Цялата в черно, с фередже и с тъмни очила тя обикаляла из арабските страни

Познавала се лично с милиардера Вили Бец, за когото работила дълги години

Митничари на границите викали полиция, не можели да повярват, че крехката българка сама управлява 40-тонната машина

Николина Манева е първата жена тираджия в България. Зад гърба си тя има стотици пътувания до различни точки на планетата. Обиколила е цяла Европа и по-голямата част от арабския свят. Българката се впуска в това приключение без страх, че ще трябва да изпълнява маршрути до места, в които кипят ожесточени военни действия. В Иран, Ливан и Сирия местните не могат да повярват на очите си, че виждат жена зад волана на 40-тонната машина.

Само преди дни Николина навърши 65 години. Заобиколена от най-близките си хора, тя си пожела здраве и разбирателство. Нейната вълнуваща история разказа пред "168 часа" дъщеря й Йона.

- Йона, майка Ви е първата жена тираджия в историята на България. Кога и как тя реши, че това е призванието й?

- Да, за своето време майка ми наистина е била първата и единствена жена в тази мъжка професия. Никога преди да влезе в нея, тя не се е замисляла, че може да се занимава професионално с това. Началото е поставено, след като с баща ми се местят в София, където той започва първо работа като шофьор на автобусна линия, а след това изкарва и курсове за професионален шофьор. Без да е планирал нещо специално, просто му хрумва да й предложи и на нея едно обучение. Майка ми се съгласява веднага и се впуска в това ново за нея преживяване. Записва се в център за подготовка на международни шофьори и с присъщото на младостта дръзновение приема предизвикателството да учи в това "мъжко" училище. След 6-месечното обучение приключва с отличен успех и навлиза в шофьорската професия с истински летящ старт. Веднага прави впечатление на всички с дисциплината и отговорността си. Малко след това кандидатства за работа в елитното тогава държавно дружество СО МАТ, което е било гордостта на социалистическата икономика - една от най-големите спедиторски и транспортни фирми в Европа. По това време в същата фирма вече работи и баща ми. Тя е одобрена от шефа веднага. Така мога да опиша началото на пътя й в тази сфера.

- Имала ли е лични срещи със собственика на германския транспортен лидер Вили Бец и с какво впечатление е останала от него?

- Да, имала е доста срещи с основателя на най-голямата транспортна фирма в Европа. През 1945 г. едва 17-годишен той започва бизнеса си, а през 60-те години на миналия век установява контакти с тогавашната фирма СО МАТ София, в която работи майка ми. Пред мен лично тя е описвала вече покойния Вили Бец като доста добър и земен човек. Контактувал е свободно с всички лица, които са били в компанията му. Не е имало момент, в който да се държи като висшестоящ. Бил е социален и разговорлив. Не е делял хората според ранга им в бизнеса му. Отношението към всички е било еднакво. Нямало е разделение. Дори и аз като съм ходила на гости в немския град Ротлинген, който е седалище на фирмата, съм го виждала доста пъти да се разхожда свободно и да разговаря с всички хора, независимо от това, че е бил един от най-големите милионери в страната.

- Споделяла ли Ви е да е имала моменти на притеснение от факта, че в работата й мъжкото съсловие е било абсолютно мнозинство?

- Не, поне пред мен не е споделяла да е имала някакви притеснения от това. Разбирала се е с всичките си колеги. Те също не са гледали на нея по по-различен начин само заради факта, че е жена. Тя е много директна и ако имала нещо, си го е казвала без притеснения, а и баща ми е бил до нея. Всички са знаели, че те са семейство. Никой не я е притеснявал. Даже напротив - държали са се приятелски и колегиално. Не е усетила някакво отношение, което да я разтревожи.

- А какви товари е пренасяла към конкретните точки? Имало ли е опасни и случвало ли се е на връщане към България отново камионът й да бъде натоварен със стока, предназначена за у нас?

- Не мога да Ви кажа точно какви товари са превозвали от точка до точка. Предполагам, че са били пазарни стоки като храни, мебели и неща от бита. Тогава това е била една от най-големите фирми. Пренасяли са всякакви неща. Знам, че малко след като постъпва на работа, са й поверили да кара огромна цистерна, зареждаща терминалите на фирмата с гориво. Не ми е споделяла други подробности. Сигурна съм, че като жена най-вероятно нейните отговорници не са я товарили с опасни стоки.

- Пренасяла ли е някога каптагон? За държавната контрабанда на наркотичното вещество по времето на комунизма се говори и до ден днешен?

- Не, категорично мога да кажа, че никога за 30-годишния си стаж тя не е допускала съзнателно да рискува живота и свободата си. Честен и достоен човек е и всичко, което са постигнали с моя баща, е ставало чрез усилен труд. Никога не би се съгласила да пренася подобно нещо, което ще навреди на други хора. Дори с цената на работата си; убедена съм, че е щяла да пожелае да я уволнят, вместо да направи подобно нещо. Все пак говорим за отрова, от която може да има лоши последствия за хората, които я използват. През целия си живот тя е била против подобни неща.

