Черният 16-ти март🖤

Преди 44 години, на 16-и март 1978 год., самолет Ту-134 с полет от София до Варшава избухва в пламъци над Враца и никога не стига до Полша.

Помня всичко за този черен 16-ти март, сякаш беше вчера.

В този самолет пътуваха президентът на БФХГ Жулиета Шишманова, треньорката на ЦСКА Румяна Стефанова, пианистката Снежана Михайлова, съдията Севдалина Попова и гимнастичките Валентина Кирилова ЦСКА и Албена Петрова ЖСК Спартак -Варна.

Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15-ти март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18:00 ч ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми премери температурата. Имах много висока температура и не можех да стана от кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза и, че съм много болна. По-късно Нешка му се е обадила и му казала, че няма да пътувам на следващия ден и са извикали спешно Албенчето от Варна да пътува на моето място.

На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки, че се чувствах, все едно изобщо не съм имала висока температура предишния ден. Седях си в нас и към 15:00 ч. Тереза ( моя съотборничка в Левски) ми звънна по телефона и ми каза: “Ани, разбра ли, че самолетът е катастрофирал?”

Шок… Ужас… Кошмар…Вцепенение..

Винаги на 16-ти март си спомням за тях. Помня Ада на погребението.

Виждам лицата им ясно с всяка подробност до днес.

Винаги ще помня този мой рожден ден, в който сякаш от нищото вдигнах висока температура и не можех да стана от кревата, а на другата сутрин бях здрава. Другата сутрин беше 16-ти март - денят, в който трябваше да бъда в самолета за Варшава. Но нещо се случи на рождения ми ден …

След месец или два сънувах сън с Валя, който никога няма да забравя.

Какво се е случило със самолета - историите бяха различни. Не бих искала да пиша за това. Но днес за първи път реших да споделя тази толкова съдбоносна история за българската художествена гимнастика и за мен.

Всяка година, ден след рождения ми ден, душата и сърцето ми отдават почит на загиналите наши ангели вече 44 години. 🙏🏻

Разбира се, притихвам и пред Бог…🙏🏻

Светлина на душите им.✨

Поклон🙏🏻😪

*От фейсбук!