Испанският диктатор Франко подкупва Тито - плаща за югославски филми, които никой не гледа, в замяна на гласа му

В конкурса "Евровизия" политическа пропаганда е забранена, но от създаването му през 1956 г. почти няма издание без политически скандал.

В историята му може да се проследят не само руско-украинските отношения, но и разпадането на Югославия, и конфликтът Израел - Палестина.

Нечестните игри между участници, интригата купен ли е вотът и политическият оттенък си проличават още от първото издание.

През далечната

1956 година

домакин е Швейцария и страната е обявена и за победител. Начинът, по който това се случва, и до днес се твърди, че е нечестен. Победителят е определен чрез гласуване на журито, присъстващо в залата в Лугано, съставено от представители на всички страни, заявили участие. Люксембург обаче не изпраща свой представител. В последния момент организаторите добавят точка, че победителят

трябва да бъде избран

с гласовете на всички членове на журито. Така Люксембург услужливо моли Швейцария да гласува вместо тях.

Резултатът е победа за домакините, а протоколите от гласуването мистериозно изчезват почти веднага след финала.

12 години по-късно шоуто става още по-популярно, по-бляскаво, но и скъпо удоволствие най-вече за страната домакин. Малко държави могат да си позволят организацията на подобна продукция. Затова през 1968 година състезанието се провежда във Великобритания, макар тя да не е победител в последното издание.

Победа в конкурса е чудесен начин за

подсилване на имиджа на страна,

която има подобен проблем. Управляващият онези години Испания - Франсиско Франко, славещ се като диктатор, първи разбира това. В отговор на обвинения за деспотизъм и нарушаване на човешките права той е твърдо решен страната му да спечели Евровизия. За целта се свързва първо с управляващия Югославия - Тито. Двамата задкулисно се договарят. Испания печели надпреварата, но въпреки това дълги години няма никакви доказателства за нагласен вот. Едва през 2008 година испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който представя доказателства, че управлявалият Франсиско Франко е подкупил не само Югославия.

Появяват се записи с тогавашните директори на "Телевизия Испания", в които те самите признават, че им е наредено от най-високо ниво да отидат в Югославия, да купят филми и сериали, които "не е нужно да бъдат излъчвани". Същото се повтаря и в други страни.

Резервирани са голям брой билети за концерти в Ирландия с неизвестни групи и певци. Тези покупки се превръщат в гласове.

"Режимът абсолютно се нуждаеше от добър външен имидж - разказва във филма бивш директор на испанската национална телевизия. - Ако прегледате архивни записи, ще видите всички партита, които бяха организирани специално за нашата представителка Масиел. Тя беше

превърната в национална героиня...

Средствата, които се похарчиха, бяха прекомерно много за един фестивал на песента. Всичко това служи за възхваляване на режима."

Диктаторът Франко се надява, че победата на Евровизия ще привлече туристи в Испания във време, когато пакетните ваканции процъфтяват, но много хора са предпазливи заради фашисткото й правителство.

През годините конкурсът все по-често се превръща в сцена на политически сблъсъци.

Началото на напрежението е през 1978 г., когато

арабските страни бойкотират участието на Израел

След трагедията в Мюнхен по време на олимпийските игри през 1972 г., когато представители на израелския отбор са взети като заложници и убити от терористичната група "Черен септември", страната е поканена да участва в Евровизия. Това обаче среща отпор в почти целия арабски свят.

Телевизионните оператори включват реклами всеки път, когато се споменава името на нейния представител. Ситуацията става още по-абсурдна, след като изпълнителят от Израел е обявен за победител. Повечето страни директно прекъсват финала. Йордания стига още по-далеч - заради конфликта с Израел тя отказва да признае победителя. Официално в ефир за неин фаворит е провъзгласен певецът на Белгия и дълго време изобщо не се разбира кой наистина е спечелил първото място.

Тогава за първи път се появяват мнения, че геополитическите фактори са определящи в избора на победител. Въпреки че конкурсът е за европейски изпълнители, той е излъчван в цял свят, което води до

огромни приходи

от реклама

След победата на Израел форматът е бойкотиран от много рекламодатели именно поради политически съображения. Това кара организаторите да агитират усилено за деполитизиране на надпреварата, но това сякаш още по-силно изостря напрежението. Макар по-късно Ливан също да са поканени, те отказват, защото законите на страната забраняват излъчването на всякакви новини за Израел, а това е неизбежно, тъй като техни представители участват всяка година.

Грузия сама се отказва от участие през 2009 г., след като не откликва на молбата на организатора - Европейския съюз за радио и телевизия, да промени текста на творбата, с която възнамерява да се представи. Поводът за призива е част от припева, в който се пее "Не искаме Путин". Това е и моментът, в който името на Владимир Путин става все по-невидим участник, а постепенно Русия и Украйна са сред основните герои в геополитическите сюжетни линии на Евровизия.

Украйна поляризира мненията заради политическата тематика в песента "1944", посветена на

депортацията на кримските татари

Организаторите обаче отхвърлят руските аргументи с твърдението, че украинската песен не призовава към протестни действия, а просто припомня едно историческо събитие. Още тогава независими наблюдатели извън Русия изразиха мнение, че изискването за неполитическо съдържание в правилата на конкурса е малко разтегливо и е обект на крайно решение единствено и само на Европейския съюз за радио и телевизия, който неведнъж е обвиняван в двоен стандарт. Победата на песента на украинската певица Джамала доведе до домакинството на Украйна през следващата Евровизия. Очаквано държавата забрани на руската представителка да се изяви на домакинствания от нея конкурс и се стигна до дисквалификацията на представителката на Беларус, като повод за това отново беше политическата "натовареност" на произведението.

Руската представителка Юлия Самойлова получи отказ, защото е пяла в окупирания от Русия Крим, като е влязла на полуострова от руска територия, а не през Украйна. Заради това й бе наложена забрана за влизане. Ръководството на Европейския съюз дори изпрати протестна нота до Киев срещу опита за политизиране на песенния конкурс, но тогавашният украински президент Петро Порошенко обяви, че държи на решението си да не допусне руската представителка.

"Това е много по-голям въпрос, изобщо не става дума дали тя има право да влиза в страната, или не - пише тогава журналист на "Гардиън". - Това е гласът на Украйна. Един песенен конкурс на пръв поглед, но отзвукът е в цяла Европа.

Няма нищо по-силно от това да бъдеш чут

А в политиката често оставаш неразбран. Затова Евровизия все повече се превръща в нещо като поставяне на картите на масата".

"Руското участие в Евровизия, като нашественик и нарушител на международното право, подкопава самата идея на конкурса", написа председателят на украинската държавна радио- и телевизионна компания "Микола Чернотицки". Финландия заяви, че няма да изпрати свой представител на финалите, ако бъде позволено на Русия да участва. Обществените радио- и телевизионни компании на Украйна, Швеция, Дания, Нидерландия, Литва и Норвегия също призоваха руснаците да бъдат изключени. Решението не закъсня и организаторите обявиха, че на финала в Торино тази година руски представител няма да бъде допуснат.