В бракоразводното дело тя пише, че тези хора са всесилни - каратисти хомосексуалисти, които убиват

През последните 7 месеца от живота на Татяна Титянова съпругът й Георги бил в Сирия, а тя му изпращала колети. Във всеки от тях сестра му винаги му слагала консерви, опаковани с тиксо. Веднъж Татяна изпуснала консервите и забелязала, че между тях има долари. Така разбира, че мъжът й се занимава с измами, спира да праща колети, но тогава започват и големите заплахи към нея. Постоянно я викали в Първо районно, където не спирали да я разпитват. Когато излизала на разходка с бебето, запечатвали апартамента й. В показанията й по бракоразводното дело има следното изречение: "Те са всесилни.

Това са каратисти хомосексуалисти,

на които окото няма да им мигне, когато убиват човек".

По време на делата за смъртта й сестра й Антоанета чете всички свидетелски показания и сама навързва картината за последната нощ на Татяна.

"Майка ми и баща ми живееха при нея заради заплахите, които получаваше - споделя журналистката. - Във фаталната вечер на 23 септември съседка, която след това лъжесвидетелстваше, е отишла в апартамента на Таня, носела е някаква храна, а от нея баща ми е заспал. Около 1 часа Таня е преобула бебето и е отишла в кухнята, където са я чакали няколко човека. Съседите са чули стъпки на много хора там и излизане от апартамента, тропане на врата на асансьора. Голямата й дъщеря е останала с баща ни, а сестра ми е излязла на ръце с бебето. Убийството е станало на друго място и аз подозирам къде точно, защото имаше свидетелски показания на хора. Същата вечер явно е очаквала нещо да се случи, защото е помолила нашата братовчедка Екатерина да й се обади в 23 часа, но тя е заспала и не е позвънила. Явно е

пребита и след това е удушена

Бебето през това време явно са го обгрижвали. После са ги докарали, като нея са я поставили на паркинга, където има и следи от гумите на колата, а бебето са го качили горе в апартамента."

На сутринта баща й се събужда със страшно главоболие и дори забелязал, че не чул алармата си. Видял, че вратата на стаята на Таня е отворена, но си помислил, че тя и децата спят. Закусил, обръснал се и отишъл на съботник, без да подозира за жестоката трагедия.

Всички експерти на мястото били категорични, че става дума за убийство. Заснемат синини по гушата й, като от едната страна имало три пръста, а от другата - палец.

Когато майка й отишла да отнесе гримове в моргата за погребението, лекарят я попитал дали тялото на Татяна не е влачено в дървета, защото цялата била в синини, а по корема нямала кожа. Имала и избит зъб.

"Целият ми свят изведнъж претърпя коренен обрат - посочва Антоанета Титянова. - Не ме допуснаха да ида на погребението. Започнаха заплахи към мен и родителите ми да не ровим случая, че и с нас може да се случи същото, каквото стана със сестра ми. Пишех показанията по няколко пъти, защото някоя сълза ме издебваше и капваше на листа и почвах отново. Исках да съм точна. Реших да опресня събитията и посегнах към моя дневник. В него записвах съдбоносни и паметни мигове. Разлистих напосоки листовете и се вцепених. Изпуснах дневника като попарена. Чета бавно и невярващо: "Равноденствие.

Един живот се ражда, друг - умира" Написала съм го 6 години по-рано с идеята да сътворя след време стих. Невероятно! Синът ми е роден на 22 септември - на есенното равноденствие. Часове след това сестра ми умира. Не знам какво да мисля. Нима е възможно човек да носи в себе си бъдещето, да го синтезира ето така, като на шега, върху лист хартия, за да те връхлети след време с цялата си кошмарност и невъзвратимост? Истината е, че вече 18 години

на всяко есенно равноденствие купувам торта,

слагам тежки трапези, за да събера близки хора. Това е един щастлив и обичан празник - рожденият ден на моя хубав син.

На следващия ден отново пазарувам, сбирам близки мои хора, но на гроба на друг много свиден за мен човек - моята покойна сестра. Така радост и мъка при мен вървят неотделимо."