l Полковник Найден Петров от Шесто управление ѝ се подигравал, че е ходила да вика духове с Александър Фол на бул. “Дондуков”

l Тя се оплаква на Тато, а той свиква колегиума на МВР и дава бележка с името му на министъра, за да го отстрани

В годините, в които Людмила Живкова развива активно културната политика на България, тя е подслушвана от Шесто управление на ДС под претекст за грижата за сигурността й и това случайно го разбира журналистът и неин близък приятел Павел Писарев.

"При мене като зам.-министър с ресор театрите, оперите и симфоничните оркестри дойде полковник Найден Петров от Шесто управление на ДС, който отговаряше за системата на културата – пише Писарев в книгата си "Такива ги запомних". - Той поиска да назнача една рускиня, хористка в Народната опера, за солистка. Казах му, че това е невъзможно, трябва да има конкурс. Руслан Райчев няма да допусне такава намеса в работата му, а и как солистка да е Гена Димитрова и протежето на Найден Петров. "Не е мое протеже, а на съветския съветник генерал еди-кой си", каза ми той. "Като не искаш да я назначиш, може и да слезеш от волгата", заплаши ме той и добави: "Добре, че не ходиш със Сашо Фол и Людмила да викаш духове на "Дондуков". Веднага отидох при Людмила и й разказах за случката. Тя се засмя, но като чу това за духовете, които викала в един апартамент на "Дондуков", почервеня, поиска да напиша името на Найден Петров на едно листче и веднага напусна кабинета си. "Стига са се занимавали със Сашо Фол и моите хора", каза тя ядосана. Изглежда, наистина са викали духове."

Всъщност, след като Людмила се увлича по мистиката и различни тайнствени окултни учения, тя, Богомил Райнов, Александър Лилов, Светлин Русев и Александър Фол се събирали и говорели разпалено по окултни въпроси. Била обсебена от източните учения на Блаватска и от идеите на Рьорих, спазвала убийствени диети, мислела за отвъдното и за живота след смъртта. Другите от близкия й кръг се отнасяли несериозно към тези разговори, но тя пазела яростно това свое увлечение.

Затова, след като разбрала, че е подслушвана, отишла при баща си и му разказала какво се е случило. Тодор Живков извикал Тинко Воденичаров, който му бил помощник по личните въпроси и за МВР, и наредил до един час колегиумът на МВР да се яви при него. Тинко се стреснал, защото

дотогава такова чудо не се е случвало

Явили се всички генерали от МВР начело с министър Димитър Стоянов.

Бившият Първи ядосан казал: "Другарю министър, викам ви, за да ви уведомя, че скоро Политбюро ще разгледа състоянието на министерството, имаме остри неблагоприятни оплаквания от окръжните комитети на партията, че се месите в работи, които не са ваша работа, особено в кадровата политика. Свободни сте".

Когато всички от МВР започнали да си тръгват, Живков върнал Димитър Стоянов, дал му една бележка и отсякъл: "Този да го уволните още сега, по телефона, преди да сте се върнали в министерството".

Вероятно това е била бележката на Павел Писарев, на която написал името на Найден Петров и я дал на Людмила.

След няколко дни Тинко Воденичаров потвърдил, че от телефона на кабинета на Живков Стоянов се обадил в министерството и наредил полковник Найден Петров да бъде задържан от дежурната охрана в министерството, да му бъде взет служебният пропуск, да напусне сградата на ведомството и да бъде подготвена заповед за уволнението му.

"Това е станало, защото след два-три дни Найден Петров дойде при мене, разказа ми какво се е случило, каза, че са го пенсионирали, и попита дали мога да му намеря някаква работа – допълва Павел Писарев. - Людмила Живкова каза: "Уреди го някъде". Намерих му нещо, но той след ден-два отказа. От министерството му бяха забранили да стъпва в системата на културата и той отиде завеждащ кадри в БАН."

Всички от близкото обкръжение на Людмила Живкова знаели, че тя можела да си позволи подобна волност не заради това, че използва влиянието си, а защото била истински отегчена и ядосана, че я подслушвали постоянно.

Приятелите й творци й били истински благодарни, защото водела активна политика за разпространение на българската култура по света. Спрели гоненията на културните дейци въпреки техните странни или неприемливи творчески прояви за времето на комунизма.

Хората казвали, че Людмила Живкова била добър човек. Вечерно време пред министерството винаги имало групи от чакащи я с някакви молби. В приемните си дни тя търпеливо изслушвала всички до късно, докато се свърши редицата на посетителите, и никого не връщала.

Единствената й цел била да прослави културата на България по света, но имала и зложелатели, които смятали, че водената от нея политика

била трън в петата на социализма

По повод на официалното честване на 1300-годишнината на България тя отишла в ЦК на КПСС, където се срещнала със секретаря по идеологията Зимянин.

Той не се съгласил в СССР да се чества 1300-годишнината на българската държава, защото "Москва е само 700-годишна, а Бухара и Киев са много по-стари от Москва". Двамата влезли в яростен спор, където се сблъскали съвсем различни идеи.

Зимянин бил белоруски партизанин и партиен ръководител, преди да го издигнат в Москва, и точно се връщал от посещение в Полша. Той започнал да критикува поляците пред Людмила за липсата на класово-партиен подход в културата, за отстъпление от ленинските принципи и за откриване на простор за влияние на западната култура. Говорел за Полша, но всъщност имал предвид България.

Людмила Живкова обаче не се изплашила. Отговорила твърдо на нападките му и провела официалното честване на 1300-годишнината.