От майка ми съм научил всичко, не знаете каква жена беше, казвал под сурдинка пред приятели бизнесменът

Приятели на Луканов не приемат версията на бащата, че синът му бил по-значим фактор от експремиера

Скъп бял костюм, розова или зелена риза, пъстра вратовръзка и ароматна пура в ръката. Мнозина именно така ще запомнят бащата на Илия Павлов - Павел Найденов. Стилът му поразително напомняше на този на милиардера Робърт Максуел, който по времето на Живков често посещаваше България. Името му се свързваше с различни международни афери, но за България в края на 80-те години

Максуел бе еталон

за истински успял в бизнеса човек - единственият значим предприемач от Запада, който хвалеше соцрежима у нас.

Мистериозният бизнесмен, който зададе модния тренд у нас, бе открит мъртъв на яхтата си в Карибско море през 1991 г. 31 години по-късно си отиде и Павел Найденов на 84-годишна възраст.

Екскадри от "Мултигруп" разказаха, че когато Илия Павлов разширява в различни сфери бизнеса на компанията, баща му все още е ресторантьор.

В един момент някои се сещат, че е по-добре да го привлекат в групировката, за да добавят положителен елемент към имиджа на фирмата - идеята им е, че така ще се създаде впечатление за приемственост, че синът просперира, но същевременно държи на патриархалните ценности, на семейството, на мнението на баща си.

"В началото Павлов бе категорично против - спомня си пред "168 часа" запознат с дискусиите тогава. - Казваше, че не иска семейните отношения да се смесват с тези в бизнеса. Не искаше и да чуе за подобен вариант, но аргументите "за" бяха важни и в един момент склони."

Павел Найденов обаче тълкува поканата да се присъедини към екипа на "Мултигруп" по свой начин. При всичките си контакти с журналисти той добросърдечно започна да обяснява как Илия Павлов е научил основите на бизнеса, честността и коректността към хората от него, как самият той от дете бил в ресторантьорския бизнес и т.н. За стратезите в групировката това е червен сигнал "Внимание", тъй като тази част от миналото на Илия Павлов изобщо не влизала в плановете за новия имидж. Цялата идея, замислена от тях, рухвала пред очите им.

Павлов само наблюдавал суетата в офиса с поглед

“Аз казах ли ви…”,

но тъй като безкрайно обичал баща си, махнал добродушно с ръка, с което дал знак да го оставят да говори и да прави каквото реши.

По това време "Мултигруп" се развива във всички сфери с шеметна бързина - интересува се от "Горубсо", от "Мариците", от "Кремиковци", управлява една от големите банки, инвестира в туризма, а участието им в съвместното дружество с "Газпром" - "Топенерджи", ги легитимира като една от сериозните компании в България. По публикации в чуждата преса можеше да се съди, че идеята на Павлов бе да се утвърди като един от най-динамичните млади лидери в Източна Европа и интервютата на баща му за борческото му минало от време на време всяваха стрес в групировката. "Истината е, че всичко съм научил от майка си - казвал Павлов пред хора от "Мултигруп". - Тя беше счетоводител. Знам всичко от нея за отчетността и управлението на финансовите потоци, на стопанисване, на пресметливост. Не знаете каква жена беше!"

"Не можеше да я прежали, тя умира млада - около 10 ноември 1990 г., в началото на прехода, много я е обичал, много мъчно му беше за нея, имаше огромен респект към тази жена, но оставяше баща си да се изживява като ментор", казва човек, който го познава.

Павел Найденов е

астрален близнак

на царя

и с това обкръжението му често се шегува. Двамата са родени на една и съща дата в една и съща година - 16 юни 1937 г.

В последните си интервюта възрастният човек често сравнява сина си с Андрей Луканов и прави паралели между двамата.

Всъщност с Луканов Илия Павлов работи покрай създаването на "Топенерджи" - бившият премиер го оглавява, като "Газпром"

държи 50%, собствеността на "Булгаргаз" е сведена до 25,1%, за да бъдат дадени останалите проценти на няколко български компании, сред които "Мултигруп" и "Овергаз инк", чиито дялове са по 8%.

В последното с интервю за в. "България днес" Найденов отново прави паралел между Луканов и сина си, припомняйки си сътрудничеството им: "Аз давам вечеря в Бистрица. Имахме ресторант там. Бяха дошли руснаците, както и други хора там на вечеря. Аз движих нещата. Опа, по едно време се показва и Андрей Луканов, и то най-неканен. За него нямаше място. Аз станах и той седна на моето място. Тогава никой не стана да го поздрави. Руснаците не му обърнаха внимание".

"Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага - казва още Найденов пред "България днес". - Бях чул, че на някои дал, на друг - не. На някои дал, пък си ги търси. Той даваше куфарче и вътре пишеше какво трябва да се направи. Той търсеше милиони. Не знам колко точно."

По този повод "168 часа" потърси близки на Луканов за тяхното мнение.

"Луканов откъде да вземе тези пари - попита финансистът Кольо Парамов. - Той ме накара да проверя с какви средства разполагат външнотърговските дружества. Думите му бяха: "Ако не успеем да ги вземем

по законен начин,

ще изгубим държавата!". Настоя да вкарам закона за замяната на брейдитата и ми обясни какво да правя, за да бъде приет от всички партии. Така спестихме плащането на излишни лихви по 500 хил. марки на месец. Луканов не е разполагал с 5 лева за себе си, той не се интересуваше от парите. Сега това е ясно, защото всеки може да види колко скромно живее семейството му, но всички се опитват да изкривят истината - да внушат и да припишат на най-умния и достоен човек като Луканов стила на мутренския преход. Все едно той е мръсникът и крадецът, а това изобщо не е така. Той бе моторът на промяната заедно с Горбачов - у нас той свърши цялата работа с риск за себе си."

Парамов не приема думите на Павел Найденов, че руската делегация от "Газпром" се е правела, че не познава Луканов.

"Самото "Топенерджи" и създаването му е договорка между Луканов и руските колеги - отбелязва Парамов. - Илия Павлов бе мечтател, който в един момент се е сдобил с оборотни пари и тук моделира определени процеси и изведнъж го сравняват с Луканов. Начален стадий на

стартовия капитал, безбожно изкривен заради липса на държава и съдебна система. Ако ги имаше, част от сделките му нямаше да минат в никакъв случай. Парадокс. Отиваш в "Мултигруп" и виждаш паричната база на обращението. Отиваш при Луканов и виждаш позициите му в СИВ, в отношенията на най-високо ниво между София и Москва.

Найденов е свидетел на комбинативния ум на сина си, подготвил капитализма, който добре помним. За разлика от него Луканов всичко съгласуваше с Москва на най-високо държавно ниво. До януари контактуваше пряко с Евгений Примаков, който бе шеф на Външното разузнаване на Русия, а след това - външен министър. Всичко бе прецизирано с него."

"След като 17 банки фалираха, Луканов бе разочарован от Жан Виденов и отиде в Москва в края на май, за да търси изход - допълва още Парамов. - Всяко сравнение с Павлов е фантазия. Разликата между двамата е оттук до Луната."

През септември 1996 г. Луканов е в Москва за

събрание на “Топенерджи”

Синът му Карло го кара с автомобила си, за да има време да се видят.

Пред "168 часа" той си спомни, че баща му до последно е бил в добри отношения с руския премиер Виктор Черномирдин.

По същото време Луканов се подготвя за пътуването си в САЩ, където е поканен, за да подготви книга за отношенията между Изтока и Запада, за СИВ и контактите му с ЕС.

"През септември 1996 г. Луканов бе поканен на дискретна среща на кораб в Гърция от бившия президент на САЩ Джордж Буш-баща, никой не знаеше за нея - разказа пред вестника Кольо Парамов. - Върна се, беше на вилата за събота и неделя и на 2 октомври го убиха."

Павел Найденов има по-друга представа за нещата и често разказваше в медиите как синът му казвал на Луканов: "Сега аз карам влака".

Каква е била истината, днес едва ли някой може да каже. Хора от обкръжението на Павлов често разказваха как той бил първият бизнесмен, който заявил на водещи политици, че от един момент нататък всичко ще е честно и по нови правила. Мечтаел

бизнесът

да е прозрачен

като на Запад.

Може би можеше да стане и така, ако възходът на групировката внезапно не бе спрян с изстрел в сърцето на лидера й на 7 март 2003 г.

Убийството на бизнесмена бе удар, от който Павел Найденов така и не се съвзе. В срещите си с журналисти той постоянно разпитваше и се опитваше да стигне до истината за поръчителите.

Вторият жесток удар бе през 2010 г., когато дъщеря му и внукът му в САЩ бяха убити.

Оттогава възрастният човек казваше, че единствената му радост е контактът с внуците - двете дъщери и сина на Илия Павлов.

Сега е горе при съпругата и децата си и сигурно отново се шегуват кой на какво е научил Илия Павлов.