За да избегне засадата, тя пътува цяла нощ с него във вагон, където се прави на малоумната сестра на болния си брат

В ролята на южняшка красавица тя с лекота измъква тайните кроежи на Конфедерацията

Горещ летен ден на 1856 година. В офиса си детектив Алън Пинкертън е затрупан с работа.

Вдига поглед, за да поздрави младата жена, застанала пред бюрото му. Убеден е, че тя е разбрала погрешно обявата за работа в неговата фирма Национална детективска агенция "Пинкертън".

Затова мъжът бързо информира момичето, че не търси секретарка и отново се съсредоточава в работа си.

Но Кейт Уорн, 23-годишна вдовица, наскоро пристигнала в Чикаго от Ню Йорк, много добре е разбрала обявата за работа и иска да бъде детектив в неговата агенция.

Никоя американска агенция до този момент не е наемала жена детектив.

"Дамите имат око за детайлите и са отлични наблюдатели", казва тя уверено на Пинкертън, убеждавайки го, че може лесно да проникне на недостъпни за него места, тъй като никой не би очаквал една жена да бъде детектив под прикритие.

"Това, което харесвам в тази история, е, че Кейт Уорн всъщност отива право в кабинета на Пинкертън и казва: "Мога да видя неща и да чуя неща, които ти няма да видиш и чуеш", разказва писателят Брад Мелцер, автор на бестселъра за 2020 г. "Конспирацията на Линкълн: Тайният заговор за убийството на 16-ия президент на Америка - и защо се провали". Когато започва проучването за книгата си, посветена на опит за убийство на американски президент, самият писател не предполага, че следите ще го отведат до неподозирани подробности за живота на първата жена детектив.

Аргументът на Уорн пред Пинкертън изненадващо и за нея сработва и по-късно същия ден мъжът решава да рискува със своя нетрадиционен кандидат. Това се оказва необикновено мъдро решение.

Освен че влиза в историята като първата жена детектив в Съединените щати, Уорн спасява и живота на Ейбрахам Линкълн, като помага за разкриването и осуетяването на заговор за неговото убийство точно преди встъпването му в длъжност през март 1861 г.

По този повод Мелцер, който е автор на може би единствената позната биографична книга за Кейт Уорн, споделя: "До този момент не знаем дали Алън Пинкертън е просто невероятен защитник на правата на жените, или е проницателен бизнесмен, който осъзнава, че тя ще му донесе пари. Каквато и да е причината, той я наема."

"В началото Алън е объркан", разказва в биографичната книга за Кейт Брайън Макнари, настоящ вицепрезидент на детективската агенция, която днес е със седалище в Ан Арбър, Мичиган. - Това бе наистина необичайна позиция за една дама."

Въпреки това Макнари добавя: "Тя му посочва предимствата, които нейният пол носи със себе си, и способността да придобие позиции, които биха били недостъпни за него. Пинкертън, който е работохолик и изцяло посветен на агенцията, до онзи момент не се е замислял, че жена в екипа може да отвори още врати пред него."

Малко се знае за ранния живот на Уорн, с изключение на това, че е родена в бедно семейство в град Ерин, щата Ню Йорк, през 1833 г.

Израства с мечтата да бъде актриса, но и двамата й родители я обезкуражават за подобна кариера. Омъжва се много млада, за нещастие обаче съпругът й умира малко след сватбата.

Именно това е причината да напусне родното си място.

Не е ясно кога и как се разпалва желанието на момичето да бъде детектив като алтернатива на актьорството, но тя бързо се утвърждава като водещ следовател в кантората на Пинкертън.

Запазени исторически документи на детективското бюро от онова време показват, че през 1859 г., тя помага да се проследи и залови Нейтън Марони, заподозрян в присвояване на огромна сума от съществуващата и днес инвестиционна компания Adams Express Company в Монтгомъри, Алабама. Уорн заменя северния си акцент с южен, сприятелява се със съпругата на Марони и заедно с колегата на Пинкертън - Джон Уайт, извличат пълно признание за присвояване от заподозрения.

Това е първият сериозен случай на начинаещия детектив, но уменията й и прецизната й работа впечатляват всичките й колеги.

Джон Дериг, автор на криминални романи и пенсиониран полицейски детектив, който е работил като следовател във Флорида, смята, че хамелеонската способност на Уорн да се адаптира й дава огромно предимство като детектив.

“Тя успява да се впише в елита. Успява да отиде на светски партита и да научи различни неща, без никой да заподозре, че работи за агенцията на Пинкертън. Тя се вписва в каквато и ситуация да се намира... много смела и с лекота си върши работата, защото е добра в това", описва живота й Джон Дериг, който не крие, че историята на първата жена детектив го вдъхновява за романите му.

Силно впечатлен от работата на Уорн в Алабама, Пинкертън я поставя начело на новосъздаденото си Женско детективско бюро през 1860 г. Тя e негов директор до края на живота си, като пряко наблюдава набирането на всички дами детективи на агенцията. Колко точно жени е наела Уорн, не е известно, но под нейно ръководство базираното в Чикаго бюро се разширява изненадващо бързо.

Февруари 1861 г. е важен момент от биографията й. Кантората на Пинкертън получава случай, какъвто не е имала до този момент.

Самюъл М. Фелтън, президент на железопътната линия на Филаделфия, Уилмингтън и Балтимор, подава сигнал за "заговор за превземане на Вашингтон, унищожаване на всички пътища, водещи към него от север, изток и запад, и по този начин предотвратяване на встъпването в длъжност на г-н Линкълн".

