В последните години станахме свидетели на необичайно посегателство от страна на Кремъл към историята, културата и суверенитета на други държави.

Засега най-пострадала е Украйна, където вече четвърти месец се води унищожителна агресивна война, взела хиляди цивилни жертви. Но дори и когато цари привиден мир, има и многобройни други

фалшиви претенции, подхранвани грижливо от пропагандаторите на Москва. Най-новата провокация в това отношение е с инициираната от депутата от Държавната дума Евгений Фьодоров отмяна на признаването на независимостта от Русия на Литва, Латвия и Естония. Подобен акт би поставил под съмнение членството на трите страни в НАТО, според чийто правилник държави, които имат

териториални спорове,

не могат да бъдат съюзници.

В отговор Вилнюс, след консултации с ЕК, въведе блокада и забрани транзитния превоз на санкционни стоки за анклава Калининградска област. А още преди войната в Украйна Кремъл с ултимативен тон поиска връщането на Атлантическия пакт в границите от времето на Студената война, като по този начин изключи всички държави в Източна и Централна Европа, приети след това, между които е и България. От своя страна лично руският президент си позволи да поздрави Република Северна Македония вместо България за 24 май.

За някои тези агресивни действия може да са изненада, но такава е била руската политика в продължение

на столетия

А най-добре би трябвало да го знаем ние, българите, тъй като почти от самото си създаване руската държава е ограбвала и целенасочено е променяла историята ни с цел постигане на тотална доминация.

Още по време на Възраждането империята

многократно се намесва

негативно в нашите дела и по този начин пряко влияе на българската народност - факт, който е засвидетелстван от нашите най-големи националреволюционери. Нещо повече - впоследствие по време на наложения от Съветския съюз тоталитаризъм се прави всичко възможно истината за тези събития да бъде прикрита или изопачена. Русия често натяква на България, че не била признателна за подарената й свобода. Но истината е, че тя е целяла всичко друго, но не и да освободи България. Руската империя се е разширявала под мотото "Освобождавай и владей!".

Тази стратегия датира още от времената на Екатерина Велика, когато "освободеното" от османска протекция ханство на кримските татари след няколко години "независимост" е окончателно

придърпано от

Санкт Петербург

Малко по-късно същата съдба застига Грузия, "освободена" от иранска зависимост.

В три поредни броя "168 часа" ще ви представи най-фрапантните случаи на кражба и промяна на история.