- Господин Джасим, игнориран ли е Вапцаров в съвременна България?

- Първо, ако трябва да се позова на словото на Радев, Вапцаров не е "позабравен". Нито като поет, нито като историческа личност, каквато той без никакво съмнение е. Защото той има своята, макар и малка, роля в тази част от българската история.

Аз все пак преподавам история и като историк бих препоръчал филма "Пет разказа за един разстрел". В него през различни погледи е представено как се стига до изпълнението на смъртната присъда и абсолютно безусловно показва, че е терорист. Документите също потвърждават категорично тази теза. Получил е пари от чужда държава с цел да саботира собствената си държава.

Освен това човек, като гледа филма, там безусловно, без да говорим за интерпретация на фактите, става ясно следното: той дълбоко е вярвал, че върши нещо правилно, че той категорично е в ролята на терорист. И че най-вероятно, доколкото ни показват документите, е леко натопен от Антон Югов или Павел Шатев. И той май не се усеща много как го използват. Което по никакъв начин не го оневинява, първо. И второто, но много важно, за което ние трябва да си дадем ясна сметка, е, че понякога перото на един поет е по-велико от неговата личност. Така се случва в света. Понякога талантът на някого е по-голям от личността, която го носи. И лично за мен Вапцаров е много красноречив пример за този принцип. Без никакво съмнение той има великолепни стихотворения. Като лирика са много красиви. "Ще дойда тихо, ще приседна..." - това е красота и ние не можем да кажем, понеже той е комунист и терорист, това не е красиво. И тук идва един сблъсък, който всеки сам би следвало да реши. Аз за себе си съм го решил без никакъв проблем. Отварям и чета понякога добрата негова поезия и си казвам:

“Боже, колко красиво!”, без това по никакъв начин да оправдава ужасните действия на неговата личност.

- Може ли да се каже, че е убит заради таланта си?

- Абсолютна лъжа е да се твърди, че той е разстрелян заради таланта си. Той е убит заради тероризъм. Хванат е с пари, в подготовка на терористичен акт и е осъден заради това.

- А нямаше ли и изкуствено създаден култ точно към личността му в миналото?

- Разбира се. В тази връзка четох и една много интересна статия, че заради култа, създаден към него, в годините скоро след смъртта му комунистическите власти започват да развеждат майка му като панаирджийска мечка. И някъде в началото на 50-те години на ХХ век му е създаден имидж на комунистически светец. Има един автор - граф Рихард фон Куденхофе-Калерги, от когото съм бил много впечатлен. Той пише как комунистите са атеисти, но имат своята църква, своята Света Троица - Маркс, Енгелс, Ленин. Притежават свои храмове и имат своите мъченици. Това е характерно за тоталитарните идеологии. Хитлер също създава такива - първите убити в Мюнхенския пуч например.

Аз например обичам да гледам футбол. За Марадона какво можем да кажем - тотален боклук като човек, като баща, като партньор, но... гениален футболист.

- Вие като преподавател смятате ли, че трябва да се изучават биографията и творчеството му в училище?

- Все пак аз съм само учител по история, но смятам, че генерален проблем на българската образователна система е, че не преподава нещата в цялост. Защото, ако неговото творчество и личност се изучават едновременно през литературата, но и в часа по история, тогава ние можем да помогнем на учениците да видят разликата между таланта и личността и сами да разположат Вапцаров в таксономията на света там, където най-добре би стоял за тях.