Първите тайни тунели за укриване са правени още преди Първата световна война

Докато руски бомби унищожават украинските градове, гражданите на Харков и Киев се тълпят в бункери, останали от Втората световна война.

През най-тежките дни на руските бомбардировки

в Одеса

в такова скривалище се помещаваше и импровизирана детска болница. А в Мариупол голям комплекс под стоманодобивния завод "Азовстал" поддържаше последния анклав на украинската съпротива в града.

Снимките на хиляди украинци, укриващи се в тези подземни квартали, подтикнаха много историци да проучат как са създадени и съхранени през годините подземните убежищата в цяла Европа.

В бункер от Втората световна война е скрит и украинският президент Володимир Зеленски. Тайният обект е на територията на президентската администрация. Построен е за висшето партийно ръководство на СССР и дори при ядрена атака не може да бъде разрушен.

Подобни са почти всички укрития, строени в бившите социалистически републики по времето на Студената война.

Заради страха от ядрена заплаха

убежищата са проектирани така, че да предпазят хората в него от излагане на вредни атмосферни вещества от ядрен взрив и вероятните последствия от радиация, докато радиоактивността не спадне до по-безопасно ниво.

Западни медии веднага обърнаха внимание, че скривалището на президента Зеленски е поддържано през годините, за разлика от почти всички укрития в западните страни, които отдавна не съществуват. Според журналистически разследвания, от другата страна на фронта - в Русия, съществува действаща подземна структура, която не само не е изоставена през годините, а е системно доразвивана.

В Стария континент Първата световна война преминава под знака на ограничени бомбардировки, а новите технологии като фугасни (запалителни) бомби – използвани от съюзническите сили в Дрезден, Германия, и в цяла Япония - са разгърнати през Втората световна война. Правителствата в Обединеното кралство, Германия и в други държави отговарят с така наречената гражданска защита: организация на обществото, за да се гарантира устойчивостта на цивилния живот във война.

“Гражданската защита включваше планиране на евакуация

от големите градове, обучение на цивилни да гасят запалителни бомби и разработване на масова пропаганда, инструктираща обществеността за готовност за извънредни ситуации - препраща назад във времето Росана Фарбоел, историк, изучаващ периода на Студената война в датския университет в Орхус. - Включва също така обширни обществени програми за изграждане на бункери, първо в Германия, а след това и в цяла Европа.

В края на войната, когато Желязната завеса е спусната и стратезите се подготвят за конфликт между Съветския съюз и Запада, правителствата наливат милиони долари в изграждането на огромни подземни цитадели, като Военния щаб на централното правителство на Обединеното кралство в Уилтшир, Англия.

В него има спални помещения, индустриална кухня, подземно езеро, съоръжения за излъчване на BBC, библиотека с всеки документ и карта, необходими за възстановяване на правителството на Обединеното кралство.”

Нейно изследване за възникването на първите бункери в Европа хвърля нова светлина върху това кога точно са построени и поставя въпроса дали великите сили не са били във военна готовност

много преди избухването на Първата и

на Втората

световна война

Цитаделата, която е без прозорци, в двора на Военния щаб на централното правителство на Обединеното кралство в Уилтшир е построена през 1940 – 1941 г. като защитен от бомбардировки команден център на британския флот. В комплекса от сгради на Британското адмиралтейство обаче има още четири постройки. Исторически проучвания показват, че под най-старата от 1726 г. са правени опити за прокопаване на тунели в началото на XIX век.

"Запазени са много записки на адмирали в периода преди Първата световна война. Те ясно изразяват напрежението и разминаването на Великите сили от началото на века най-вече по различни колониални въпроси – пише Росана Фарбоел в изследването си. - Би могло да се заключи, че британската армия е била в бойна готовност години преди избухването на войната. В този момент започва и първоначалното изграждане на защитни съоръжения. Разбира се, най-вече

за нуждите на армията

и едва след това за населението.”

Според нея първоначално е имало проучвания как да бъдат построени бомбоубежищата, но Великите сили са имали ясен план за действие.

Докато правителствата с годините строят все по-добри бункери, те разработват и по-мощни бомби.

През 1954 г. е проведен първият публичен тест на водородното оръжие - САЩ взривяват над Маршаловите острови бомба с 1000 пъти по-голяма сила от хвърлената над Хирошима. За да не изостане,

Съветският съюз разработва

Цар Бомба,

която е четири пъти по-мощна от тази на САЩ.

"В Обединеното кралство беше осъзнато, че като ядрена сила те вероятно ще бъдат атакувани с всичко, което притежава Съветският съюз - казва Фарбоел. - Така че след разработването на термоядрената бомба те всъщност се отказаха от гражданската защита."

Вместо да строи бункери, Великобритания съветва гражданите да се скрият под стълбите или да блокират прозорците си с книги, като същевременно инвестира все по-големи суми в собствените си ядрени оръжия. До 1968 г. голяма част от инфраструктурата за гражданска отбрана на Великобритания е била "пенсионирана".