България е успяла да продаде дълг за 2,25 млрд. евро на външните пазари в петък. Продадени са две емисии - 7-годишни еврооблигации за 1,5 млрд. евро и 12-годишни за 750 млн. Лихвата по дълга обаче е доста висока. По неофициална информация за 7-годишните бонове е 4,33% годишно, а за другите е 4,81%.

Двама бивши финансови министри - Владислав Горанов и Милен Велчев, коментираха пред "24 часа" решението на финансовото министерство.

Владислав Горанов:

Явно няма желание да бъдем кредитирани дългосрочно

Тъжно е това, което се случва - не само заради натоварването с нови дългове на висока цена, а и защото беше направено съзнателно и беше лесно предвидимо. Ако си финансов министър, който съзнава отговорността си, ще направиш всичко възможно да постигнеш целите, които искаш, на най-добра цена.

Ако беше поет нов дълг през 2021-а, дори веднага след приемането на бюджета за 2022 г., цената щеше да е в пъти по-ниска, или стотици милиони, измерена в левове. Още по-драматично изглежда това, че пазарът не иска да кредитира дългосрочно България.

Милен Велчев:

Пазарите диктуват каква да е цената

Падежите са избрани добре, емисията е правилно разделена на две, за да се избегне струпване на плащания. Цената (лихвата) е доста по-висока, отколкото можеше да бъде постигната преди 6 месеца, но е такава, каквато се диктува от пазарите.

Служебното правителство не може да бъде упреквано, дори заслужава да бъде поздравено, че реагира сравнително бързо, защото по-късна емисия сигурно щеше да бъде още по-скъпа. Но е необяснимо защо редовното правителство не направи нищо, при положение че беше ясно накъде вървят пазарите.