Безкрайно обичал да рисува Дафина, която умира от туберкулоза

Трагедии бележат живота на моделите от най-известните картини на Владимир Димитров - Майстора. Историите зад създаването на едни от емблематичните платна на художника не са особено известни, а събитията, които ги предхождат - драматични.

Именно част от тези картини предизвикаха скандал, след като станаха част от изложба - възстановка на творчество на художника с транссексуални модели.

Проектът, реализиран с подкрепата на Национален фонд “Култура”, си

навлече гнева на изкуствоведи

не само заради странната идея, но и защото според историци показва непознаване на голяма част от творчеството на Майстора.

Вдъхновен от красотата на българката, той среща много от своите музи в малкото кюстендилско село Шишковци. Пред платната му застават обикновени момичета, всяко носещо своята лична трагедия.

Името на едно от тези момичета е Дафина. Когато я вижда за първи път, Владимир Димитров забелязва, че тя е болна, но иска да пресъздаде очите й, в които вижда нейната борба за живот. Рисува я в дома й малко преди туберкулозата да я погуби.

Според разкази на жители на селото след погребението на момичето художникът остава с часове на нейния гроб и в продължение на 40 дни всяка привечер отива сам на гробището. На паметника й няма снимка, а копие на неговата картина, за което също позира Дафина. Затова и до днес няма нито една запазена снимка на най-голямата муза на художника.

Благодарение на

спомените на

хората от

Шишковци

историята за това колко съпричастен е Майстора с мъката на цялото семейство все още е жива. Болното момиче така и не научава диагнозата си, но и без нея е наясно със съдбата си. В онези години коварната болест отнема живота на много млади хора. Силите постепенно напускали Дафина, затова дори когато Майстора я рисува, правят дълги почивки, защото тя се изморява.

Художникът е толкова съкрушен от несправедливата съдба на 17-годишното девойче, че е готов да даде всичките си спестявания на семейството, ако има лек за Дафина. Но такъв по онова време няма.

Съвременници на художника разказват, че на погребението внезапно завалял пороен дъжд, сякаш за да покаже, че не само цялото село, но и природата е съпричастна с трагедията на почерненото семейство. Потресен от загубата, Майстора паднал на колене на гроба и дълго време не могли да го вдигнат от калната земя.

Картината, на която е нарисувана Дафина, остава в историята с името "Българска мадона", но първоначално се е казвала "Мома от Шишковци".

През 1958 година творбата представя българското изобразително изкуство на световното изложение в Брюксел.

Именно

ценителите дават новото име "Българската мадона",

а платното остава сред символите на цялото му творчество. Историята около картината и трагедията на момичето се предава от поколение на поколение в Шишковци. Дълго време от уста на уста се разказва легенда как след смъртта на Дафина художникът отива при нейните родители и им подарява друг неин портрет.

Картина, нарисувана след смъртта й. Съкрушен от мъката, в седмиците след погребението гениалният художник рисува момичето всяка сутрин такова, каквото е приживе в неговите спомени.

Въпреки че всеки по-възрастен жител на Шишковци години наред разказва тази история по един и същ начин, доскоро се смяташе, че

такава картина, наследство от Майстора, не съществува

Никой никога не я беше виждал. През 2018 година в галерията в Кюстендил обаче е донесен портрет на мома, нарисуван от Майстора, в лошо състояние.

След реставрация пред изкуствоведите наистина оживява митичната картина, за която до онзи момент няма никакво потвърждение, че съществува. Непознатата творба, създадена след смъртта на младото момиче заради мъката на родителите й и драмата на художника, че не успява да помогне през всичките тези години, се оказва притежание на потомци на Майстора.

“Владимир Димитров подарява този неин портрет

на семейството на Дафина, на моя прадядо. Подарява я в голям размер, а не както прави обикновено - да дарява умалени копия на оригиналните си творби. Картината остана 84 години в нашето семейство, предавана през четири поколения. Сега е в галерията в Кюстендил”, разказа необикновената история на една непозната картина Красимира Димитрова, която е далечен родственик на Майстора и собственик на творбата.

Това далеч не е единствената картина в богатото му творчество, съхранила страшната мъка по създаването й.

В село Шишковци се носи легенда, че голямата му любов е Стана, едно от момичетата - модели за картините му. Неслучайно творбата “Стана” е един от неговите шедьоври.

Жената на платното

е Стана Накова

Според историята Майстора създава тази съвършена картина, вдъхновен от невъзможната любов. Художникът се зарекъл пред себе си, че никога няма да създаде семейство, за да не го обрича на бедност. За разлика от останалите, Стана е единственият модел, който позира за няколко негови платна. Смята се, че последната творба не е довършена, защото живописецът усетил влечението си към момичето и си тръгнал, без да каже нищо. 

За създаването на една от своите картини самият Владимир Димитров споделя в документален филм, посветен на живота му: “Един ден в Шишковци рисувах селяни, държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора.

Гроздето беше докарано по

форма и тон

Ние се разприказвахме за това-онова, време да мине. Неочаквано за всички ни току се чу откъм дувара нещо като трак-трак-трак… Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа”.

За неговата доброта се носят легенди. В един пролетен ден художникът трябвало да пътува от Кюстендил до София, но по пътя до гарата раздал всичките си пари на бедните. Застанал пред гишето, но се оказало, че няма нито стотинка, и се върнал обратно.

Последният жив модел на Майстора - Боянка Аракчиева, позира за картината “Момичето с ябълките”.

“Живееше трудно, бедно, но за него нямаше значение. Искаше просто да твори. Сам е казвал, че ако местни хора не са го приютили в дома си, е щял да умре от глад”, спомня си Боянка.

Желанието му да рисува жената с естествена красота, за да разкрие физическата й хубост, е това, което прави изкуствоведите скептични към новия проект и

предварително показаните кадри

от изложбата

“Другите българки”.

Директорът на Художествената галерия в Кюстендил доц. д-р Валентин Господинов смята, че подобен паралел е невъзможен - по-скоро може да се говори за “подмяна на изкуството”. Според него в световен мащаб подобни експерименти са правени отдавна с цел да се насочи вниманието на обществото към даден проблем. В случая обаче изложбата не е добър пример, защото показва непознаване на историята и творчеството, на живота, работата и вдъхновението на Майстора.