Бързала да стигне до престъпника, за да може след това да опише приключението си във вестник

Престъпник се радва, че я хваща насаме, но тя
вдига пистолета и казва: “О, не съвсем сама”

Кейт Уорн е известна като първата жена детектив в САЩ, но според историци спокойно може да се твърди, че тя е и първата в света, която професионално се занимава с разплитането на криминални случаи.

Въпреки че в приключенски романи, развиващи се във Великобритания през XVIII век, има персонажи на жени – най-често журналистки, които се превръщат в детективи, няма реални доказателства за съществуването на техни реални прототипи.

До Първата световна война жените във Великобритания са били наемани в полицията само като матрони - съпруги или роднини на полицаи, като тяхната роля е била да охраняват жени и деца.

По време на Първата световна война е създадена доброволческа сила, известна като Женски полицаи доброволки, по-късно Женска полицейска служба. Жени доброволки носят униформи и патрулират по улиците на градовете в Обединеното кралство.

Едва през август 1915 г. Едит Смит става първата жена във Великобритания, назначена за полицай с пълни правомощия за арест. В нейните задължения влизат случаи, в които са замесени жени.

Тя е изпратена в Грантъм през пролетта на 1915 г., за да се опита да се справи с проблема с проституцията извън близката военна база.

По същото време Мод Уест, бивша доброволка по улиците на Обединеното кралство, започва свой бизнес като частен детектив.

Мод се смята за първата британка детектив. Занимава се предимно със случаи на изневяра.

"Изглежда че никой не й поверява случай за разследване на убийство или друго по-сериозно престъпление - споделя впечатленията си Сузана Стейпълтън, автор на книгата "Приключенията на Мод Уест, лейди детектив: Тайни и лъжи в златния век на престъпността". - Британците са доста консервативни в това отношение и трудно биха се доверили на жена детектив.

Може би ако тя имаше партньор, ситуацията би била по-различна. Но за времето си това е много смело решение – да отвори собствена детективска агенция." В свои интервюта авторката признава, че дълго изучава живота на Мод Уест и е впечатлена най-вече от нейната решителност да бъде именно частен детектив.

В книгата за нейните приключения е разказът и реална история по нейни записки: гневен изнудвач, когото тя уличава в многоженство и измами, нахлува в офиса й в Блумсбъри с триумфален вик: "Имам късмет, че ви намирам сама, мис Уест.

В този момент Уест хладнокръвно вдигна зареден револвер от масата си за писане: "О, не съвсем сама", отвръща тя и бързо прогонва натрапника.

Когато този конкретен изнудвач се появява в офиса, Уест вероятно носи обикновените си дрехи: снимка от това време я показва като пищна жена на средна възраст в стилна рокля, с която прилича по-често на служител в министерство, а не на детектив под прикритие.

Когато обаче разплита поверен й случай, тя е ненадмината в дегизирането. Често се маскира като млада и глупава девойка, за да примами пияни мъже, които сами да си признаят греховете.

"Чифт тежки обеци ме карат да изглеждам ужасно обикновена", подчертава Уест.

Тези "ужасно обикновени" обеци й осигуряват покана в частния апартамент на джентълмен, където тя успешно претърсва чекмеджетата на новия си приятел в търсене на доказателства, че той е замесен в подъл заговор за изнудване. Уест често се облича като мъж, защото й се налага на едно и също място да играе няколко роли едновременно, преобличайки се тайно, без никой да разбере.

Уест има различно разбиране за професията си; въпреки че остава инкогнито, тя разказва всички свои приключения в своя рубрика във вестник. Без да цитира имена, под формата на увлекателни истории тя разказва случаи на разследване на опасни схеми за измама, разкриване на фалшифицирани завещания от наследници, прелюбодейски истории на десетки мъже, които след това предоставя на съпругите им.

"Мод Уест носи приключенски дух и сякаш това е водещо в работата й – споделя Стейпълтън. - За нея няма значение какъв е случаят. Тя успява сама да го превърне в сценарий от филм, да го разплете и след това да го разкаже по вълнуващ начин. Дори най-обикновен на пръв поглед казус като опит за имотна измама на наследници успява да се превърне в криминален трилър.

Изглежда понякога желанието да разкаже историята след това е най-големият й стимул да реши случая възможно най-зрелищно."