- До какви дестинации е пътувала Николина?

- След като ръководителите й се убеждават, че тя притежава сериозни професионални качества въпреки младата си възраст, директорите на СО МАТ й предлагат да поеме задгранични курсове. Моята майка е пътувала във всички европейски държави, както и в страни от арабския свят. Пропътувала е надлъж и шир и два континента - Европа и Азия. От арабския свят е била в Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Пакистан, Таджикистан. Съвсем първият й курс, който прави, е бил Франция - Техеран. По това време ситуацията в Близкоизточния регион била доста напрегната заради войната в Ирак. Тя обаче се съгласила да измине 2000 километра през Турция и още 1000 през Иран. Шофирала е в кервана от тирове, облечена от глава до пети в черно, с фередже на главата и с тъмни очила - според законите на исляма. На турско-иранската граница се превърнала в истинска сензация. Шефът на митницата възкликнал, че за 37 години работа на пункта за пръв път виждал жена зад волана на 40-тонна машина. Дошла и полиция, защото никой не можел да проумее каква е тази дама, която се върти между шофьорите. След като се уверили, че е служител на Вили Бец, я пропуснали в челото на колоната.

- Все пак тя е работила в едни изключително смутни времена и то до размирни точки из арабските държави. Има ли ясни спомени за моменти, в които животът й е бил застрашен?

- В тази професия винаги има риск за живота, дори и да не си в арабския свят. Чувала съм много случки, но тогава бях доста малка и не осмислях нещата, не разбирах каква саможертва са правили за мен и брат ми Димитър моите родители. Всичко е било с цел да ни предоставят нещата, от които сме имали нужда. Аз завърших средното си образование и след това се записах да следвам "Право", както и моят брат. Относно въпроса, който ми задавате, се сещам за случай на техен колега, който е бил приспан в камиона, след което са извадили орган от тялото му. Неприятните и фатални истории са много, но за щастие близките ни са живи и здрави.

- А самата тя ставала ли е свидетел на покъртителни гледки, отразяващи грозното лице на войната?

- Не, относно войната, която се е водила в арабските държави, не е разказвала такива потресаващи истории. Те са следвали конкретни маршрути, благодарение на което не са се сблъсквали с подобни гледки. Все пак ръководителите им са мислели за тяхното здраве и безопасност. Едва ли са щели да ги пратят в най-размирните точки на някоя страна, където освен да видят нещо лошо, може то да се случи и на тях. Просто са мислели за сигурността им.

- Как са гледали местните на това, че тя е жена, която кара камион, имайки предвид строгите религиозни табута и скрупули на Изтока?

- Това, което съм чувала от моя баща Йордан, са разкази за първите й контакти с митничарите по границите. Тези хора са били абсолютно шокирани от факта, че жена под черно фередже и очила управлява ТИР. Под шокирани нямам предвид в неприятния смисъл. Те са били удивени от нейната смелост. Някак им е било странно, че виждат подобно нещо, тъй като жените там, знаете, нямат право да работят дори и лека професия, която не изисква много сила и смелост. Била е на голяма почит и уважение. Те са се удивлявали на това, че майка ми без притеснение се е движела сама през пустините на арабския свят. На границата с Турция например митничарят толкова много се изненадал, като я видял, че мигновено я попитал - как може да заминава за тези държави, при положение че в Ирак например тогава се е водила кървава война.

- По време на войни, когато са спирали дадени пратки на границите, е трябвало да се "откупиш". Налагало ли й се някога да прави това?

- Честно казано, мисля, че не й се е налагало да прави подобно нещо. Не знам да е имала такива случаи, нито някога да е давала откупи. Чувала съм за подобни практики, но в нейния професионален път тя не се е сблъсквала с подобно нещо. Може би шефовете й са подбирали правилните маршрути, за да не се появяват подобни препятствия, които ще забавят работата на шофьорите им.

- Как според Вас е приемала и преодолявала всички тези изпитания?

- Тя е смела и много силна жена. Тя е нашата опора и гордост, както и за нейните прекрасни родители - моите баба и дядо Стоянка Кънчева и Иван Кънчев. Мога да ви кажа, че през целия си съзнателен живот тя никога не се е оплакала от работата си. Казвала е, че има трудности за разрешаване, които са я възпирали, но никога не се е отказвала. Представям се през какви неща е преминавала, но не ни е споделяла, за да не ни тревожи.

- А имала ли е други колежки жени, които са започнали работа на по-късен етап от нея? Какво ги е съветвала?

- Не, категорично - за своето време тя е била първата и единствена жена. Други не е имало през далечната 1988 г. Била е заобиколена само от мъже. Доста по-късно женското съсловие е станало част от тази професия. Може би дотогава е липсвала решимост. Майка ми не се е замисляла за това.

Как се запознава със съпруга си и какво се случва днес с първата жена тираджия в България, четете в част II от интервюто!