Приключи цикълът на консултациите между политическите партии при президента Румен Радев. Оттук нататък следва даването на мандат на първата политическа сила за съставяне на правителство в рамките на този парламент.

Според конституционните срокове за въртележката с мандатите и заявките на политическите сили се очертава в следващите 20 и няколко дни да стане ясно ще има ли съгласие за кабинет. Или ще се върви към избори през септември.

“24 часа” потърси за коментар социолога Мира Радева и политолога Слави Василев с два въпроса:

1. След това, което видяхме и чухме, докато вървяха консултациите при държавния глава, какъв е по-добрият сценарии за България - кабинет в рамките на това НС или нови избори?

2. Има ли шанс за ново управленско мнозинство в този или следващия парламент и около какво ще се конструира.

Ето и отговорите на политолога Слави Василев

1. Най-добрият вариант за България е да има правителство, което да следва реформаторска логика във всяко едно направление от застоялия икономически и политически живот.

В криза са държавата, управлението, стопанският живот, образованието, здравеопазването - всичко е в застой. Трябва да има мнозинство около онези приоритети, които да изправят държавата на крака.

А дали това ще се случи в рамките на този парламент? На мен това ми се струва практически невъзможно. Дали ще се случи в следващ парламент - също толкова малко вероятно.

И то по простата причина, че партиите в сегашния им вид

не преследват национални интереси - те гледат да ощетяват враговете си,

а не да се борят за бъдещето на държавата. Не съм особен оптимист за хода на събитията оттук нататък. По-скоро смятам, че изборите ще са следващото събитие в политическия ни живот.

2. Не смятам, че в това НС ще има ново мнозинство. Или ГЕРБ трябва да се коалират с ПП, или ПП трябва да приемат ДПС като партньор, или “Възраждане” да влезе на мястото на ИТН - и трите неща ми се струват невъзможни. Остава само мнозинството да напазарува част от депутатите на ИТН, което също не ми се струва много вероятно. Но дори това да се случи - това мнозинство няма да бъде нито реформаторско, нито стабилно, нито ще донесе нещо на България.

Ако нашите политически партии трябва да се обединяват около външни за България идеи, каквото би било едно евро-атлантическо мнозинство -

това би бил още един пирон в ковчега

на сегашната политическа система.

То би било една благовидна формула, която да прикрие абсолютната неспособност на политическите партии да разговарят въз основа на вътрешен национален консенсус в интерес на България.

Българските граждани не искат да виждат нашите партии обединени около идея, която се ражда и развива вън от националните ни граници. Те искат да видят български политици, които работят и формират българския национален интерес тук.

Но от сегашния политически елит всичко може да се очаква.

В зависимост от резултатите на следващите избори, ако разположението на силите не се разминава коренно и няма някоя партия, която да доминира по абсолютно категоричен начин, то следващото правителство ще бъде коалиция. И партиите ще трябва да намерят начин да обяснят тази коалиция. По какъв начин ще я кръстят и легитимират в очите на хората - не мога да кажа. Но допускам всякакви пируети и катарзиси в опит да се легитимират действия, които самите партии преди време са декларирали, че са невъзможни.

В българската политика няма нищо невъзможно. Всичко е въпрос на интереси и в един момент властта е най-сериозният интерес. Не виждам нито един политически субект, който да устои на сладостта от властта.