- Г-н Томов, в момента работите върху нов проект. Разкажете за него?
- Ако ви разкажа върху какво работя, веднага ще ми вземат идеята. Не че е нещо уникално, но е лесно и бързо за изпълнение и може да бъде откраднато. Става дума за музикален проект. Отдавна не бях правил нещо ново. Надявам се за моя проект да се чуе радиата или по телевизиите.
- Защо според вас не се пуска толкова музиката на вашето поколение?
- Истината е, че това е поколението, което наистина работи и не залязва.

Ние нямаме пиари, нито сме постоянно в медиите, защото не парадираме със скандали

В медийното пространство са интересни хора, които са се развели или има някаква драма около тях. Все неща, които създават работа на пиарите. Хората харесват нашата музика, въпреки че не се пуска никъде, не се шуми около нея.
- Вие на какво разчитате?
- Засега не разчитам на пи арРазбира се, че би ми помогнало да имам до себе си подобен специалист. Но може би моето поколение сме по-големи традиционалисти. Пиарите виждат по по-различен начин от мен популяризирането на музиката ми. Те наблягат повече на неща в личния живот, дори скандали, но не толкова на работата. Това ми се струва евтино.
- А следите ли скандалите, които се случват в медийното пространство?
- Не, изобщо не ме интересува. Това не е моята тема. Не мога да кажа, че един певец е по-добър съобразно броя на скандалите, които има около него. Той става по-популярен, но не задължително по-желан.
- Правите ли разлика между шоубизнеса преди 30 г. и в наши дни?
- Не приемам думата "шоубизнес" като реалистична дума в нашите условия. Пазарът ни е прекалено малък, за да говорим за бизнес. Шоуто промени много своя характер. И преди години имаше спектакли, в които мъже се обличаха в женски дрехи, но тогава не обиждаха аудиторията с плосък хумор. Нямаше евтини номера. Сега се търси бърз и лек успех и публиката се подценява. Навремето имаше едни радиокласации, които бяха по брой на писма. Някои от тях бяха реалистични, други не. 20 души пускаха 5000 писма и песента се класираше първа, но не ставаше по-харесвана от хората. Идеята ми е, че преди години истински хубавите неща изплуваха над останалите, а сега не е така.
- А има ли разлика между музикалните среди на някогашната естрада и на днешната популярна музика?
- Какво значи естрадна музика? Не смятам, че естрадната музика се различава по нещо от днешната МТВ музика. В пиано баровете се пеят само песни от нашето време. Стиловете изобщо не се различават. Тогава правехме музика, каквато се правеше по целия свят. Няма дума "естрадна". Тя е възприета заради Съветския съюз. Дразнят ме клишета от типа на: "Маргарита Хранова е естрадна певица." Когато я чуеш, винаги ще я познаеш, а коя поп певица днес може да се похвали с това? Васил Найденов ли е естраден? Винаги е имало поп музика. Всички са поп изпълнители, само че

