Взема в отдела си бандити с богат стаж и бързо разкрива най-заплетените престъпления

Взема в отдела си бандити с богат стаж и бързо разкрива най-заплетените престъпления

Преди десетина години по БНТ видяхме един интересен филм за престъпника, станал полицай - Видок, с участието на Жерар Депардийо. Този забележителен актьор се превъплъти майсторски в сложния и противоречив образ, чиято история е в основата на редица книги, пиеси, филми. През 2019 г. се появи нова киноверсия, озаглавена "Императора на Париж или Ловеца на призраци", с участието на друг високоценен френски актьор Венсан Касел.

Йожен Франсоа Видок - това е цялото му име, се родил под огнения знак на Лъва в нощта на 23 срещу 24 юли 1775 година във френския град Арас в състоятелно семейство. Като малък Йожен бил доста буйно момче, много интелигентно, но не се учел добре. Предпочитал уроците на улицата и общуването с различни хора. Когато бил на 14 години,

започнал да взема уроци по фехтовка

и на едно от занятията неволно ранил смъртоносно своя учител. За да избегне ареста и съда, избягал от родния си Арас, за да не се завърне там до края на живота си. Отначало се запътил към Новия свят, но преди да напусне Франция, срещнал красива актриса с леко поведение и така похарчил парите си за път. Принудил се на следващата година да постъпи като наемен войник в Бурбонския кралски полк.

Като военен бил доста недисциплиниран и по-късно споделил пред приятели, че участвал "само" в 15 дуела, убил двама свои противници, лежал доста в карцера.

В хода на войната с Австрия

попаднал в плен

и го принудили да премине на страната на вражеската армия, но той като не пожелал да се сражава със своите, се престорил на болен.

Когато започнала Френската революция (1789 г.), Франсоа Видок спасил две аристократки от Париж от гилотината, но заради това бил арестуван и осъден. Като научил това, баща му се обърнал за помощ към свои познати - семейство Шовалие.

Така Видок бил спасен от гилотината, но се влюбил в дъщерята на граф Шовалие - Луиза, и тя се омъжила за него, след като му съобщила, че е бременна.

Впоследствие това се оказало лъжа. Като разбрал, че тя му изневерява с офицера Жорж Малерб, Видок я изоставил и

заминал за Брюксел с фалшиви документи

Там срещнал богата и по-възрастна от него баронеса, на която станал любовник. Но тъй като бил неспокойна, дейна натура, а и нямало с какво да се занимава, се включил в банда улични крадци. За кратко време спечелил доста пари и се върнал в Париж. Скоро ги похарчил за леки жени и кръчми и заминал за Лил. Там срещнал много красива, леконравна млада дама на име Франсин, в която се влюбил лудо. И както можело да се предположи, тя твърде скоро му изневерила. Верен на характера си, той пребил любовника й, заради което го затворили в крепостта "Сен Пиер". Разкаялата се Франсин му помогнала да избяга от крепостта, като му донесла тайно полицейска униформа, която откраднала от друг свой любовник.

През 1798 г. Франсоа Видок отишъл в Холандия, където се свързал с друг престъпник, Фромантен, с когото започнали да ограбват касите на съдилищата. Заловили го в град Остенде, където под строга охрана го ескортирали до затвора в Тулон, Франция. Но той успял да избяга и оттам.

Като сменил доста професии, Франсоа Видок се върнал за пореден път във френската столица. Славата му се носела навред. Наричали го "Призрака" и "Краля на риска". Един ден решил да се подложи на още по-голям риск и да направи нова, решителна стъпка в своя живот.

Отишъл в централната полицейска префектура на Париж и предложил своите услуги, които за всеобщо учудване били приети. Така през 1811 година, вече при Наполеон, Видок сформирал особена полицейска

бригада от бивши углавни престъпници

под лозунга "Само един престъпник може да открие престъпление!". И въпреки че имал много противници, той решил да действа, като вложи цялото си умение, всичките си сили и пребогатия си опит в престъпния свят. Бригадата била наречена "Сюрте" - "Безопасност".

Ръководил

я успешно повече

от 10 години

Успял да разчисти до голяма степен престъпността, заради което получил и прозвището "Императора на Париж". Но през 1827 г. вече трябвало да се пенсионира. За да не стои без работа, започнал веднага да пише своите мемоари. Още в началото приел голям аванс от издателя Луи Тенон - цели 24 000 франка, огромна за времето си сума. Книгата написал бързо. Видяла бял свят още същата година и станала бестселър. През следващите няколко години била вече преведена на повечето европейски езици. От Парижката префектура решили отново да го поканят на работа. Възстановил бригадата "Сюрте" и продължил да я ръководи с успех още пет години. Това, че

познавал из основи престъпния свят,

неговите хора, методи, стил на работа, било само от полза при провеждането на повечето от операциите му, които почти винаги се увенчавали с успех.

През 1833 година, след като окончателно напуснал френската полиция, Франсоа Видок организирал своя "частна полиция" - собствени бюра за разследване. Първите от този род в света. Всъщност Йожен Франсоа Видок е първият частен детектив и криминалист. Връх в неговата кариера била длъжността шеф на канцеларията на министъра на външните работи - Алфонс дьо Ламартин, който по времето на революцията от 1848 година всъщност

оглавявал и френското правителство

Легендарният Видок, когото днес считаме за един от бащите на криминологията, е вдъхновил редица френски писатели. Двама от най-големите - Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, дори използват черти от характера му и епизоди от биографията му, за "Клетниците" и "Дядо Горио".

Години наред трансформацията му от престъпник в топполицай вдъхновява последователите и почитателите му, които и до днес изучават методите му на разкриване на престъпления.