Още през 2014 г., когато псевдореферендум, идентичен с провежданите в момента в окупираните части на Украйна, беше наложен в Крим, редица световни политици сравниха ситуацията с допитванията, които са се провеждали навремето в Судетите. Тогава бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, канадският външен министър Джон Беърд, грузинският президент Михаил Саакашвили и други направиха

пряк паралел с референдумите, организирани от Хитлер

преди Втората световна война.

Судетска област е името на северните, югозападните и западните райони на предвоенна Чехословакия, които до 1945 г. са били населени предимно с немскоговорещи. Според преброяването от февруари 1921 г. в Чехословакия живеят 3 123 000 души, говорещи немски като роден език, или 23,4% от общото население. Противоречията между чехите и немскоезичното малцинство продължават през 20-те години на миналия век и се засилват през 30-те години.

Судетската криза започва през февруари 1938 г., когато Хитлер иска самоопределение за всички германци в Австрия и Чехословакия. Тогава местната нацистка партия, водена от Конрад Хенлайн, призовава за автономия и започва бунтове.

Чехословашкото правителство, очаквайки германците да нахлуят, мобилизира армията си на два пъти - през май и през септември. Но тогава идва Мюнхенската конференция, на която Великобритания и Франция в опит да умилостивят нацистка Германия дават Судетската област на Германия. Хитлер изпраща войските си в региона през октомври 1938 г. В условията на окупация на 4 декември 1938 г. судетските немци гласуват на плебисцит за присъединяването им към Германския райх и не след дълго Европа е потопена във Втората световна война. Като се абстрахираме от агресивния им характер, все пак в тези исторически паралели има и някои съществени разлики. Така например областите, населени с немскоговорещи в довоенна Чехословакия, са "присъединени" след провеждането на референдум, но той е

скрепен с международен договор, подписан в Мюнхен

Докато по своя характер сегашните допитвания в Украйна са по-близки до организирания непосредствено след 9 септември 1944 г. в България плебисцит за обявяване на страната за "народна република" от 1946 г. Тогава в условията на чужда окупация и въпреки че допитването противоречи на действащата Търновска конституция, резултатът е 95,6% в полза на промяната и официално се слага край на монархията у нас.