по време на социализма "попмузика" беше
мръсна дума

В Русия беше естрада и при нас трябваше да е така.
- През последната година не сме ви виждали често в медийното пространство. Да не би причината да е нещо различно, с което се занимавате?
- Не, продължавам да си изкарвам прехраната с моята музика. Мисля, че в това съм най-силен. Не разбирам от бизнес и икономика, но знам какво да правя, като стъпя на сцената. Всеки трябва да се занимава с това, което може да прави.
- Вие сте били и сценичен работник.
- Така е. Не работих като сценичен работник заради светлата перспектива да стана един ден театър-майстор. Исках да бъда на сцена, усещах в себе си тази сила. Там получавах уроците си по пеене от моя преподавател Видин Даскалов. По-късно учих при Стефан Анастасов. Бях и нещо като секретар на Любо Денев, който е и мой приятел. С удоволствие движех неговите дела. Той ме подготви за кандидатстване в консерваторията. Дори дойде да свири на втория тур от изпита ми. Това е все едно да кандидатстваш в Художествената академия и Светлин Русев да ти държи статива. Тогава ректорът на академията покани Любо да напише рок мюзикъла "Утре в 10". Той го написа за мен, Жоро Христов, Веселин Маринов и още няколко. Стана уникален спектакъл. Това беше първият български рок мюзикъл. В момента много рядко се правят такива неща, но все пак ги има. Аз много обичам мюзикълите. За мен представянето на сцена не е само да си изпееш песента и да кажеш кой е авторът, композиторът и т.н., а да имаш по-различно представяне. Трябва да се комуникира с публиката. Всеки има своята сила. Намирам своето амплоа в това да анимирам публиката.
- Докато бяхте сценичен работник ли се влюбихте в сцената?
- Не, това беше просто стъпало, което ме доближи до нещата. Винаги съм обичал комплексната сценична изява - актьорска, певческа, танцувална. По-интересно е, когато са няколко неща заедно. За всяка песен, която съм правил през годините, съм си представял как ще я поднеса на публиката, как хората ще участват активно в песента.
- С това желание за артистичност на сцената не сте ли се замисляли за роля в сериал?
- Не, далеч съм от такива амбиции. Смятам, че имаме много добри артисти. Но мисля, че певците много добре се изявяват като водещи. Те в много отношения са по-добри водещи от артистите, защото не се вземат на сериозно. Не го приемат драматично както един актьор. При певците има една лека елегантност и небрежност, която е по-комуникативна с аудиторията. Не отричам, че
великолепни артисти
са били страхотни
водещи,
като Петър Вучков, Коста Цонев, Вили Чаушев и Игор Марковски. Те бяха родени като господари на сцената. Все си мисля, че водещият трябва да обича творчеството на колегите си - да знае песните им, да ги харесва. Така винаги ще намери точните думи как да представи всеки един колега.
- Когато прохождахте в музиката, беше ли ви трудно да се приобщите към музикалните среди?
- Не беше лесно като сега. Без никакво музикално образование и теоретична подготовка всеки може да влезе в студиото, да си плати да му запишат песента и става новият певец с хит. Публиката и пазарът отхвърлят бързо такъв тип изпълнители и звездите им огряват за кратко. Но преди години не ставаше толкова бързо. Аз се бях представил великолепно в главната роля на мюзикъла "Утре в 10" и си мислех, че след този успех ще дойдат композиторите и ще завалят предложенията - нищо подобно. Добре, че бях подписал договор да пея в бар в Кюстендил, където бяха на участие братя Аргирови с Данчо Стълбицата заедно с мениджъра им Кирил Иванов и те откачиха, като ме видяха. Аз правех шоу. 1983 година пеех песента "Телефонна любов" с текст: "Асансьорна любов". Исках да е нещо хумористично. Това е първият комичен текст на базата на популярна мелодия. Имитирах Васко Кеца с намигване, но той не ми се обиждаше. Това беше чиста закачка, ние сме приятели с него и той е достатъчно интелигентен да отсее закачката от обидата. Станахме приятели, докато учех консерваторията и досега сме запазили дружбата си.
- Успехът ви на късмета ли се дължи?
- Късмет е това, че те вижда точният човек. Но късметът не идва при случайни хора. Трябва да можеш да яхнеш късмета и да тръгнеш по правилния път. Иска се и смелост да рискуваш. Спомням си през 1985 година рапът беше непозната дума в България. Тогава Стефан Димитров написа песента "Ден", но по начин, по който да успее да мине през комисията. В онези дни имаше хора, които отсяваха нездравите песни от здравите. Трябваше да ги поизлъжем леко. Това беше първият български рап. Имаше риск, но си заслужаваше.
- Правили сте доста концерти из страната. Разкажете някоя интересна случка.
- С нашата работа сме пропътували България много пъти. Сега всички казват, че зимата ни е ужасна, но преди години зимите си бяха такива. С моя озвучител Валери сме прекосявали България през Балкана, бутали сме колата през снеговете. Пристигали сме със закъснение от 6-7 часа в Павликени и хората са били там. Няма да го забравя никога. При такова положение отиваш и пееш като славей - разкъсваш се от пеене. Имало е много такива случаи.
Даже в тайгата сме били
в Коми с Шкумбата,
Роси Ганева да пеем на нашите работници там. Тогава токът беше на генератор и не можехме да пеем, постоянно имаше някакви смущения. Шкумбата изкара всичко на свой гръб. Няма как, публиката трябваше да се забавлява. В Коми съм пял на стадиони, пълни с комари. Спомням си, като студент пеех в една група на Стефан Драгостинов "Ален мак", но не ни допускаха до сцената, защото нямахме песни за партията. С много мъки ни вкарваха през задните входове и евентуално чакахме да ни позволят да изпеем нещо.
- Да не сте се бунтували срещу тогавашния режим?
- Никой не е бил влюбен в онзи рижим.. Не мога да приема, че съм обличал в дисидинтство, носейки се пънкарски и пеейки английски песни.
- Имали ли сте гафове на сцената?
- Сещам се за нещо, което е изключително топло и приятно за мен. На един студентски празник трябваше да пея в НДК в Мраморното фоайе. Преди мен имаше нещо не толкова интересно и нямаше публика. Взех микрофона и започнах да давам настроение. Моят озвучител не беше превъртял касетата докрай и започна някакъв инструментал, но аз не можех да вляза в песента. Не знаех къде съм точно. Направих се, че нищо не е станало и върнахме отначало. И песента пак започна от някъде. И това се повтори 4 пъти, но като тръгна, на петия път стана голямо настроение.

