този въпрос в предишни речи, но необходимостта определя правилата. Относителната добра воля на "глобалния Юг" към него е един от малкото положителни резултати, които може да посочи след нахлуването си в Украйна."

В същата реч Путин се опита да използва и наследството на Съветския съюз, който подкрепяше движенията за деколонизация от втората половина на 20-и век. В онези години Москва беше

много активна

в постколониалните войни на Ангола, Мозамбик и региона Огаден, разположен между Етиопия и Сомалия.

"Що се отнася до възможностите, режимът на Путин повече ги използва, отколкото да ги създава - пише френският анализатор. - Когато руските знамена се развяваха по време на държавния преврат от 1 октомври в Буркина Фасо, това вероятно беше по-скоро знак за противопоставяне на Франция, мразена в африканската страна, отколкото знак за истинска преданост към Русия."

Това, че Китай е направил огромни дипломатически, търговски и стратегически набези в Африка, не е новина за никого. По-малко известно е, че Русия го е направила, без да похарчи нито рубла. През последното десетилетие и с ускоряващи се темпове Москва изгради страховито присъствие в много от 54-те страни на континента. Досега частната армия "Вагнер", която е съставена от ветерани от руските въоръжени сили, се е сражавала в Либия, Сирия, Централноафриканската република, Мали и други страни. Тя беше основана през 2014 г., след като Русия анексира украинския полуостров Крим и започна да подкрепя проруските сепаратисти в източния регион Донбас в Украйна.

Според международни наблюдатели обаче

тайната кампания

на Кремъл

е започнала още преди повече от десетилетие, когато той използва връзки, изковани по време на съветската епоха. До разпадането си през декември 1991 г. СССР "обучи" хиляди африкански лидери. А африканската дипломация на Русия се отплаща, както се вижда от гласуването на много държави при различните резолюции пред Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН.

Новата руска политика е сурова и целта й е с малки разходи да си осигури бързи печалби или политически капитал. В замяна Москва осигурява оръжия и сигурност както на екзотични, така и на откровено престъпни режими и има достъп до компании, които знаят как да извличат злато или скъпоценни камъни без прекалено много проверки. За това говорят и статистическите данни - между 2017 и 2021 г. 44 % от оръжията, продадени на африканските държави, са руски.

В последно време действията на Русия обаче станаха още по-мрачни. В обеднялата Централноафриканска република (ЦАР) наемници от групата "Вагнер", тясно свързани с руското разузнавателно управление ГРУ,

сключиха сделка

за защита на президента срещу милиции, заплашващи столицата. По този повод руски правозащитни групи обвиниха "Вагнер" в побой над цивилни, бързи екзекуции и изтезания. И макар Москва да отрича всякакви връзки с частната групировка, все пак руски компании са поели контрол над златните и диамантените мини в страната.

Но ако ЦАР е завладяна държава, Мали също върви по този път. През август 2020 г., когато генералите свалиха неефективната гражданска администрация, демонстранти се появиха, развявайки руски знамена и портрети на Владимир Путин. Неслучайно миналия месец недолюбваните французи, които през 2013 г. бяха изпратили войски по искане на Бамако да потушават джихадистки бунтове, бяха изгонени от страната. Там "Вагнер" също е наета да защитава хунтата и да поддържа реда и респективно съобщенията за нарушения на правата на човека вече се множат.

Тази картина с вариации се повтаря в страни като Либия и Судан. Дори някои от номиналните западни съюзници вече намират полезна противотежест в Москва. Например президентът на Уганда Йовери Мусевени, който държи властта в продължение на 36 години, също демонстрира сближаване с Русия. По време на скорошно посещение на руския външен министър Сергей Лавров Мусевени дори си позволи да каже: "Русия е била с нас през последните 100 години".

Всъщност африканските страни, които се прегръщат с Москва, си играят с огъня. Автократите може и да се радват на помощ в следенето на гражданското общество и потушаването на демонстрациите, но Русия не предлага нищо, което дори да се доближава до модел на развитие. В това отношение влиянието на Китай, въпреки всички резерви, е по-положително. И все пак съществува опасност Пекин да види собствените си интереси в унисон с тези на Москва, особено по отношение на

антизападната пропаганда

И тук по мнението на експертите идва ролята на Европа и САЩ, които трябва да предложат нещо по-добро. Западът трябва да обърне повече внимание на континент, който до 2050 г. ще бъде дом на всеки четвърти човек на Земята.

Иначе в ООН руските дипломати бягат толкова умело, колкото руските войници на фронта. И в крайна сметка резолюцията, осъждаща анексията на украинска територия от Русия, все пак беше гласувана, и то явно, а не тайно, както настояваше Москва.