“1/4 от белия ми дроб е отрязана, въздухът не ми стига!”, разказва за преживяванията си таксиметровият шофьор Апостол Вълчев

Свидетели дават противоречиви показания: Изяснява се кой е посегнал пръв

Протестите заради починалия след спречкване в столицата таксиметров шофьор Христо Йорданов продължават вече няколко дни. Колеги, роднини и приятели на 34-годишния мъж се заричат, че недоволството им ще ескалира, ако задържаният Йосиф Ахмед Иззе не получи тежка присъда.

23-годишният младеж, по професия фризьор, бе арестуван и обвинен, че е нанесъл удари на Йорданов, с което по непредпазливост е причинил смъртта му. Според предварителното заключение на съдебни медици обаче Христо е починал от масивен инфаркт на миокарда, който е настъпил преди боя, а не от нападението. Имал уголемено сърце, а раните му били повърхностни - охлузване на рамото, синина на ръката, наранени кокалчета на пръстите на ръката, както и ожулени колена. Аутопсията показала сърдечносъдова недостатъчност. 

Наранявания са установени и по тялото на задържания Йосиф - синини и охлузвания.

"Ударих само един шамар на таксиметровия шофьор", признал пред разследващи младежът, който вече е осъждан на 6 месеца условно за средна телесна повреда при катастрофа.

"Не е само шамар, защото Йорданов е имал кръв по носа и два пъти си е глътнал езика - опонира в съдебна зала наблюдаващият прокурор Илиян Тарчев. - Има причинно-следствена връзка между боя и смъртта. До момента е установено, че двамата първо са си разменили реплики, после и удари."

Каква е предисторията?

Около 18,30 ч на 8 октомври таксито на Йорданов навлиза в насрещното движение на еднопосочната улица "Хъшове" в кв. "Разсадника". По него се движи друг автомобил, управляван от жена. Спътникът й се обърнал към таксиметровия шофьор и му обяснил, че се намира в нарушение. Между двамата мъже започнала саморазправа.

Версиите за това какво се е случило са различни. Свидетелите дават противоречиви показания. Според някои младото момиче спряло автомобила на тротоара, за да направи път на таксито. Приятелят й казал на Йорданов, че е в нарушение. В този момент върху него се нахвърлил таксиджията, който извикал и свои близки. Според майката на приятелката на обвиняемия първият удар е нанесен от Христо. При самоотбрана младежът го е бутнал, но не го е пребил. Другата версия е тази на близките на таксиметровия шофьор. Брат му вече разказа, че неговият роднина му се обадил, за да му каже, че го бият пред дома му. След като пристигнал на адреса, го видял как седи в колата си. Попитал го какво се е случило, а той само му посочил човека, с когото станало спречкването.

На мястото били десетина души, но не знаел дали всички те са се включили в побоя. Според мъжа никой не е искал да помогне на Йорданов, когато се свлякъл на земята. Само викали: "Оставете го този циганин". Той твърди, че му вадил езика два пъти в опит да го спаси.

Въпреки многото неясноти и дори версия за вина на таксиджията смъртта му изкара десетки негови колеги на улицата. Освен справедливост за семейството на починалия те се обявиха и за нови законодателни промени, които да направят "работното им място" по-безопасно. Според тях агресията срещу шофьорите никога не е спирала.

С нея се сблъскал и таксиджията Апостол Вълчев, който пострада на 11 декември 2017 г. Тогава той беше прострелян в гръб с преправена въздушна пушка и газов пистолет от двама тийнейджъри, на 18 и 14 г. Учениците от ямболското спортно училище извадиха оръжията си срещу Вълчев след молба към него да поставят саковете си в багажника. Без причина минути по-късно натискат спусъците. Въпреки сериозните наранявания шофьорът успява да се качи обратно в автомобила си и да подаде сигнал за помощ.

Дни наред колегите на Апостол организираха протести с искане за по-строги наказания при нападения от клиенти.

Пред "168 часа" пострадалият преди пет години шофьор коментира последното нападение, както и докъде е стигнало делото по неговия случай.

- Г-н Вълчев, какво се случва с вашето дело, стигна ли се до окончателни присъди?

