Наричат Анатолий Чубайс “бащата на милиардерите” заради съмнителната приватизация в началото на прехода

“Трябваше да избираме между гангстерския комунизъм и гангстерския капитализъм”, оправдава се той

През декември 2020 г. руският опозиционер Алексей Навални публикува пост в социалната мрежа Фейсбук за влиятелния политик Анатолий Чубайс – "Старият комсомолец служи на Путин от 20 години и всеки път по телевизията намекват, че е таен опозиционер". Между Навални и Чубайс виртуално прелитат остри реплики, но едва ли тогава двамата са допускали, че две години по-късно може да ги свързва обща съдба.

"Бащата на руската приватизация" Анатолий Чубайс се озова в клиника в Европа, за да се лекува от тайнствено заболяване със симптоми, напомнящи за отравянето на Алексей Навални с веществото Новичок.

Чубайс е бивш специален представител на президента

на Русия за връзки с международните организации за постигане на устойчиво развитие и бивш ръководител на дружеството "Роснано". През март тази година той се оттегли от публичните си постове и напусна страната заради несъгласие с политиката на Владимир Путин. Оттогава никой няма представа за точното му местоположение. Забелязан е в Турция, но по последна информация е в Италия, където здравословното му сътояние се влошава.

Телевизионната водеща Ксения Собчак първа съобщава за болестта на Чубайс в своя профил в Телеграм, позовавайки се на съпругата на политика - Авдотя Смирнова. Според цитираната информация "ръцете и краката му внезапно започнаха да изтръпват".

"Бях хоспитализиран в една от европейските клиники с диагноза синдром на Гилен-Баре. Състоянието е средно тежко, стабилно", цитира руската журналистка съобщение от политика. Не е известно официално в коя държава се лекува Чубайс, липсват и повече подробности за състоянието му.

Синдромът на Гилен-Баре е рядко заболяване, при което имунната система на човек атакува собствените му периферни нерви. В тежки случаи

това може да доведе до парализа

на краката,

ръцете или мускулите на лицето. При 20-30% от хората са засегнати гръдните мускули, което затруднява дишането.

Напускайки Русия през март, Чубайс се превърна в най-високопоставеният представител на властта в Москва, който се противопоставя на Кремъл заради инвазията в Украйна. Макар да не е коментирал мотивите си официално, анализатори смятат, че Чубайс съобщава за завоалираното си несъгласие с войната нарочно на 19 март - рождения ден на неговия покоен колега, който му проправя път в политиката - Егор Гайдар.

"В нашите дискусии за бъдещето на Русия не винаги бях съгласен с него. Но изглежда, че Гайдар разбираше стратегическите рискове по-добре от мен и аз грешах", написа бившият съветник на Кремъл във Фейсбук, малко преди социалната мрежа да бъде забранена в Русия, а той да напусне страната завинаги.

Политическата кариера на 67-годишният Чубайс започва по времето на президента Борис Елцин. Чубайс се превръща в една от ключовите фигури и идеолог на приватизацията на руските предприятия в началото на 90-те години на миналия век.

През 1991 г. е избран за главен икономически съветник в кметството на град Ленинград. Там икономистът събира специална група за стратегията за развитие на руската икономика. Чубайс се издига до ръководител на руския държавен комитет за управление на държавната собственост.

Истински връх в кариерата му е избирането му за вицепремиер по време на управлението на Борис Елцин.

Именно тогава Чубайс

реализира дългогодишната си икономическа програма

Осъществена е масова приватизация, по време на която редица държавните предприятия са предадени на частния сектор. Проведеното раздържавяване променя завинаги икономиката на страната, но голяма част от населението приема реформите негативно.

Това обрича на провал почти всички негови политически проекти и той така и не успява да се похвали с обществено одобрение. Въпреки това на Чубайс му поверяват едни от най-престижните постове в различни компании.

