"Хората не са съгласни относно това какво представлява фашизмът. Но днешна Русия отговаря на повечето критерии, които учените са склонни да прилагат. Има култ около един-единствен лидер, Владимир Путин. Има култ към мъртвите, загубили живота си във Втората световна война. Има го мита за минала златна епоха на имперско величие, която трябва да бъде възстановена чрез война на лекуващо насилие - убийствената война срещу Украйна", пише Тимъти Снайдер в свой коментар за "Ню Йорк Таймс".

В статията си историкът, който е професор от Йейл и автор на книгата "Пътят към несвободата", обяснява още: "Истинските руски фашисти, като Александър Дугин и Александър Проханов, получиха време в средствата за масова информация. А самият Путин е черпил от работата на руския фашист Иван Илин. За президента Путин "фашист" или "нацист" е просто някой, който се противопоставя на него или на плана му да унищожи Украйна.

Украинците

са “нацисти”,

защото не приемат, че са руснаци, и се съпротивляват".

Според Снайдър мнозина не смеят да гледат на днешна Русия като фашистка, защото Съветският съюз на Сталин се определя като антифашистки и с помощта на американски, британски и други съюзници побеждава нацистка Германия и нейните съюзници през 1945 г. Неговото противопоставяне на фашизма обаче е непоследователно.

И все пак може ли чрез мирогледа на Иван Илин

да се предвидят действията на Путин

оттук нататък?

Със сигурност биографията на философа е богата, а възгледите му, които са доста радикални и минават през различни превратности - интересни. Парадоксално, но патриотът Илин прекарва по-голямата част от живота си в изгнание. Философът е един от онези руски интелектуалци, които преди 100 години напускат Съветска Русия с т.нар. философски кораби.

Първият "философски" параход тръгва от Петроград за Щетин, Германия. На него освен философа Иван Илин са и такива имена като Николай Бердяев, Иван Бунин, Николай Шмелев, Семьон Франк, Николай Лоски, социолога Питирим Сорокин и много други, които съветската власт принудително депортира. И напускайки родината си, те подписват споразумение, в което има клауза, че ще бъдат разстреляни, ако се върнат.

"Изгонихме тези хора, защото нямаше причина да ги разстрелваме, но и беше невъзможно да ги издържим", обяснява по този повод Лев Троцки началото на интелектуалната емиграция от Русия.

Иван Илин е роден през 1883 г. в семейството на руски благородник и немска протестантка, която приела православната вяра. Той учи философия в Москва, където открива

етическата мисъл

на Имануел Кант

Но Илин все още не може да си представи руския народ като съществата, описани от Кант: хора с мощен ум, който им позволява да правят смислени избори. Друг философ, който привлича вниманието на Илин, е Хегел. Илин дори провъзгласява "хегелиански ренесанс" през 1912 г. и това му дава надежда, че времето ще поправи всички неприятни напрежения в руското общество. Но много скоро той се разочаровал от руското селячество и гражданство поради тяхната "сексуална перверзия".

Концепцията на Хегел, че "историята като цяло е следователно развитието на Духа във времето, както природата е развитието на идеята в пространството", не му се понравила.

Главно защото Илин се съмнявал, че историческата промяна зависи само от Духа.

Затова през 1913 г. той излага теория, че перверзията е руски национален синдром, и се обръща към Зигмунд Фройд. Заминава за Виена и в продължение на шест седмици посещава бащата на психоанализата, предлагайки себе си като пионер на “националната психотерапия”

До Първата световна война Илин вярва, че може да наблюдава "една метафизична реалност чрез физическа реалност", и пише дисертация за Хегел. Той е сигурен, че Хегел има предвид "Бог", когато пише "Дух", и че Бог е създал историята.

Първоначално Илин възприема Февруарската революция като освобождение на народа. Заедно с много други интелектуалци той като цяло я одобрява и подкрепя руското временно правителство. След края на Октомврийската революция обаче последва разочарование. На Втората московска конференция на обществениците той казва: "Революцията се превърна в користно ограбване на държавата". А по-късно ще я заклейми като "най-ужасната катастрофа в историята на Русия, разпадането на цялата държава".

За Илин революцията на Ленин е доказателство, че светът е точно толкова грешен, колкото той си мислел. Интелектуален обмен между Илин и Ленин започва през 1917 г., след като комунистическият вожд помага на Илин

да избегне

ареста на ЧК

- зловещата болшевишка служба за сигурност. И двамата са съгласни с някои от идеите на Хегел, но имат различни възгледи за много други неща. Докато Ленин е атеист и смята, че основният конфликт е между буржоазията и пролетариата, за Илин той е в действието на Бог, който е създал свят с първороден грях и не е имало нищо добро в миналото или в човешката природа.

Въз основа на това той прави заключението, че голяма политическа трансформация може да започне само в сферата на фантастиката, и предполага, че нацията се нуждае от могъщи герои и чрез тяхната власт да започне нейното възстановяване.

През 1918 г. Илин става професор по право в Московския университет и е ръководител на Московското психологическо общество. На три пъти е арестуван и хвърлян в затвора за непризнаване на съветската власт - през 1919, 1920 и 1922 г.