- Вече пета година водя дело. Моите нападатели си хванаха сериозен адвокат в София, а последният апелативен съд го преквалифицира от предумишлен опит за убийство в сплашване. Това, разбира се, е далече от истината. Аз отидох в село Дражево на адрес, където ме чакаха двама престъпници, които ме нападнаха по брутален начин – с преправена пушка, газов пистолет и с нож. Единият от тях беше със сакове, помолиха ме да ги кача в багажника. През това време те откриха стрелба в гръб без предупреждение. Сега просто искат да им дадат по-ниски присъди. За мен е недопустимо и изключително нередно. Възмутен съм, но все пак чакам справедливост и не се отказвам. Ако тези хора не бъдат осъдени, какъв пример ще дадем занапред? Ако има сериозно правосъдие, всеки би се замислил дали ще посегне на таксиметровия шофьор, който го вози, или просто на някой човек, без значение от професията му. Всички сме хора и на всеки може да се случи най-лошото. Никой не е имунизиран срещу агресията. Очакванията ми за моето дело, предвид това как се развиват в момента събитията, не са толкова добри. Те искат да дадат малки присъди на нападателите. Надявам се съдът да не се подведе, да няма корупция.

- Възстановихте ли се от нападението?

- Минах през ада. Претърпях множество операции. Никога няма да мога да се възстановя, тъй като патроните, с които бях прострелян, са забранени поради причината, че се пръскат в тялото и минават през белия дроб. Към днешна дата 1/4 от белия ми дроб е отрязана. Този орган не се възстановява и въздухът ми е по-малко. Имах и пробита диафрагма, както и един проектил, заседнал в миокарда на сърцето, където докторите не дадоха никаква гаранция какво ще се случи с него. Дали след време ще има някакво движение на този проектил в сърцето? Дали може да попадне в някаква кухина и да получа аневризъм? Няма гаранция за нищо. Мога само да се моля да не се влоша.

- Паникбутонът, радиочестотата и промените в законите биха ли спрели нападателите?

- Честно казано, връщането на паникбутона и радиочестотата ще има някакво влияние, но докато пристигне екип, който да помогне на мястото, ще отнеме много време. Ще има риск за живота на шофьора. За мен разковничето е в суровите наказания за нападения на работното място. Те превантивно ще накарат потенциалния извършител на дадено престъпления да се замисли дали да прекрачи закона. Просто хората трябва да са наясно, че ние сме на работното си място, вършим това, за което ни се плаща, и не трябва да бъдем жертви на посегателства. Не ги предизвикваме с абсолютно нищо. Трябва да има промени. Така можем да постигнем нещо във времето. За жалост, при нас всичко става много мудно. Нашата система е прекалено тромава, а в точно такива казуси и особено когато има смъртни случаи в тях, не трябва да има отлагане. Да не забравяме, че в родината ни голямата корупция е ключов фактор, тъй като тя задушава опитите за каквато и да било справедливост. Определено трябва да има промяна, защото ще се стигне и до други престъпления като това, което беше извършено спрямо колегата Христо. Надявам се неговите нападатели да бъдат осъдени, а семейството му да получи възмездието, от което се нуждае. Когато един човек е пострадал, той очаква да се опре на съдебната система. Суровата присъда е глътка свеж въздух за близките ти. Имаме нужда от това.

- Имаше ли промяна в системата след вашето нападение, което се случи през 2017 г.?

- Не, нищо не се е променило. Казвам това с голяма болка. Всичко си е останало такова, каквото си беше. Наистина е тъжно. Въпросите се повдигат и по тях се говори, когато има фатален случай, тоест не просто някой нападнат, а направо убит. Тогава се обсъжда казусът, мисли се и за вземане на мерки, дори въвеждане на паникбутони. Това обаче са само думи и дълги дискусии. След време отново всичко утихва и се забравя. Болката остава за теб и близките ти. Хората, които са се били най-много в гърдите, че ще накарат нещата да се случат по най-бързия начин, изчезват. Мотивацията им стихва, а може би никога не я е имало. За мен всичко идва от това, че в държавата ни няма закони. Няма я правосъдната система.

- Оплаквали ли са се други ваши колеги от нападения? Страхуват ли се?

- Колегите наистина се страхуват и не се срамуват да го признаят. Всеки от нас, който е в тази професия, е на работното си място сам, тоест ние не работим в група от хора. Всеки е застрашен и не знае какъв клиент ще се качи при него или съответно кой от друга кола може да го нападне. Никой не е застрахован и знае добре, че може да стане жертва безпричинно. Странно и необяснимо остава за мен как някой, без да има основание, решава да нанесе такъв брутален и тежък побой, какъвто бе нанесен в София на колегата. Същото се случи и при мен, но аз бях прострелян в гръб и без предупреждение. Това са недопустими действия. Мога да ги опиша като нечовешки. За тези престъпни деяния трябва да има много суров закон, вследствие на който да има и сурови наказания.