Комунистическо минало едва не проваля легендарната Люсил Бол
Новият филм “Да бъдеш Рикардо” драматизира три ключови момента от живота на комедийната актриса
Малко хроникьори на светски клюки са имали толкова голямо влияние в Холивуд в средата на миналия век, колкото Уолтър Уинчъл, наричан още "царят на скандалната преса".
Политици и известни личности често стават жертва на острия му език, но най-големият скандал с негово участие е, когато отправя критики към
телевизионната икона от
онова време
Люсил Бол.
Известна като Луси Рикардо от ситкома "Обичам Луси" на CBS, Бол за кратко се превръща в сензация за американците. Ситкомът, любим на домакините, бележи рекорден рейтинг. Жените я обожават, защото искат да бъдат като нея, мъжете са подвластни на чара й.
Люсил привлича вниманието на Уинчъл, след като е привикана на разпит от Комитета за неамерикански дейности на Камарата на представителите (HUAC). Стремежът на организацията е да изкорени комунизма в развлекателната индустрия. След двучасов разпит, който е поверителен, членовете на комисията казват на Бол, че е освободена от отговорност от всякакви предполагаеми неправомерни действия и я уверяват, че показанията й ще останат запечатани. Още на следващия ден Уинчъл публикува материал със заглавие "Най-добрата телевизионна актриса се сблъска с членството си в комунистическата партия!". Следва огромен скандал, а кариерата на актрисата е изправена пред сериозно изпитание.
Именно връзката на Люсил Бол с комунистическата партия е един от централните конфликти, драматизирани в биографичния филм "Да бъдеш Рикардо" на Асрон Соркин. С Никол Кидман в ролята на Бол и Хавиер Бардем в ролята на съпруга й Деси Арнас, филмът пресъздава най-драматичните събития в живота на звездата. Освен публичния, на който е подложена, тя разкрива изневерите на съпруга си, а телевизионните продуценти правят всичко възможно да скрият нейната бременност.
Родена в Ню Йорк през 1911 г., Бол учи актьорско майсторство в същото училище като холивудската легенда Бет Дейвис. За разлика от звездната ученичка Дейвис Бол
така и не успява
да се открои,
а учителите казват на майка й: "Луси губи времето си и нашето. Тя е твърде срамежлива и сдържана, за да покаже най-доброто от себе си".
Въпреки че с годините Бол преодолява сценичния страх, за да работи като модел и актриса, тя е твърде далеч от главна роля в Холивуд.
През 1940 г. на снимачната площадка на поредната си второстепенна роля среща Деси Арнас, 23-годишен актьор, чието семейство е избягало от Куба през 1933 г.
Двамата се женят почти веднага,
а Арнас става най-голямата й опора по пътя към голямата слава. Името на Люсил Бол се чува за първи път в радиопрограмата "Моят любим съпруг". Бол и Ричард Денинг са в ролята на съпруг и съпруга, които говорят за възходите и паденията на брачния живот. Скокът към телевизията е предизвестен. Бол получава предложението на CBS, но тя поставя условие. Иска да снима пред телевизионните камери с истинската си половинка – Арнас. Продуцентите първоначално не приемат подобно предложение. На пръв поглед изглежда напълно несъвместимо латиноамерикaнец с плътен кубински акцент да бъде съпруг на типично червенокосо американско момиче като Люсил Бол. В крайна сметка решават да поемат риска, а успехът на ситкома е невиждан дотогава и става сензация още с първия епизод.
Както често се случва, особено в Холивуд, със славата започват и проблемите. Люсил Бол забременява с второто си дете, но това не е предвидено в сценария на ситкома.
По това време строгите морални кодекси не позволяват
сексуално внушаващо съдържание,
а показването на бременна жена по телевизията се смята именно за такова.
CBS не желаят да разкрият бременността на Бол в ефир и са готови шоуто да бъде окончателно прекратено. Деси Арнас отхвърля предложението на продуцентите да крият корема на Бол зад мебели и реквизити.
Ръководителите в крайна сметка се съгласяват да включат бременността в шоуто, но при едно условие. Никой от героите не може да използва думата "бременна", която е смятана за твърде вулгарна за телевизия. Вместо това им е казано да използват думата "очакване", когато говорят за състоянието на главната героиня.
Противно на опасенията на продуцентите, обществеността следи с нетърпение както сюжета, така и действителната бременност .
"Ако броим всички писма, телеграми, подаръци и телефонни обаждания, Бол и Деси получиха над един милион индикации за обществен интерес – цифра, която никога досега не е достигана в развлекателната индустрия", пише холивудската журналистка Елинор Харис.
Точно когато е на върха на славата си, се появява историята за нейното комунистическо минало.
Пред комисията тя казва, че през 1936 г. се регистрира като член на комунистическата партия под влиянието на своя дядо.
"Не възнамерявах да гласувам по този начин - каза тя пред разследващите. - Доколкото си спомням, не го направих. (…) Но не спорихме много с дядо ми, защото той имаше няколко инсулта и ако беше прекалено развълнуван, щеше да получи още един.” Звездата добавя: "В онези времена регистрирането като комунист не беше голямо, ужасно нещо. Беше почти
толкова
ужасно да си републиканец
Въпреки че правителството смята, че отговорите на Бол са достатъчни, за да изчистят името й, съдът на общественото мнение я изправя пред изцяло нов процес. Журналистът Джак О’Брайън прогнозира, че Бол "ще се пенсионира много по-рано, отколкото си мисли".
Представители на тютюневата компания Philip Morris, спонсор на шоуто, застават зад Бол и това спасява кариерата й. Нейният съпруг Арнас прави трогателно изявление в ефир: "Луси никога не е била комунист - сега - и никога няма да бъде. Бях изгонен от Куба заради комунизма. Презираме всичко в това отношение.”
За щастие на Бол, Арнас и останалите от екипа на сериала публиката отвръща с
възторжени
аплодисменти
Арнас вика съпругата си да се присъедини към него с думите: "Сега искам да се запознаете с любимата ми съпруга, любимата ми червенокоса – всъщност това е единственото червено в нея и дори това не е законно".
Едва преодоляла този драматичен момент, актрисата се сблъсква с нов - изневярата на толкова обичания от нея Деси Арнас, описана в холивудския таблоид "Конфиденциално" със заглавие "Дивата нощ на Деси". Първоначално той отрича твърденията, но в крайна сметка признава, че е спал с момичета на повикване. "Те са проститутки - казва той. - Това не означава нищо."
Според журналистите Арнас е бил женкар, който "имал много диви нощи". "Той беше изключителен бизнесмен и актьор, но пиеше и залагаше, за да се справи с напрежението. Беше обичан в цялата страна, разбира се, но не чак толкова, колкото Люсил Бол - пише Елинор Харис. - И това нарани егото му изключително много, както вероятно би наранило всеки."
Разводът е неизбежен,
но "любимата двойка на Америка" остават приятели до смъртта на Арнас през 1986 г.
Бол умира три години по-късно, през 1989 г., на 77-годишна възраст.
"Разбрах какво е направила Люсил Бол - казва днес актрисата Никол Кидман. - Тя е новатор и пример за толкова много жени. Тази нейна способност, немислимо дръзка за времето й, да се изправи след провала и да продължи напред."
"След всеки неуспех тя се изправя с помощта на Деси и просто върви напред, справяйки се с нещата - допълва Кидман. - Най-големите й провали се оказват тези, които я отвеждат към следващия успех. Това е наистина впечатляващо."
Какво се случва между нея и съпругът й четете - ТУК!
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха