Битката за централен банкер взела пътищата за заложник, оплака се Гроздан Караджов

Скопие изпадна от сделката на управляващите

Оттегляне и на двете кандидатури за БНБ и точка на войната между “Продължаваме промяната” и “Има такъв народ”.

Това поискаха депутати от другите две формации в управляващата коалиция - “Демократична България” и БСП, след като напрежението се прехвърли и върху парите за пътища.

Въпреки че публично изрази подкрепата си за кандидата на ПП Андрей Гюров, същото е предложил и премиерът Кирил Петков преди дни на коалиционен съвет с идеята да се търси общо решение.

Единствено лидерът на ИТН Слави Трифонов остава непреклонен в желанието си следващият гуверньор на БНБ да се казва Любомир Каримански.

Двете кандидатури да бъдат оттеглени и да се започне на чисто разговор за намиране на име, което може да обедини мнозинството и да се ползва дори с подкрепата на цялото Народно събрание. Това условие постави директно съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов. Той обясни, че това е

единственото разумно решение, за да се спре с напрежението

в коалицията. А с ескалацията му темата за БНБ започнала да прелива и в други проблемни казуси. Иванов видя “очевидна връзка” с протестите на шофьорите по повод парите за АПИ.

Не може заради амбицията на един човек, който и да е той, цялата държава да бъде дестабилизирана, да се поставя под съмнение управлението, допълни Иванов. Въпреки това той уточни, че коалицията не е разклатена и е оптимист, че ще се намери рационално решение.

На оттегляне на двете кандидатури и намирането на вариант за обща от името на коалицията продължават да се надяват и от БСП.

Червените запазват мълчание по темата досега

Ако не се намери общо решение, във вторник парламентарната група на БСП ще реши кого да подкрепи в пленарната зала. Официално темата няма да се обсъжда на заседанието на Националния съвет на партията в събота, който дава оценка на 100-те дни на кабинета.

Неофициално обаче социалистите споделят, че искат този гордиев възел в коалицията да бъде разсечен час по-скоро с надеждата да се запази стабилността в управлението.

Конфликтът между ПП и ИТН за централната банка трети ден ескалира. В петък - и публично, изразен в бойкот срещу вицепремиера и регионален министър Гроздан Караджов заради парите за пътища.

Както “24 часа” предупреди, 640-те милиона, които държавата дължи на пътностроителните фирми, се превърнаха в капан и пазарлък в коалицията.

По искане на Караджов парламентът трябваше да гласува решение Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) да се разплати със строителните фирми, за да не спрат ремонтите. Два поредни дни обаче депутатите от ПП и ДБ проваляха с отсъствия заседанието на комисията по бюджет и финанси.

А в петък то за втори ден изпадна и от дневния ред на пленарната зала. Точката бе отложена по искане на депутата от ПП Константин Бачийски. Той дори настоя преди дебат тази тема да мине и през антикорупционната комисия.

Възмутени, хората на Слави Трифонов напуснаха пленарната зала, а

Тошко Йорданов обвини ПП, че бламирали собствения си премиер

и станали за смях. Малко по рано, по време на блиц-контрола, именно той попита Кирил Петков дали подкрепя решение на парламента, с което да се разреши на МРРБ да плати 50% от извършените м.г. дейности на пътните фирми.

Аз съм "за", но държа да има пълен контрол върху извършените дейности. Защото много добре знаем, че в миналото имаше два вида договори – истински и такива, при които под формата на дейности за поддържане на пътищата са се извършвали цялостни ремонти, каза Петков.

Всичко това бе разчетено от депутати и като

сигнал, че е вдигнат мерникът на регионалния министър

Малко по-късно самият Гроздан Караджов директно се оплака, че се превръща в заложник на спора за БНБ, и лично поведе протеста на шофьорите на камиони, които се събраха пред Народното събрание.

Републиканската пътна мрежа е заложник на избора на шеф на БНБ, което е недопустимо и политически неоправдано. Не може политически пазарлъци да стоят на пътя на поддържането на републиканската пътна мрежа. Става дума за изнудване Каримански да се откаже от кандидатурата си, но да заложиш пътната мрежа, е предателство, заяви регионалният министър.

А депутати от ИТН разказаха за натиск от страна на ПП и превръщането на парите за пътища в залог не само за позицията им за БНБ, но и за Скопие.

Вдигането на ветото на България за преговорите на Северна Македония за членство в ЕС е

темата, която може наистина да развали коалицията,

категорични са обаче и от ИТН, и от БСП. Представители на двете партии заявили категоричната си позиция и на срещата с шефа на ЕК Урсула фон дер Лайен в четвъртък. Когато тя попитала за ветото, пръв думата взел Тошко Йорданов и обявил, че ИТН няма да отстъпи за вдигането му, преди Скопие да е изпълнило ангажиментите по договора с България. В този дух била позицията и на лидера на БСП Корнелия Нинова.

Че не прави договорки за ветото, увери в петък в парламента и премиерът Кирил Петков. Дни по-рано той бе атакуван от ИТН с обвинения за задкулисни договорки.

В нашата коалиция имаме ясно разписано споразумение, което спазваме. Като премиер по никакъв начин нямам правото, нито ще се опитвам да правя каквито и да било договорки, категоричен бе Петков.

Имаме рамкова позиция, декларация. Няма да се вземе каквото и да било решение без Народното събрание, гарантира той. Но обясни, че сегашната ситуация в Украйна прави казуса РСМ още по-деликатен, защото Западните Балкани са регион под риск и сигурността им е от огромна важност за България.

С голяма отговорност трябва да подходим към това решение. Хубавото е, че ЕК заявиха, че са готови да бъдат гарант за правата на българите в РСМ, припомни Петков срещата си с Урсула фон дер Лайен, която обеща правата на българското малцинство в РСМ да залегнат в преговорните глави за членството ѝ в ЕС. Трябва да сме сигурни, че всички права на българите в РСМ са спазени и преговорната рамка ще допринесе за това добросъседство, категоричен бе Петков.

Румънецът, заплашил с есемес

Каримански, дошъл у нас

на 1 април и си тръгнал на 7-и

Мутренска провокация, отговори премиерът на обвинения от Тошко Йорданов, че “Промяната” стои зад враждебната атака

Заплашителен есемес, който го призовава да се откаже от състезанието за управител на БНБ, е получил издигнатият от “Има такъв народ” депутат Любомир Каримански.

В петък той заедно с цялата парламентарна група на Слави Трифонов обяви за заплахата.

Откажи се или проблемите ти ще започнат веднага и нямаш представа колко ще бъдат сериозни!!!, гласял текстът на съобщението, което Каримански получил от непознат номер.

Това станало в четвъртък в 17,30 часа, след като преди това номинираният от ИТН за управител на централната банка участва в съвет на коалицията. На него за пореден път е бил поставен въпросът за оттеглянето на кандидата на “Има такъв народ”, а премиерът Кирил Петков представил цяла папка с публикации за миналото му като банкер.

На срещата Каримански е успял да се защити от нападките, разказа зам.-председателят на “Има такъв народ” Тошко Йорданов. Той определи публикациите като “медийни партенки”.

Заплахите срещу Каримански са мутренски, категоричен бе Йорданов вчера. Той индиректно насочи подозренията към “Продължаваме промяната” и техния кандидат за управител на централната банка Андрей Гюров.

“Знаете кой стои от другата страна за БНБ, от едната е Каримански”, заяви Йорданов.

Веднага след като получил съобщението на телефона си, кандидатът на ИТН се свързал с вътрешното министерство, за да подаде сигнал за заплахата.

Съдействие от шефа на МВР Бойко Рашков и от председателя на ДАНС Пламен Тончев поискал и премиерът Кирил Петков. Той определи съобщението до Каримански като мутренска провокация, зад която категорично отрече да стои неговата формация.

Още в рамките на петъчния ден от полицията обявиха, че са открили симкартата, от която е била изпратена заплахата до телефона на Каримански.

Картата е регистрирана на името на румънски гражданин с инициали L.T., който е влязъл в страната на 1 април, съобщи МВР. Изяснен е и неговият единен граждански номер. Мъжът е напуснал границите на България на 7 април. Картата е била активирана за 15 минути през вчерашния ден, след което е изключена. Установено е и мястото, където е активирана симкартата и е изпратено съобщението.

Оперативно-издирвателните действия по случая продължават.

