Преди да тръгнат каруците с чеиза, децата правят по някоя магария, за да им платят и да пуснат кервана

Той е работният кон. Деверът - в село така се казва на шаферите, обикновено е момче на побащима, а зълвата - така наричаха шаферката - най-малката сестра на младоженика.

В момковата къща е сложена дворна трапеза. Кумът и кумата сядат, а младите остават зад тях прави. След това въвеждат младите в къщата. Застилат дълго платно или друга бяла постелка. Младите вървят по него, изкачват стъпалата до втория етаж - обикновено на младите определят стая на втория етаж, тъй като открай време повечето къщи в Запалня са двукатни - и спират пред прага на стаята. Тук побащимът пита свекъра

какво харизва

на младите

Той обещава нива ли, крава ли, а музикантинът засича на горния праг и ако свекърът е обещал крава с теле, ще се провикне: “Ако не я дадеш, вълци да я изядат!” Какво дава свекървата и т.н. Като влязат в къщата, отиват за момините, които носят дара за свекъра и свекървата. Момините вървят прегърбени, куцат - толкова тежък е дарът, че едва го носят. Свекървата поема дара.

След това всички, заедно с музиката, отиват да заведат кума до тях и младите за пръв път остават сами в стаята си. При тях в къщата са побащимът и помайчимата - като техни напътственици и учители.

Голямо очакване:

честна ли е

булката или не?

Ако не е, твърде често докаченият в мъжкото си достойнство младоженик я позори пред всички и изгонва. В други случаи пък честността се откупва с пари или ниви, или пък друга някаква стока.

Честна ли е - показват го със специалния чаршаф, риза, кърпа - какъвто нишан са сложили. Дават на свекъра и на свекървата да се уверят, че снаха им е честна. Взема я и музикантинът, защото ако той не види със собствените си очи, ако не се увери в честността на булката, не почва да свири. Вземат дюлбеня и блузата на свекървата, слагат ги в един кош, пълнят го със слама, подпалват го, вдигат го високо с един прът, гърмят, викат колкото могат, пеят твърде “мръсни”, т.е.

цинични песни,

играят до несвяст и щуреят като полудели.

Връзват на златна пара червен конец и пращат калесници при моминото семейство и кума. Бащата праща доста голяма сума на дъщеря си, че не го е опозорила и запазила честта си до сватбата. В зависимост от това колко пари ще прати на дъщеря си, се съди в каква степен той я цени и обича. Кумовете пък събират пари за кръст на булката.

В самата къща. Булката полива на всички: най-напред на свекъра, а младоженикът до нея подава общата кърпа. След това двамата минават да целунат ръка на всички, те от своя дават пари за кръст на булката, а тя ги дарява по една кърпа.

Повторно отиват в дома на свата да го гощават, а той черпи с греяна ракия. Рано сутринта в понеделник гощават булката. Идват много хора и церемонията по поливане, целуване на ръка продължава, докато се изреди почти цялото село. Сватбарите

отново ходят

при кума,

а после и при свата.

В понеделник мъже се преобличат в булчински дрехи, ходят по улиците, дюкяните из селото и събират средства за младото семейство.

Във вторник вечерта се правят и повранки - на други места казват повратки - в дома на ергена. В сряда става разбулването на булката. Дръжката на байрака се счупва на две. Едната половинка взема деверът, другата - зълвата. Те се надхвърлят. Обикновено гледат да прехвърлят плевника или някоя друга сграда. Единият мята на едната страна, а другият на другата страна – така се образува кръст. Изнася се на двора стол. На него деверът и зълвата се качват на един крак и се мъчат да се задържат, като стават разни номера за радост и смях на публиката.

Младоженците ги повеждат от дома към реката. Там ги

поръсват и причестяват

с речна светена вода. Връщат се от реката. Младоженците събличат венчалните сватбарски дрехи. Булката ги сгъва, нарежда, увива ги в специална бохча, там слага и венчалните свещи. Тия дрехи се вдигат и пазят до смъртта. Тогава отново в тях обличат починалия, венчалната свещ запалват на скръстените ръце и с венчалните дрехи ги погребват.

Младоженците обличат други дрехи. С това за тях сватбата приключва и започват обикновените селски грижи.

Сватбената сряда в село се нарича

“Разбули булка”

Тя напълно приключва в събота срещу неделя, когато отново ходят на гости при сватовете - на повранки.

Село Запалня вече не съществува. То бе изселено заради построяването на язовир “Жребчево”. Просъществувало не векове, а може би хилядолетия, то живееше както по общонародните, така и по своите закони. Запалските обичаи и традиции свързваха хората в едно цяло, създаваха у тях особена задушевност, която ги правеше най-гостоприемни, отзивчиви и задружни. Какво би се запазило от запалските традиции, не знам. Може би много от тях биха се видоизменили или щяха да са съвсем стъпкани, както стана на много места. Те сега са като един притегателен и носталгичен спомен за всички бивши жители на изчезналото село.