Представял се за вдовец и примамвал самотни жени, прибирал парите им. После изгарял телата им

До гилотината твърдял, че е невинен

Преди 75 години, през 1947-а, великият Чаплин поставя един от най-интересните си филми "Мосю Верду", познат и на нашата публика. В тази своя оригинална кинопродукция универсалният артист се изявява блестящо като сценарист, режисьор, монтажист и автор на музиката. При това изпълнява и главната роля!

С тази "черна комедия", както сам я е определил, той решил да защити тезата си, че омразната му "американска действителност деформира морала и принуждава личността да живее по жестоките й закони", и че "при определени обстоятелства един

обикновен човек може да се превърне в престъпник,

дори в чудовище".

Затова и цензурата, съществуваща по онова време в Холивуд, при това доста строга (непозволяваща дори по-дългите целувки на екрана), силно притеснена заради "добрите нрави" и "морала", се опитала да спре филма, за щастие без успех.

Може да се каже, че освен от истинската история, послужила за сюжета на филма "Мосю Верду", Чарли Чаплин е бил вдъхновен и от легендата за "Рицаря Синята брада", както и от приказката на Шарл Перо за този наистина съществувал през XVII век френски благородник.

Барон Жил дьо Ре е известен със своята кръвожадност

и множеството извършени от него убийства. История, станала повод за много книги, пиеси, филми и дори опери и балети.

А истинската история е доста интересна.

Бъдещият сериен убиец се ражда на 12 април 1869 година в скромно работническо семейство. Баща му бил огняр, боледувал от шизофрения и се самоубил през 1912 г., а майка му била шивачка. След началното училище доста религиозните му родители го изпратили в католически пансион.

Започнал да работи като дякон в една парижка църква. Там срещнал Мари Катрин Реми, за която се оженил на 7 октомври 1893 г., след като приключил службата си в армията. Имали пет деца - Анриета, Морис, Александър, Сюзан и Шарл.

От 1893 до 1900 г. сменил куп професии -

охранител, картограф, строител, касиер... Но мечтаел за богат живот. Започнал да краде. На няколко пъти бил съден и лежал за кратки периоди в затвора. Освобождавали го предсрочно благодарение на заключенията на психиатрите. През 1909 година отново злоупотребил с голяма сума и бил затворен за три години.

През 1914 година, след като излежал тази присъда, отново бил уличен в кражба и

този път вече го изпратили на каторга във Френска Гвиана,

където преди това бил затворен прочутият капитан Драйфус. Но избухналата война го спасила и така не бил депортиран на Дяволския остров край Гвиана.

По това време Първата световна или още т.нар. Европейска война (макар да не е била само на Стария континент) отнела живота на стотици хиляди френски войници и оставила огромен брой вдовици. Тогава на предприемчивия Ландрю му дошла "гениалната" идея да се възползва от тази особена ситуация.

Живеел отделно от съпругата и децата си, защото работел в друг град. Започнал да пуска обяви в печата със следния текст:

"Вдовец на 43 години, с две отраснали деца, сериозен, религиозен, с достатъчен доход, с добро обществено положение, желае да се запознае с вдовица с цел брак."

На обявата отговорили няколкостотин вдовици от цяла Франция, но Ландрю избрал една малка част.

Всяка от “избраниците” канел във вилата си

край Париж, където след галантно и упорито ухажване, годеж, фалшив брак и клетви във вярност и любов накрая стигал до банковите им сметки. Зверски убивал, разчленявал телата им и ги изгарял в пещ на двора!

Първата жертва на Ландрю станала

красивата 39-годишна

Жана Куше,

продавачка в магазин за дамско бельо от Лион, която била изгорена през януари 1915 г. заедно с 16-годишния си син Андре Куше.

С "наследените" от нея 5000 франка Ландрю си открил първата банкова сметка. Подарил на законната си съпруга

изящен дамски часовник,

който се оказал собственост на убитата.

Така в продължение на около 3 години - от 1915 до 1918 г. - Ландрю продължил ужасяващите си злодеяния, убивайки и ограбвайки самотни жени – неомъжени или вдовици.

След края на войната кметът на град Гамбе получил

писмо от близките на една от жертвите

на Ландрю

- госпожа Жана Коломб, с молба за помощ – да бъде открита. В него те съобщили, че е била видяна в компанията на някакъв мъж на име Дюпон. След това писмо пристигнало и друго - от роднините на госпожа Клер Бюисон със същата молба. Започнало мащабно полицейско разследване.

На 12 април 1919 г. (рождения му ден!) Анри Дезире Ландрю бил заловен и обвинен първо в две убийства. След като бил открит неговият личен бележник, се оказало, че жертвите били много повече. Повече от 10!

При огледа на вилата му открили 47 златни зъба, женски дрехи и бельо, тоалетни принадлежности и бижута. А съседите му съобщили, че от комина на пещта в двора му често излизал гъст, черен дим и се носела неприятна, задушаваща миризма!

Съдебният процес продължил близо две години. На 30 ноември 1921 година бил

осъден на смърт за убийството на 10 жени и на младежа

Андре Куше.

До последния си час той упорито твърдял, че е невинен въпреки безспорните доказателства.

Екзекутирали го на 25 февруари 1922 година.

Многобройна публика от любопитни граждани го придружила по павирания път до гилотината в двора на затвора, докато убиецът вървял бос между двама надзиратели. Главата му паднала в малката кошница, а след това била хвърлена при трупа.

Останките му били откарани с конска каруца.

След време отрязаната глава на Анри Дезире Ландрю била изложена в Музея на смъртта в Холивуд.