Уорн разбира детайли за готвеното покушение под прикритие, представяйки се за южняшка красавица от Алабама.

Използвайки псевдонимите г-жа Чери и г-жа Барли, тя посещава партита, организирани от войници от щатите на Конфедерацията.

Постепенно тя се сприятелява със съпругите и сестрите на мъжете, които възнамеряват да убият Линкълн, и по този начин помага за разкриването на случая.

Сиприано Ферандини, бръснар от Корсика, който работи в мазето на хотел в щата Вирджиния, е един от основните заподозрени. Сам твърди, че е служил като лидер на движението за отделянето на Юга от Съединените американски щати и създаването на отделна Конфедерация.

"Линкълн никога, никога няма да бъде президент. Животът ми е без значение. Готов съм да го дам за него", казва той пред съмишленици, но Ферандини така и не е обвинен за ролята си в заговора.

Според записите на Пинкертън планът за убийство, разкрит от агенцията, призовавал конспираторите да атакуват Линкълн между пристигането му на станция "Калвърт Стрийт" в Балтимор следобед на 23 февруари 1861 г. и напускането му от "Камдън Стрийт" - на около километър оттам - по-късно в същия ден.

За да избегне потенциалните убийци, Пинкертън качва Линкълн в Балтимор на нощен влак, който пристига в града в 3,30 часа сутринта.

Новоизбраният президент се преструва, че е инвалид, а Кейт Уорн е негова сестра и болногледачка.

Уорн успява да спечели симпатията на кондуктора на влака и осигурява цял спален вагон за групата - тя, Линкълн, Пинкертън и бодигарда на Линкълн Уорд Хил Ламън.

Никой освен тях не знае, че това е президентът.

Благодарение на това той пристига благополучно в окръг Колумбия в 6 часа сутринта. Без защитата на Кейт Уорн Линкълн може би нямаше да се измъкне жив от Мериленд, пише в книгата си, посветена на покушението, писателят Мелцер.

"Кейт Уорн е много важна част от тази история – добавя той. - Без цялата предварително събрана от нея информация и блестящото й превъплъщение в сестра на болния си брат инвалид, историята можеше да е много различна. За да заблуди кондуктора, тя се преструва на глуповата и объркана.

Това е най-голямото й предимство - ясно разбира, че начинът, по който мъжете подценяват жените, е в нейна полза", добавя Мелцер. Маскировката на президента - широко палто, шапка от филц, шал на раменете, също е нейна идея. Тя обмисля всеки детайл, за да не провали плана.

"Логото на детективската кантора на Пинкертън - голямо, намигащо око с мотото “Ние никога не спим”, много вероятно произлиза именно от ролята на Уорн, която държи под око Линкълн в спалния вагон през цяла нощ", предполага писателят Мелцер. Според исторически съобщения Линкълн прави комплимент на Уорн, казвайки: "За Президентството на Съединените американски щати е висока чест всичко, направено от вас".

След началото на Гражданската война през април 1861 г. командирът на армията на Съюза Джордж Б. Макклелан назначава Пинкертън за свой началник на разузнаването. Междувременно Кейт Уорн продължава да се представя за южняшка красавица, предавайки информация за Конфедератите на шефа си. Въпреки че агенцията "Пинкертън" получава голяма публичност за ролята си в предотвратяването на убийството на Линкълн преди встъпването му в длъжност и усилията на контраразузнаването по време на войната, в докладите почти не се споменава ролята на Уорн.

Детективката често получава похвали в печата, но единствено за приноса й към арестите на убийци и банкови обирджии.

Уорн живее забележителен, но кратък живот. Тя умира от пневмония на 28 януари 1868 г., на 34 години. Според записките на Пинкертън той е бил до леглото й, когато тя умира; организира погребението на Кейт в семейния парцел на Пинкертън в гробището "Грейсланд" в Чикаго.

"Има толкова много оперативни работници, които са дали всичко от себе си и не са мислили за собствената си безопасност в защитата на върховенството и закона - казва днешният вицепрезидент на детективското бюро - Макнари, в книгата, посветена на опита за убийство на Линкълн. - Сред най-ярките и блестящи личности в историята на агенцията.

Кейт Уорн е може би най-малко познатата, но и най-обичаната от всички тях. Нейната решимост и преданост просто илюстрираха какво е да си агент на "Пинкертън"."

Снимки на Уорн, Пинкертън и други детективи от ерата на Гражданската война украсяват стените на офисите на "Пинкертън" по целия свят, "само за да засилят това усещане за приемственост на ценностите с нашия основател", казва Макнари.

“Кариерата й е забулена в тайнственост, но в нейната позиция тя не би могла да бъде знаменитост", обяснява Макнари.

"Има много неща, които не знаем за нея, но мисля, че точно така би й харесало. Тя е била олицетворение на професионализма и дисциплината в нашата индустрия."

Смъртта на Уорн, както и животът й не получават особен публичен отзвук. И все пак некролог, публикуван във вестник в Охайо" я описва така: "Несъмнено беше най-добрата жена детектив в Америка, а смело можем да кажем и в света".

Днес книги като бестселъра на Мелцер и планирания биографичен филм с участието на Емили Блънт дават нов поглед върху живота на Уорн и приноса й в историята.

"Повече от век по-късно... нейната революционна роля на първата жена детектив в Америка и може би в света получава признанието, което заслужава - казва Мелцер. - Тя е герой и мисля, че светът трябва да знае нейната история.