По казуса се самосезира и Софийската районна прокуратура. Наблюдаващ прокурор е възложил проверка на органите на МВР, която следва да се извърши в 10-дневен срок. След събиране на относимата информация наблюдаващият прокурор ще прецени налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

С казус отпреди 12 г. внушават измама от Каримански, каквато няма, и намесват без вина Инвестбанк, в която работил

През 2012 г. банката уволнява изпълнителния директор Владимир Владимиров, след като установява, че разписвал на ДИГ-94 гаранции за над 3 милиона лева без обезпечения. Започват дела със собственика Йовчо Кьосев и в извънсъдебно споразумение финансовата институция плаща на 2 пъти по 1,2 милиона лева със съмнения, че е била въвлечена в схеми за измами с ЧСИ

История от 2009 г., която “Капитал” и e-vestnik описват през 2015 г., през 2022 г. изведнъж се превръща в ключова за вътрешнокоалиционната война срещу кандидатурата на Любомир Каримански.

В последен опит да убеди човека на “Има такъв народ” да се оттегли от състезанието за управител на БНБ Кирил Петков, според твърдение на очевидци, е влязъл в четвъртък на лидерската среща с папка от журналистическите материали за казус с Каримански, който през 2009 г. е изпълнителен директор на Инвестбанк, подписал тогава извънсъдебно споразумение след спор с клиент. Според Тошко Йорданов, зам.-председател на ИТН, колегата му Каримански ясно е обяснил на коалиционните си партньори казуса с 12-годишна давност и отсъствието на какъвто и да било репутационен проблем за него.

В петък “Капитал” отново се върна към тази история. В публикацията на седмичника се описва как през 2015 г. ДИГ-94 и Инвестбанк водят съдебен спор за сумата от 1,2 млн. лева. Банката губи делото на две инстанции и тогава решава да сключи извънсъдебно споразумение с фирмата и да изплати претендираната сума. Споразумението е подписано от Любомир Каримански и втория изпълнителен директор Пламен Милков.

Парите са преведени по сметка на ДИГ-94 в Инвестбанк, след което са били изтеглени в брой. След плащането обаче собственикът на фирмата Йовчо Кьосев заявявя, че управителят на неговата компания е бил сменен без негово знание и с подправени документи и парите не са отишли в компанията. От публикацията в “Капитал” остава съмнение, че самата банка е замесена в смяната на управителя - малограмотния Васил Колев от столичния кв. “Модерно предградие”.

Според “Капитал” Кьосев подал жалба, след която вписването на Васил Колев било отменено. Образувана била прокурорска проверка, при която Колев дал показания, че е получил 900 лева, за да даде данните си и да бъде вписан като управителя на ДИГ-94.

От Инвестбанк, които се оказват косвена жертва на битката за БНБ, обаче твърдят, че нямат нищо общо със смяната на управителя и не е възможно Кьосев да не е знаел, че такава промяна е направена, защото от Търговския регистър уведомяват собствениците при всяко искане за промяна по партидата на компания.

От банката имат стари спорове с ДИГ-94, а през 2012 г. отстраняват изпълнителния директор на Инвестбанк Владимир Владимиров, след като вътрешна проверка установява, че от 2008 г. компанията на Кьосев е получила банкови гаранции над 3 милиона лева за различни сделки без обезпечения и без да плаща такси по тях. Собствениците на Инвестбанк започват и серия от съдебни дела срещу Владимиров.

През 2012 г. Инвестбанк иска ДИГ-94 да си плати дължимите такси и да върне обезпеченията. Компанията го прави, но в същото време предявява претенции за пропуснати ползи по своя сделка за покупка на имот, в която преводът на банката към продавача бил забавен с 2 дни. Става дума за сума от 800 000 лв. Кьосев завежда делото, което банката губи, но претенцията му за щетата нараства вече до въпросните 1,2 млн. лв.

Според Инвестбанк те плащат два пъти тази сума на ДИГ-94. Първото плащане от 1,2 милиона лева е по извънсъдебното споразумение, а второто, пак от 1,2 милиона лева, е депозирано по сметка пред Върховния касационен съд като обезпечение по воденото дело. Частен съдебен изпълнител обаче усвоява въпросните 1,2 млн. лв. обезпечение в полза на “ДИГ-94”, вместо парите да бъдат върнати на Инвестбанк след сключеното споразумение.

Банката завежда дело за възстановяване на сумата. Докато производството пред съда все още е открито, Кьосев обявява ликвидация на ДИГ-94 и компанията е заличена през 2017 г. Съдът съответно прекратява делото и се оказва, че Инвестбанк няма от кого да си върне платените 2 пъти пари по един казус.