80-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, която беше отбелязана на 23 юли, отново разбуни духовете у нас. За кой ли път в публичното пространство се лансираха противоположни тези, които разделиха хората.

По този повод "168 часа" събра различни позиции както на историци и общественици, така и на близки на поета. 

Оказва се, че докато за едни той е бил терорист и предател, работил срещу пари в служба на интересите на чужда държава, за други си остава талантлив поет, типичен представител на епохата и дори борец за правда и свобода. Парадоксално, но по този начин личността на човека, написал

“какво тук значи някаква си

личност”,

продължава да буди противоречиви чувства у съвременниците.

За разлика от преди обаче тази година страстите разпалиха особено думите на президента Румен Радев, произнесени на възпоменателното поклонение на мемориала "Гарнизонно стрелбище" в столицата.

"Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост", заяви той.

Радев подчерта, че Никола Вапцаров е най-яркият символ на българската трагедия -

талантът

да бъде убиван

и да се преследва дори и паметта за него. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант.

Румен Радев отбеляза, че Вапцаров е "мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история".

"Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници и насаждането на историческо невежество в обществото", допълни още президентът.

По думите на държавния глава антифашизмът е важна част от миналото на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Президентът заяви и че е въпрос на граждански и човешки дълг да пазим паметта за саможертвата на

хилядите хора

с достойнство

и идеали, паднали жертва в името на свята кауза.

Тази част от словото на държавния глава, освен че напомни за пищните чествания по време на тоталитаризма, постави поне няколко логически неразрешими дилеми. Така например, ако у нас е имало антифашизъм, от това автоматично следва, че трябва да е имало и фашизъм - теза, която никой сериозен съвременен историк не подкрепя. Нещо повече - подобно изказване може реално да навреди на България, тъй като се прави в момент, когато антибългарската пропаганда

в Скопие също вдига такива лозунги.

Силна полемика предизвика и друго твърдение в президентската реч - за убиването на таланта. Подобни констатации изглеждат крайно пресилени, тъй като в демократична България никой нито е забранявал поета, нито го е обричал на забрава. Безспорно и в наши дни произведенията на пролетарския поет се радват на признание не само у нас, а и по света.

И въпреки промените името му носят много училища, читалища, висшето военноморско училище във Варна, столичен булевард, както и улици и площади из цялата страна. Никой не е махал от пиедесталите им и многобройните паметници, посветени на Вапцаров.

По същия начин стоят нещата и със световната му слава. На 3 декември 1953 г. той получава посмъртно Международната награда за мир. А след като неговите избрани стихотворения са публикувани в Лондон още през 1954 г. от Lawrence & Wishart на английски с предговор от британския поет Питър Темпест,

поезията му е преведена на 98 езика в цял свят

В наши дни даже в източната част на остров Ливингстън в Антарктида има връх, който носи името на известния български поет.

Видни наши общественици веднага реагираха остро на словото на Румен Радев. Журналистът Горан Благоев дори написа официално писмо до президента по този повод и го разпространи до медиите.

"Мъченическата" кауза, която Вие приписвате на Вапцаров, е описана ясно от самия него в протоколите от разпитите му отпреди 80 години - пише Благоев, който е и историк. - Признания за същата "кауза" правят и останалите подсъдими по този процес. Автентичните документи се пазят в Държавна агенция "Архиви" и без много усилия всеки може да ги прочете дори онлайн на сайта на агенцията."

В подкрепа на твърденията си журналистът цитира и пасажи от тези документи:

"Именувам се Никола Иванов Вапцаров, роден на 24 ноември 1909 година в София. В момента на арестуването ми аз заемах длъжност при Централния комитет на Българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийните хора трябваше да се отделят една част, и то най-смелите, и заедно с нелегалните да формират бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде: в случай на война със Съветския съюз те трябваше

да прекъснат

железопътни линии, мостове,

телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове и скоби, да подпалват вагони-цистерни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции". (По документи на Централния държавен архив - бел. ред.)

