България е по-пощадена от унищожителни земетресения, но това не е повод за успокоение

Наричаме нашата планета Земя, но ако се вгледаме в карта на света, веднага ще забележим, че по-голямата част от нейната повърхност е вода, т.е. това е Световният океан, защото неговата площ е 361 млн. кв.км, докато сушата е само 149 млн. кв.км. В този смисъл големият английски писател Артър Кларк възкликва "колко неподходящо е да наричаме тази планета Земя, когато тя е почти изцяло Океан”. Но така или иначе, родната ни планета е наречена Земя.

Нерядко за устойчив и стабилен като характер човек се казва, че е стъпил здраво на земята. Да, стъпил е здраво, но земята не е стабилна в този смисъл. Тя пулсира.

Най-видимите пулсации са приливите и отливите

на водите на Световния океан. Под влияние на гравитационното влияние на Луната два пъти в денонощие се редуват приливите и отливите, които имат различна сила и височина на вълните в различните части на планетата.

Същото се отнася и за сушата. И тя се издига и спуска, два пъти на денонощие, но понеже това не се усеща, хората не могат да забележат тези движения. Само един пример: установено е чрез измервания, че Ню Йорк се издига с около 35 см и след това с толкова се връща в изходно положение.

Тези движения са с различно проявление в отделните части на континентите.

Слънцето, разбира се, като тяло с много по-голяма маса от Луната също влияе, но влиянието му е около 3 пъти по-слабо от това на нашия естествен спътник, защото Луната е много по-близо до Земята.

Средното разстояние Луна - Земя е 384 хил. км, докато Слънцето е на около 149 млн. км от Земята.

Друг вид явления са земетресенията, които се проявяват с различна честота и сила на сушата и в Световния океан.

Сеизмологията

(от гр. “сеизмос” – земетресение)

е науката, която изследва тези опасни за човечеството процеси.

Към основните физикогеографски или по-скоро природни особености се отнесат и характеристики, свързани със строежа на земната кора и горната мантия, които имат пряко отношение към земетръсната активност, която може или вече е проявена в дадена територия. В този смисъл трябва да се посочи един от най-важните параметри, какъвто е дебелината на земната кора.

В България според акад. Л. Христосков "от сеизмичните, гравиметричните и сеизмологичните изследвания се установява, че дебелината на кората се изменя между 30 и 50 км". Същият автор посочва, че тя е най-дебела в Рила (50 км), следвана от Пирин (45 - 50 км) и Родопите (40 - 45 км). Мизийската платформа или Дунавската равнина е с най-тънка кора - само 30 - 35 км. В пряка връзка с тези данни, наред с други условия и фактори, е земетръсната активност - този автор определя

8 сеизмични зони

на територията

на България

с потенциален магнитуд М > 4 по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник по данни за периода 1900 – 1990 г.

Те са: Видинска, Софийска, Струмска, Родопска, Маришка, Горнооряховска, Бургаска и Шабленска, сред които с най-висока активност се отличава Струмската зона (фиг. 1). Счита се, че по отношение на сеизмичната активност и опасност България е в по-благоприятно положение в сравнение с повечето от останалите държави от Балканския полуостров и специално от Гърция и Турция.

От фиг. 2 личи, че досега достатъчно точно установените прояви на земетресения с магнитуд над 7-а степен по Рихтер на днешната територия на България, а това са най-разрушителните, са доста по-малко, отколкото в някои от съседите на страната. Това проявление на тази природна стихия се отнася с особена сила за Турция и Гърция. Обстоятелството, че нашата страна еотносително по-слабо изложена на унищожителни земетресения досега, не може да бъде повод за успокоение.

Тук е полезно да се посочат разликите между двете най-често използвани скали за оценка на силата на земетресенията. Те са 12-степенната скала на Медведев, Шпонхойер, Карник и 10-степенната на Чарлз Рихтер, въведена през 1935 г.

При първата се установяват видимите последствия като

люлеене на

горните етажи

на по-високи жилищни или други сгради, падане на керемиди и покриви, огъване на жп линии и други поражения на терен.

Скалата на Рихтер се основава на измерване на мощността на отделената при дадено земетресение енергия (магнитуд) в епицентъра, т.е. в точката, в която на определена дълбочина в земната кора е станало то. При тази скала разликите между отделните степени са в логаритмична зависимост. Това, накратко, означава, че земетресение с магнитуд (М) примерно 5-а степен е 10 пъти по-силно от М 4 и 100 пъти по-силно от М 3 и т.н. Най-често се използват и двете скали като взаимно допълващи се.

Земетресения се усещат и в нашата страна. Разбира се, те са с

различна интензивност

Всички сеизмични процеси и явления в България се следят и измерват в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, в който е най-специализираната секция "Сеизмология”.

Секцията подържа денонощно интерактивна карта на земетръсните прояви в България и съседните й страни. Тя може да се намери на сайта на института. Към този институт е и Националният сеизмологичен център, който денонощно събира и обобщава всички данни, свързани със земетръсните прояви, които се регистрират от сеизмичните станции, разположени в различни части на страната. Центърът е в постоянна непрекъсната връзка с Гражданска защита.

Най-важният въпрос относно проявите на земетръсна дейност е дали могат да се прогнозират? Засега този въпрос е открит, въпреки че има установени

косвени признаци, които предхождат земетресенията,

но времето на тяхното проявление не е достатъчно, за да се предприемат съответни мерки с цел намаляване или предотвратяване на човешки жертви и материални щети. И все пак учени в редица страни продължават да работят над тази тематика.