30.05.1989-а: Търси роднините си на площада в Асеновград, за да им каже да останат

Чичо й Алиш загива край Одрин за България в Балканската война. Ден преди това царят заповядва преименуване на турците в армията

Цялото й име е Нериман, което означава нежност и което толкова много й отива. Общуваше с особена мекота, отнасяше се с внимание и уважение към всички. Успяваше да накара всеки да се почувства специален и ценен от нея.

Но едно нещо я травмира за цял живот - "Възродителният процес". Нери Терзиева рядко говореше за това. Пред Румяна Таслакова от "Дойче Веле" споделя, че е била последният човек със сменено име в Пловдив през 1985 г. Разказва, че са я разкарвали по улиците през нощта с кола на милицията, за да я прекръстят на Нели. И че най-голямото нещастие не й е причинил човек, а тогавашната система.

Последните години публикува във фейсбук и спомена си от 29 май 1989 г., когато Тодор Живков обявява, че турците могат да заминат в югоизточната ни съседка и че границата за тях е отворена. На следващия ден журналистката се запътва към площада в Асеновград, за да търси роднините си и да ги увещава да не напускат България.

"Утре в осем заранта ще съм игла в купа сено на площада в Асеновград. (...) Няма да намеря никого. Ще съм стегната в човешкото менгеме часове до мръкване и ще плача от безсилие. Надвечер ще кажат, че спестените в ДСК пари са свършили, и хората ще се разотидат.

Когато се дотътря през хилядите тела до улица "Родолюбие" (!) в моята махала, москвичите ще са потеглили на юг - с по един денк багаж, без пари. Ключовете от ослепелите къщи ще са оставени у баба Златка, българката - приятел завинаги. Всички ще са си прибрали по шепичка глинена пръст от родния Баделем - за спомен вечен.

После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После... Боли и свършвам.

Ще минат - до днес - 27 години - написа Нери Терзиева през 2016 г. - И никой няма да е наказан."

Още един болезнен спомен е споделяла тя във връзка със смяната на имената. Братът на дядо й - чичо й Алиш, в Балканската война е воювал на страната на България срещу Турция и е загинал през 1912 г. от турски щик в битката край Одрин. Ден преди това цар Фердинанд издал заповед да сменят имената на турците, за да не минат на страната на противника и да се бият за нашата страна.

"Но дядо ми и брат му, както още десетки хиляди мюсюлмани от Родопите, нямали друга Родина освен България. И Алиш издъхнал от турски щик, когато неговият български Десети родопски полк превземал форт Аджийолу. До чичо ми бил съседът му Янаки, българин. Той дълго се мъчил да спре кръвта на приятеля си... Не назидавайте хората коя е Родината им. Те знаят", написа на 3 март Нери Терзиева. В центъра на Лъджене, днес квартал на Велинград, има паметник с името на чичо й Алиш.