И още: "Представям Ви, господин прокурор, арестантската преписка номер 15 216, съдържаща 439 листа за долуизброените лица, уличени в комунистическа дейност - пише още Благоев. - Задачите им са били да организират бойни комунистически групи, които имат за задача да прекъсват телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове, да разрушават мостове, да подпалват бензинови и маслени складове и цистерни, да се снабдяват с оръжие и да се готвят за въоръжено въстание".

"Не на последно място, г-н президент - долна манипулация е да твърдите, че "Никола Вапцаров е най-яркият пример на трагедията как убиваме таланта. Както е известно, той е осъден на смърт заради противодържавната си дейност, а не заради творчеството си! Историческа истина е, че в условия на извънредно положение след атентата в "Св. Неделя" (извършен от дейци на същата тази военна организация на БКП) са убити поетът Гео Милев и публицистът Йосиф Хербст. Но колко талантливи български поети, писатели и публицисти бяха убити или малтретирани след 9 септември 1944 г.?! Сред тях - Райко Алексиев, Трифон Кунев, Димитър Талев. Те също заслужават венци, г-н президент!", пише още тв водещият.

И наистина Вапцаров не е съден заради стиховете си, а заради дейността си, която според документите е доказано в полза на чужда, и то вражеска държава, каквато се явява в онези времена Съветска Русия. И за разлика, да речем, от писателя Георги Марков, който е убит в Лондон само заради творчеството си, при Вапцаров има законна присъда, която е издадена на базата на съдебно дирене, доказателства и дори признанията на самия Вапцаров, макар и вероятно измъкнати с мъчения. Освен всичко според материалите по делото и свидетелствата на роднините на поета терористичните действия, в които е замесен Вапцаров, са били извършвани

срещу сериозно заплащане

Още по-голямо недоумение будят думите за "праведната кауза", за която е загинал. Как да разбираме тези думи - може ли политиката на комунистическия гигант и пропагандата на Сталин да бъдат назовавани с такива епитети?

"Когато Вапцаров пише: "Терорът долу, съюз със СССР!", агитирайки за сключване на пакт със СССР, Съветският съюз и нацистка Германия са съюзници - пише в тази връзка Даниела Горчева. - А ето какви позиви е разпространявал през 1940 г. Антон Югов - човекът, който изпраща Вапцаров да търси съветските терористи, пристигнали с подводница, и който е обвиняем по същия процес: "Искаме военен съюз със СССР, смърт на агентите на англо-френския капитализъм и общ фронт със социално-прогресивна и героична Германия".

Мнозина от днешните му защитници можеше да не бъдат родени никога, ако родителите им бяха станали жертва на съветския терорист Вапцаров. Вапцаров не е бил идеалист, защото е получавал пари за антибългарската си дейност. Не антифашистка, а антибългарска. И е бил фанатик, готов да взривява живи хора за хатъра на Сталин."

На другия полюс е журналистката Велислава Дърева, която се възмущава, че нито една медия, дори и "Дума", не е благоволила да публикува забележителното слово на Румен Радев за Никола Вапцаров.

"Нито една медия не си направи труда да препечата тези 20-30 реда - пише тя за словото на президента в своя статия за сайта "Новото време". - В същото време в клоаката, наречена фейсбук, изригна гноен гейзер и блъвна всичката отрова срещу Вапцаров и разбира се – срещу президента. Истерясаха!

Истерясаха дежурните деконструктори

на българската история, които 30 години ни разправят до премала, че в България е нямало фашизъм, значи няма антифашисти, а някаква банда терористи, шайка престъпници, неграмотни цървули, каскети и заблудени интелигенти, които заслужават да бъдат разстреляни, обесени, посечени, заровени живи, захвърлени в канавката на историята…"

Засега никой не е открил начин да примири антагонизмите в българската история, породени от тоталитарните идеологии на ХХ век. Затова вероятно няма как и скоро да очакваме някаква категорична оценка на неговата сложна личност. На този фон по всичко личи, че споровете у нас около поета Вапцаров ще продължат и в бъдеще. Но най-хубавото е, че ние, като граждани на демократична страна, имаме свободата сами да изберем какво да бъде отношението ни към миналото, без някой да ни налага задължително кого да мразим и кого да обичаме.