Втренчени в оскъдното, което знаем за миналото си, жадуваме величие чрез него.

Но няма никой там, който да ни направи велики, значими или да ни изтръгне от обречената историческа незначителност.

Само бъдещето ни предлага залог за някакво присъствие в света на онези хора и народи, които наистина имат значение.

А този залог е природният, вроден талант на народа ни.

Впрочем, похабяван исторически и всекидневно в бездарна образователна система, която възпитава от поне половин век или много по-отдавна зубрачи, декламатори и функционално неграмотни рецитатори.

Училищата трябва да престанат да бъдат мъчилища за талантливите деца и да изоставят ролята на патриотарски казарми, където изучаването на български език и история се е превърнало в задължителна догматика с цел децата да се превърнат в някакви индоктринирани патриовидни социдиоти.

България има славна и също така безславна история.

Но децата трябва да знаят цялата истина за нея. Защото, ако им се преподава само славната част, те ще заживеят в лъжа, а това няма смисъл и ги превръща в едностранчиви неграмотници.

Децата трябва да са поучат от примери за човечност, а не как някой наш Кан или може би някакъв печенег, е пил вино от позлатеният череп на свой враг - Християнски владетел, - завлечен и победен в някое блато.

И да четат и да разбират и да се обучават на жал и милост към хората, а не за фалшиви териториални завоевания и ефемерни победи над враговете.

(Най-често християни и съседи).

Какви територии, какви пет лева?

Българите масово напускат своята прекрасна страна и отиват в студени чужди места, където постоянно вали дъжд и никой не ги приветства. Без бой напускат и изоставят родната земя.

Както и да е.

Спирам дотук.

*От фейсбук