Сталин с помощта на Коларов и Димитров подарява изконна българска земя на Тито, а той с декрет установява “македонския книжовен език”

В Молдова са щастливи, че говорят с думи като в родината майка Румъния в най-чистия им вид

Наскоро бях в Кишинеу, столицата на Република Молдова, за участие в литературен конгрес на Академията на науките. Срещнах се с редица известни писатели, журналисти, интелектуалци. Убедих се, при това не за първи път, в тяхната огромна, безпределна любов към родината майка Румъния.

Радваха се, бяха щастливи, че говорят свободно езика на великия национален поет романтик Михай Еминеску, че пишат на него (при това в най-чистия му вид), че се чувстват като истински румънци. Знаем, че дълго време са били насилствено русифицирани - и като част от Руската империя, и като съветска република, че им е било втълпявано, че са отделен народ, нерумънски. С отделен език – "славянски с голям брой латински думи".

Това било абсурдното твърдение на техния поробител Сталин, изпращал на лагер в Сибир несъгласните с него. И веднага се сетих за нашите "братя отвъд Вардар-о", за това как

от близо осем десетилетия непрекъснато

ни хулят,

как се отричат от своя корен, от своята история, от всичко българско, как ни наричат "татари", "варвари", "фашисти", "окупатори". А когато имат нужда, са готови да ни използват и искат български паспорти (хиляди имат вече такива) заради ЕС.

Същевременно твърдят, че нямали нищо общо с България и нейната история, че били древен и благороден народ, едва ли не най-древният, още от... Сътворението. Как превърнаха Скопие в един

претрупан дисниленд с безброй кичозни паметници, конници,

колонади, триумфални арки и фонтани като израз на "древното си могъщество и величие". И как безжалостно рушат старите български паметници и гробове.

Как изтриват българските надписи по храмове и крепости, как си присвояват великите българи, родени в тази област. Макар това да не им пречи да искат български паспорти и да учат у нас, да приемат помощ от "варварската" държава.

Наскоро заради политическите преговори напрежението между Скопие и София се засили. БАН излезе с официално становище по повод

“Хартата за македонския език”

на Академията в Македония. А накратко то звучи така: "Официалният език в Северна Македония е регионална норма на българския език". Тоест диалектна форма. Според експертите от Института по български език към БАН тезата за диалектното многообразие на "македонскиот jазик" (50 говори кои го сочинуваат - западното наречjе, jугоисточното наречjе, како и групата на северни говори), е "напълно некоректна и подменя обективния факт, че тези говори са естествено продължение на диалектите на българския език на югозапад".

Нашите учени са категорични, че "говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места никога не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския".

Всичко това може да се види съвсем ясно и в Българския академичен диалектен атлас. Според него

особеностите на македонските диалекти се откриват и в повечето западни,

а и източни български говори – и те нямат нищо общо с географската област Македония. Да, Македония, както я знаят и децата, е просто една географска област, с древно название, каквито са и останалите български области или провинции: Добруджа, Мизия, Тракия.

А чисто българският характер на нашия, Кирило-Методиевския, език е бил доказан категорично по научен път още през първата половина на XIX век, когато в Европа се полагат основите на славянското езикознание като наука.

Затова и в историята езикознанието по света няма учен, който да е използвал подобен измислен термин като "старомакедонски" вместо старобългарски.

Знаем, че България дава писменост и култура на редица славянски и неславянски народи. Днес с българската кирилица (време е гордо да я наричаме "българска азбука", а не "славянска", защото руснаците я наричат и "руска") си служат в 13 държави на Европа и Азия.

Затова и великият руски учен славист академик Дмитрий

Лихачов нарече България

“Империя на духа”

И още нещо: близо 40 на сто от лексикалния/речниковия фонд на руския съвременен език е върху основата на нашия - старобългарския език. Но Москва все още не признава това. Нарича го "старославянски" или дори "руски". Но това е друга тема... Според руснаците Кирил и Методий създали азбуката в Русия. И Русия, а не България я дала на света.

Така че твърденията на МАНУ (Скопската академия) за някакво първенство са просто нелепи, комични. Т.нар. "македонска азбука", която е всъщност българска (с две-три буквени промени), датира от средата на миналия век и тя няма нищо общо с естественото възникване и развой на книжовните езици в Европа.

Така на 2 август 1944 г., в края на войната, в манастира "Свети Прохор Пчински" в Южна Сърбия с политически декрет от Тито, президента-диктатор на

изкуствено създадената с помощта на

Сталин СФРЮ

– Социалистическа федеративна република Югославия, на която Йосиф Висарионович "подарява" със съгласието на неговите послушници - съветските граждани Димитров и Коларов, тази изконна българска земя, се създава "македонската азбука". С нея се утвърждава и "македонският книжовен език". А промяната е нищожна. Няколко български букви се заменят със сръбски, изхвърля се "Ъ" като изконно българска, започват да ни наричат по сръбски "бугари", а държавата – "Бугария".

Но фактът, че разговаряме без преводач, красноречиво доказва, че става дума за диалект, а не е за отделен език.

Ето какво е казал един от членовете на тази комисия Георги Киселинов: "Литературния език го създават литераторите, журналистите, а филолозите имат само правото да установят формите на езика. Но днес,

ако искаме да заемем един диалект от нашия език

като литературен език, нямаме излишно време да чакаме да се измисля този език. Ние сме изправени пред въпроса да имаме свой, небългарски литературен език, а не разполагаме с време и

не можем

да чакаме

този език да го измислят поетите, книжовниците и журналистите."

По този начин започва своя път един изкуствено създаден език, който все още е недооформен, и една изкуствена азбука, всъщност едно леко прекодиране на кирилицата, с несъществена промяна само на няколко букви. И така вече осем десетилетия тази част от България се отчуждава насилствено от родината майка, превръща се едва ли не в неин враг.

Да, Скопие отчаяно търси своята идентичност,

тъй като е една изкуствено създадена нация, с изкуствен език, без собствена история. Затова се опитва да краде от историята на Гърция и България. И измисля смехотворни небивалици. Срамно е дори, че образовани хора, дори учени, които много добре знаят истината, си кривят душата и говорят и пишат подобни глупости. Хулят България, а искат подкрепа, европейски паспорти и пълно признаване.

И дано нашите ръководители да успеят да заемат една по-твърда националноотговорна позиция, защитаваща българските интереси.