Илин напуска Русия през същата година, когато е създаден Съветският съюз, и заминава за Берлин, където се превръща в главния идеолог на руското бяло движение, емигрирало извън страната. Като ултранационалист и реакционер той е запленен от Бенито Мусолини, който вдъхва живот на фашисткия режим. За него това е

потвърждение

на идеите му,

че смелите хора могат да променят погрешната реалност с решителни действия. Според него думите на Исус: "Не съдете, за да не бъдете съдени", са думите на един "пропаднал Бог с обречен Син".

И обратното, добродетелният човек вижда абсолютното добро и зло и може да назове противниците, които трябва да бъдат унищожени. И също, че всеки ден е ден на съд, и тези, които не убиват враговете си, когато имат такава възможност, ще бъдат съдени. И докато Бог не се върне, самият философ е този, който решава кои са тези врагове. Затова и Илин обичал Мусолини и бил разочарован, че италианците са измислили фашизма, а не руснаците. Той се притеснява, че руснаците не са първите, които прилагат фашизма. Така през 1927 г. се опитва

да покаже

руското надмощие,

като свързва бялата опозиция срещу болшевиките като начало на фашисткото движение в Русия и ги нарича "моите бели братя, фашистите".

Той пише, че Европа е обречена да умре и само такива лидери като Мусолини и Хитлер могат да я спасят от унищожение. Въпреки това, когато е помолен да се присъедини към антиеврейската пропаганда, Илин се въздържа да я последва. Станал жертва на емигрантски доноси, което предизвика обиск в дома му от полицията и последващ разпит през август 1933 г. А при освобождаването му германската полиция изисква от него да подпише декларация, че е наясно, че ако се занимава с политика, ще бъде изпратен в концлагер.

Макар и славянофил, Илин продължава да защитава и Хитлер, но в началото на 1938 г. Гестапо конфискува неговите творби и му забранява всякакви публични изяви.

Тогава с нансенов паспорт и с финансовата помощ на Сергей Рахманинов той успява да остане в Швейцария.

От 1940 г. Илин живее без гражданство в село Цоликон близо до езерото Цюрих и започва да публикува в местни вестници. Но швейцарските власти го смятат за

агент на

Йозеф Гьобелс

и постоянно го следят. Все пак според експертно становище на командването на швейцарската армия през 1942 г. няма опасност от лекциите на Илин - те са "национални в смисъл, че са насочени срещу целия Запад".

А след като първоначално е смятал, че нацистите и руснаците трябва да споделят един дух, след Втората световна война той променя възгледите си и представя войната като западна атака срещу руската чистота.

Илин завършва теорията си, като заключава, че Русия е единствената неопетнена нация в света. От малък регион около Москва тя се е превърнала в идеална империя. Както вярвал Илин, тя се разширява, без да атакува никого, но е постоянно атакувана от всички страни. Русия е жертвата, защото други страни не притежават добродетелта, която тя защитава.

При това Илин не се интересува от факти. Той дава да се разбере, че Русия е невинна, независимо какво е направила. Философът дава и рецептата за идеалния национален диктатор и неговото управление.

Освен това Илин пише за украинците в кавички, защото Украйна, както той вярва, е част от руския организъм и не може да бъде разделена, а всяко нейно споменаване е агресия срещу Русия.

В своето есе "За демокрацията" Илин пише: "Фашизмът не би трябвало да заема враждебна позиция спрямо християнството и всякаква религиозност като цяло. Един политически режим, който атакува Църквата и религията, внася разцепление в душите на своите граждани, подкопава в тях най-дълбоките корени на справедливостта и започва да претендира за собственото си религиозно значение, което е безумно. Мусолини скоро разбира, че в една католическа страна държавната власт се нуждае от честен конкордат с Католическата църква. Хитлер с неговото вулгарно безбожие, зад което се криеше също толкова вулгарно самообожествяване, докрай не разбра, че изпреварвайки болшевиките,

върви по пътя на Антихриста”

След войната Илин публикува "Аксиоми на религиозния опит" и три тома философска и литературна проза, първоначално написани на немски език. Той също така завършва книгата си за монархията, която е подготвял цели тридесет години. Умира на 21 декември 1954 г. След смъртта му излиза двутомна антология на статиите, публикувани от 1948 г., наречена "Нашите задачи". Това е завещание за бъдещето на Русия и нейната държава, веднъж освободена от комунизма.

В изгнание Иван Илин твърди, че Русия не трябва да бъде съдена по това, което той нарича комунистическа опасност, но очаква с нетърпение бъдеще, в което тя ще се освободи с помощта на "християнския фашизъм". Още в дисертацията си от 1918 г., а и в много книги след това той се спира на

историческата

мисия на Русия

Един от проблемите, върху които работи, е въпросът: Какво в крайна сметка доведе страната до трагедията на революцията? И стига до извода, че причината е "слабото, накърнено самоуважение" на руснаците.

В своя статия от 1949 г. Илин се аргументира както срещу тоталитаризма, така и срещу "официалната" демокрация в полза на "третия път" за изграждане на държава в Русия.

Другият важен момент при него е погрешното отношение към частната собственост сред обикновените хора. Илин пише, че много руснаци вярват, че частната собственост и големите имоти се придобиват не чрез тежък труд, а чрез власт и лошо управление на длъжностните лица.

В СССР Илин почти не се споменава открито, но творбите му започват да се публикуват през 1988 г. по време на гласността.

Възгледите на Илин оказват влияние върху други руски автори като Александър Солженицин и Александър Дугин. Именно блестящите анализи и прогнози на Илин карат някои от руските учени да смятат, че е необходимо да се проучат методологическата им основа и неговата биография.