В понеделник бе публикуван окончателният вариант на дългоочаквания доклад "Китай 2030". Идеята за изготвянето на съвместен аналитичен доклад между Световната банка (СБ) и Китай възникна през миналата година при честването на десетгодишнината на взаимоотношенията им. От китайска страна участва мозъчният тръст от Центъра за изследване на развитието към Държавния съвет на Китай. Първият работен проект на доклада се появи през септември и след широко експертно обсъждане е налице окончателният вариант. Докладът, в размер от 468 страници, покрива широк диапазон от сфери на обществена дейност - иновации, "зелено" развитие, социално равенство и сигурност, укрепване на фискалната система, връзки на страната с останалия свят и др. Все пак най-интересна е частта за структурните реформи в икономиката.
Амбициозната цел на доклада е
да даде насоки на икономическата политика
за преобразуване на китайският модел на държавен капитализъм до 2030 г. Според експертите първо трябва да се акцентира върху промени, които ще дадат бърз ефект при ниска политическа и административна съпротива. Например повишаване на лихвите по депозитите и увеличаване на дивидентите от държавните предприятия. По-фундаменталните промени са оставени за втората половина на периода, поради очакваната силна съпротива на различни нива.
Преди да се спрем на основните препоръки от доклада, е необходимо да разгледаме накратко проблемите, пред които е изправен Китай. Според авторите на "Китай 2030", през последните 30 години средният годишен темп на икомически растеж в страната е бил 10%, през оставащите години до 2030-а той ще се забави до 6,6% средно годишно, а в края на периода ще спадне до 5%. Същевременно работната сила
ще застарява
производителността ще намалява, а доходността от инвестициите ще спада. Тази ситуация е добре позната на икономистите, като "капана на средните доходи". Китай вече влиза в него и докладът, и дискусиите, които ще породи идват тъкмо навреме, защото през последните 50 години успеваемостта на страните (101 на брой), попаднали в този капан, т.е. успели да преминат в категорията на страните с високи доходи, е едва 13%.
Един от важните изводи в доклада е, че плавният и равномерен спад в икономиката е от критическа важност. Защото всяко рязко забавяне на растежа може да разкрие ниско ефективните сектори и производства и да покаже тяхната реална задлъжнялост, а това от своя страна може да доведе до фискална и финансова криза. Според експертите при един евентуален рязък спад на китайската икономика
прилаганите стимули от 2008-2009 г. няма да постигнат желания резултат
а по-скоро ще доведат до инфлация и нестабилност. Това ще подкопае доверието на инвеститирите и допълнително ще забави икономиката.
За да избегне такъв срив, Китай трябва рязко да ограничи ролята на държавата в икономиката. Това е ключовата препоръка, която вече нажежи страстите сред висшето стопанско ръководство. Откакто започнаха дискусиите през септември има многобройни и остри критики, идващи от различни нива на държавната администрация. В допълнение, предстоящите смени във висшето държавно ръководство предвещават тежък и продължителен политически дебат по този фундаментален проблем.
Анализът на експертите посочва и конкретните стъпки, които трябва да се направят за ограничаване на държавната намеса в икономиката. Комисията за надзор и администриране на държавните активи е агенцията, управляваща държавните фирми в Китай. Препоръчва се тя да ограничи своята дейност до политиката и надзора и да се лиши от мениджмънта. Собствеността на държавните активи ще се децентрализира в специално създадени фирми за управление на активи.
Целта е да се поощри развитието на фирмения мениджмънт и конкуренцията, като ключови фактори за повишаване на ефективността и иновационния капацитет на фирмите. В този дух са и препоръките за разбиване на държавните монополи в редица индустрии, като петролната, химическата, разпределението на електрическа енергия и др. Препоръчва се и допускането на частни конкуренти в някои сектори, които държавата смята за стратегически. Докладът призовава за автономност на централната банка на Китай. По-голямата независимост на университетите би довела до създаването на научни развойни центрове на световно ниво, според авторите.
Както се вижда, експертите призовават за радикални промени в китайската икономика, но старателно избягват тяхното политическо измерение. Сега топката е в полето на висшето стопанско и партийно ръководство на страната и трябва да се отиграе. Замитането на доклада под килима е невъзможно, защото славните 30 години на двуцифрен растеж вече са в миналото. Китайските реформи отдавна са синоним на политиката на малките стъпки и никой реално не очаква грандиозни промени в кратък срок. Най-вероятно новото ръководство ще предприеме продължителен и обстоен дебат за разработка на пилотни
проекти за трансформация
на подбрани сектори и елементи от държавния сектор. С "Китай 2030" започва търсенето на нова формула за плавна еволюция на страната към едно по-високо ниво, тъй като визията, заявена в доклада, е "изграждането на модерно, хармонично и креативно общество с високи доходи".