Русенецът, който стана Нобелов лауреат
"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук", така започва безсмъртната му книга "Спасеният език"
Той бе така трудно уловим, в много по-голяма степен дори от един Бекет или един Борхес, които накрая намериха мястото си. Потомък на стар шпаньолски род, минал през Константинопол и Адрианопол, установил се в най-големия и най-европейския град след Освобождението на България - Русе. Той се ражда именно там, на брега на голямата река, на 25 юли 1905 година и е кръстен на дядо си, голям търговец на едро. Баща му
дръзва да вземе за жена дъщерята на най-големия враг
на фамилията - Ардити. Тази стъпка се оказва съдбоносна за бъдещия нобелист. Майка му е високообразована, учила във Виена, страстна поклонничка на Шекспир и Стриндберг. От нея той наследява интереса си към литературата, театъра и музиката и преди всичко онази остра чувствителност и наблюдателност, за които свидетелства цялото му творчество. По-късно бащата на малкия Елиас напуска фирмата на дядото и заминава със семейството си за Манчестър, като бива "прокълнат" от стария Канети. Не след дълго умира. През 1915-а десетгодишният Елиас-младши посещава родния си град и Варна. По-късно се установява в столицата на Австрия, където постъпва във Виенския университет и на двайсет и пет създава първия си голям роман – "Заслеплението", който ще бъде открит за културна Европа едва след войната. След това ще напише може би най-прочутата си книга "Масите и властта", на която ще посвети близо двайсет и пет години от живота си, сборника "Драми" с трите пиеси: "Сватба", "Комедия на суетата" и "Предопределените" ("Обречените"). Малко по- късно: "Гласовете на Маракеш", "Подслушвачът", "Провинцията на човека", "Съвестта на думите". След
окупацията на Австрия от Хитлер през 1938 г.
емигрира в Англия. Постепенно става известен. През 1981 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Книгите му се превеждат в цял свят, пиесите му виждат светлините на рампата, критиката го поставя високо сред авторите на ХХ век, като не забравя да подчертае и "българската среда", оформила до голяма степен, според собствените му признания, неговите мировъзрения и цялото му творчество. Книгата му "Спасеният език" започва с думите: "Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук...".
А когато получава Нобеловата награда, според правилника, на неговото кресло, освен името, трябвало да се изпише името на държавата. Той не избрал нито Австрия, нито Англия, нито Испания - земята на прадедите му, или пък Израел. Поискал да се напише просто така: "Елиас Канети от Русчук". Предпочел това старо име, защото на Запад някои бъркали името на Русе с Русия.... В тази забележителна мемоарна книга Канети обхожда териториите на своето детство от Русе до Манчестър, Виена и Цюрих.Това са преди всичко “вътрешни територии”,
територии на духа, които авторът овладява чрез редица сътресения и ужасяващи със своята безвъзвратност уроци на живота: преждевременната смърт на любимия баща, влиянието на неговата майка, избухването на войната (образът на пожара от детството в стария Русе и пожарът на войната), първият сблъсък с антисемитизма, раждането на писателя.
Наистина, как да спасиш корените си?
Това е голям въпрос, вълнуващ всеки един от нас. Как да останеш верен на себе си? Как да осъществиш невъзможното?
С паметта си да се включиш в най-опасната, най-рискованата игра: да напишеш книги, в които да има само истина...
Това успя да направи Елиас Канети. Това ни завеща един от големите, от последните хуманисти на нашето време.
"Вярвам, че всичко, което създавам, носи в ядката си определено драматическа природа", пише в едно от есетата си Канети.
При все че повечето от критиците и изследователите му го приемат за епически автор, той се счита преди всичко за драматург. Драмата е най-малко лъжливата от всички възможности на човека да обхване себе си, заключава той.
Канети твърде умело използва възможностите на драмата, нейните средства и похвати, за да провери своите философски и антропологически наблюдения. Може да се каже, че и в най-теоретичните текстове на Канети можем да открием силно белетристично начало. Темата "Маса и власт" му се набива по най-прозаичен начин. Един ден през прозореца на виенската му квартира внезапно влетяват
оглушителните викове на зрителите
от близкия стадион. И той отива веднага там, но не за да наблюдава зрелището, а публиката. После с велико удивление установява, че нейните възторзи и разочарования са подвластни на закони, които с още по-голяма мощ действат далеч извън пределите на спортните зрелища.
Пиесите на нобелиста от Русе се възприемат все още сравнително трудно от широката театрална публика в Европа. Рецепцията им не е богата откъм ярки сценични реализации както в немскоезичния свят, така и извън него. Затова можем да се гордеем с трите български постановки на "Сватба" (1992), "Комедия на суетата" (1994) и "Предопределените" (2003), реализирани с голям успех в родния му град, от един от най старите театри у нас - "Сава Огнянов". Първите две постави блестящо
незабравимият Любомир Дяковски,
а третата - младата и много надарена Елена Панайотова. И може да се каже, че и трите спектакъла се посрещнаха като събития в българския културен живот.
Авторът е основател на Книжовно дружество "Канети".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега