Боряна Димитрова, управляващ съдружник в социологическата агенция "Алфа рисърч", коментира парадоксите в българската политика.

- Г-жо Димитрова, какво успя да постигне всяка от партиите за краткия период на 48-ото народно събрание - ПП, ДБ, ИТН, БСП, ГЕРБ, ДПС и "Възраждане"?

- ПП успя да изземе политическата реторика на ДБ и да се наложи като водеща сила за либерално-центристките избиратели, с висок потенциал да ги радикализира и мобилизира. ДБ еволюира към умиротворител и посредник, изтриващ, а не налагащ червени линии. Това я превърна в желан партньор за управление, но отслаби електоралните й позиции. ИТН успя за най-кратко време да премине разстоянието от първа политическа сила, до границата за влизане в парламента.

След дълги години вън от властта БСП се държа като същинския мандатоносител – едновременно прокарваше червени линии и стабилизираше електората си. ГЕРБ се показа като опитна, настъпателна, добре организирана опозиция.

Демонстрира обаче висока степен на ехидност и липса на самокритичен рефлекс, което не й позволи да снижи негативизма към себе си. ДПС запази влиянието си, а "Възраждане" се възползва от всички грешки на управляващите и политическата конюнктура, за да капитализира електорални дивиденти.

- Коя от партиите излиза с позитив от този мандат на парламента и защо?

- Позитивите могат да бъдат мерени по различни критерии и с различен аршин. Понякога, когато печелиш, не знаеш какво губиш, и обратното. Ако използваме критерия "разширяване на политическия капитал и възможности да упражняваш влияние", няма партия, която да излиза с категоричен позитив. Главните герои продължават да бъдат главни, но вече в категория second hand. ПП не отговори на очакванията и загуби авторитет. ГЕРБ запази привържениците си, но продължава да бъде нежелан управленски партньор. Всички останали са в поддържащи роли. С позитив излизат

някои личности, около които може да се очаква пренареждане

на политическия пъзел.

- Кои личности имате предвид?

- Не бих искала да конкретизирам, но са от дясноцентристкия спектър - както от ГЕРБ, така и от ПП и ДБ.

- А какво се случва вляво? Какво предизвика ожесточената престрелка между БСП и излъчения от тях президент?

- На пръв прочит престрелката между президента и левицата е продиктувана от персонални съперничества. В този ред на мисли вероятно не е без значение и стремежът на Радев, който вижда в себе си тежката фигура на българския политически небосклон, да откъсне опашката си от изстрелялата го преди 5 години ракета носител.

Видимо антагонистичните действия на президента към БСП обаче очевидно не са рамкирани само от лични подбуди, а от негова по-дългосрочна стратегия – отслабване на БСП до степен, че самият той да се превърне в обединител на прокремълските формации в България. Само ако имат общ символен изразител, те могат да бъдат противопоставени на доминиращите прозападни настроения в страната.

Ако погледнем в проучванията кои са най-силните поддръжници на Радев, то това са именно симпатизантите на БСП, "Възраждане" и "Български възход" на Стефан Янев.

Политическо късогледство беше ПП и ДБ да се асоциират с Радев.

Не по-малко късогледство би било ГЕРБ да се прилепи към него сега.

- Какво би могло да промени нагласата за оспорвана битка между ПП и ГЕРБ за първото място и ще има ли по-важен въпрос в тази кампания извън това кой ще се класира на първо място?

- Не мисля, че нагласата за оспорвана битка между ГЕРБ и ПП ще бъде променена. Първо, такава е политическата реалност. И второ, това е основен залог на предстоящите избори. Този залог обаче ще бъде разглеждан изцяло в светлината на типа управление, което ще има страната след изборите. Реално това е най-важният въпрос. Ако няма ясни управленски алтернативи, голяма част от хората може и да не отидат до урните. Ако обаче възможностите са ясни, избирателят ще предпочете онази евентуална коалиция, която има най-висок шанс да се реализира и при която той (или тя) биха загубили най-малко.