Трябва да превърнеш гафа в преимущество,

а не да те разстройва. Работил съм във всякакви условия пред много хора и съм разбрал, че публиката не може да бъде излъгана. Може би ще успееш за месец или година, но тя винаги знае кой дава всичко от себе си. Тя не обича да бъде подценявана.
- Кои са ви най-близките хора от музикалните среди?
- О, доста са. Сега се сещам, че с Нели Рангелова бяхме съученици и куриозното е, че децата ни са родени в една и съща година, учеха в един клас и дори седяха на един чин. И те са добри приятели. Познавам Камелия Воче още от ученичка. Васко Найденов ми е много близък. Обичам много БТР - те са страхотни момчета. С Орлин Горанов наскоро обядвахме заедно. С Краси Радков сме добри приятели.
- Как се справя един музикант в криза?
- В най-тежките години с Иван Балсамаджиев преобърнахме България от концерти. Направихме забавно шоу. Освен песните ми правих и хумор, имитации. Паснахме си много и забавлявахме хората. Кризата маха излишното и остават само най-добрите. Може би имам по-голям шанс, защото пея за големи и за малки.

- Как започнахте с детските песнички?
- Децата ме избраха да пея за тях. Преди години ми беше дошла идея да вкарам детски мотив в песен. След което направих поредица такива песни и започнаха да ме канят на концерти на деца. Случайно се запознах с една детска група в телевизията - "Алени пламъчета", позакачах се с децата и ги поканих да пеят с мен в една песен. Така започнах. Ако пееш песни, които се възприемат само от деца, не става. Трябва така да построиш шоуто, че да се харесва от малки и от големи. Преди години децата караха родителите си да идват на концерти, а сега родителите водят децата си, защото знаят, че е хубаво. Децата са най-великата публика.

Ако не си интересен,
веднага се вижда,
започват да се
закачат, да шават.

Трябва да знаеш как да комуникираш с тях. 13 поредни години правя турне с Национално сдружение на общините в България. Имах финансирането, но ми трябваше организатор и ме свързаха с Гинка Чавдарова. Така създадохме традиция и всяка година на едно и също място и време се провеждат тези концерти. През годините и самите кметове се научиха как се организират концертите за децата.
- Това е било благотворителна инициатива от ваша страна. А в други благотворителни кампании участвали ли сте?
- Да. Концертите са напълно безплатни. Участвал съм в много такива кампании. Това е съвсем нормално. За съжаление

доходите на българските
поп музиканти не
са като на Елтън Джон,

за да подарим приходите си от някой сингъл. Артистите са хора с добри сърца. Лошото е, че много хора на наш гръб направиха доста поразии. Понякога сме участвали в хубави каузи, за които сме си мислели, че ще помогнем на деца, а всъщност се оказва, че някой се облагодетелства от това. Такива неща биха те отказали от благотворителност.
- Един професионален музикант може ли да се издържа само от хонорари?
- Има години, в които е достатъчно, и такива, в които не е. Но не можем да работим друго. Това ни е душата. Не съм работил нищо друго. Обичам си работата. В последните години се изявявам като водещ и организирам концерти. Лили Иванова и Васил Найденов са ми казвали,че се справям доста добре, а тяхната дума тежи. Аз успявам да създам нужната атмосфера.
- Взе ли ви нещо музиката?
- Не. Всичко, което съм аз, го дължа на музиката и на публиката. Колкото и да даваш от себе си, не може да се сравни с това, което ти дават хората. Вълнението преди и след концерта е незаменимо.
- Имате ли интереси извън музиката?
- Обичам да правя снимки. Голям меломан съм. От дете съм запален да знам всичко за музиката. Като малък си пишех всички състави в тетрадки. Обичам много да съм сред приятели, да се веселим. Обичам да посрещам гости и да ходя на гости.
- Вие сте работили и с Вили Казасян. Той също беше общителен човек, който обича да се забавлява.
- Това беше един велик човек. Никога няма да забравя, когато за първи път отидох на фестивал с Вили Казасян и Тодор Филков в Бургас. Тогава станахме големи приятели. Вили много помагаше на младите хора. Няма човек, който да каже, че Вили не му е помогнал. Бях млад певец, който няма пукнат лев, и Вили ме изхранваше заедно с всичките ми приятелки. И накрая взех парична награда и исках да почерпя, но дори тогава не ми позволи. Сега много обичам Хилда Казасян. Тя е с широка душа, талантлива - като баща си.
- Съпругата ви проявява ли разбиране, когато пътувате често?
- С нея сме в пълна хармония. Тя знае каква е моята професия и напълно ме разбира, когато отсъствам. Женени сме от 95-а и все още се обичаме.
- Дъщеря ви музикална ли е?
- Пее страхотно. Дори заедно сме пели на мои концерти и се е справяла великолепно. Сега е IX клас в Американския колеж и заляга много над ученето. Няма време да развива таланта си, защото избра най-доброто образование, което може да се получи в България. Освен това пише много интересно.