По време на президентските избори през 1996 година, Чубайс става ръководител на предизборната кампания на Елцин. Той създава "Фонд на гражданското общество", с цел да повиши рейтинга на Борис Елцин сред населението. След като Елцин печели изборите, шефът на предизборния щаб става ръководител на президентската администрация.

Тогава тръгва и легендата, че именно Чубайс назначава за първи път Владимир Путин на длъжност в Кремъл и така започва кариерата на днешния руски президент.

След като Владимир Путин поема властта, на Анатолий Чубайс са поверени различни постове в Кремъл. През 2005 г. е извършен опит за убийството му. Близо до

кортежа, в който се движи политика

е взривена бомба. След няколкогодишно дело Върховният съд отмени присъдите на всички обвиняеми, а в обществото остава убеждение, че делото е манипулирано.

Самият Чубайс е сред най-критикуваните политици в страната. Показателен е фактът, че един от заподозрените в опита за покушението му, след като е оправдан, се кандитира за Държавната дума получава много висок резултат. Според медиите това е наказателен вот именно срещу Чубайс, който се е превърнал в синоним на статуквото.

През 2008 г. дейността на Чубайс е критикувана и от опозиционера Гари Каспаров. Според него либералните реформатори от началото на 90-те не успяват да развият постиженията на перестройката, напротив, именно те ги погребват.

Част от негативния имидж на Чубайс се дължи на факта, че той иска или не, създава голяма част от руските олигарси благодарение на извършената под негово ръководство приватизация. Неслучайно го наричат "бащата на милиардерите", но самият той не влиза в графата на най-богатите хора в Русия. Според поддръжници на Чубайс самият той не се е облагодетелствал от извършените приватизационни сделки.

"Знам за поне три поръчки за моето убийство - признава той в едно от редките си интервюта през 2004 г. за "Руская газета". - Знам всички подробности, имената на тези, които трябваше да ги изпълнят. Последната такава поръчка беше преди година и половина. Имаше чисто политически мотиви: омраза поради факта, че "продадох Русия". Когато всеки ден, връщайки се у дома, признаваш, че

зад ъгъла може

да е убиец с противотанков гранатомет,

представата за политическите рискове се променя."

Въпреки това Чубайс е горд, че разрушава финансовата основа на комунистическия режим.

"Осъзнавахме добре, че създаваме нова класа собственици. Приватизацията не беше въпрос на идеология или някакви абстрактни ценности, тя беше въпрос на реална политическа ежедневна борба - твърди той и продължава: - Комунистическите лидери имаха огромна власт - политическа, административна, финансова. Те бяха неизменно свързани с комунистическата партия. Трябваше да се отървем от тях, а нямахме време за това. Не можехме да избираме между "честна" и "нечестна" приватизация, защото честната приватизация предполага ясни правила, определени от силна държава, която може да налага законите. В началото на 90-те години нямахме държава, нямахме закон и ред. Службите за сигурност и полицията бяха от другата страна на барикадите. Те учеха по съветския Наказателен кодекс, който е три до пет години затвор за частна инициатива. Трябваше да избираме между гангстерския комунизъм и гангстерския капитализъм."

В интервюто той разкрива и за грешките от онова време.

"Не разбирах напълно цената, която ще трябва да платим - казва Чубайс. - Подцених дълбокото чувство за несправедливост, което се зараждаше у хората. Завършихме приватизацията през 1997-1998 г. Пет години по-късно хората все още отхвърлят всички рационални аргументи, че олигарсите не само са откраднали тези предприятия, но са ги направили по-ефективни, започнали са да инвестират в тях, да плащат заплатите навреме, че данъците, които идват от тях в бюджета, помагат за изплащане на пенсии.

Повечето хора не искат и да чуят това,

защото усещането за несправедливост на приватизацията е затвърдено на подсъзнателно ниво."

Италиански медии първи изразиха предположението, че Чубайс може да е бил отровен.

След това по темата се изказа и говорителката на Алексей Навални Кира Ярмиш. "Това е репутацията на Кремъл: никой не се съмнява, че Чубайс е бил отровен", написа тя в Twitter.