За няколко години, сякаш отегчен и разочарован от политиката, Кимон се отдава на бизнес. На новото си поприще в търговията той оглавява няколко акционерни дружества, докато през 1933 г. на заседание на Военния съюз се взема решение за вземане на курс към нов преврат, който да сложи край на слабите правителства и безсмислените партийни борби за надмощие. По това време Кимон Георгиев става член на политическия клуб, зародил се около вестника на Димо Казасов "Звено". Още повече че в Европа в онази епоха господстват подобни тенденции - и там също се забелязва

отегчение от парламентарната демокрация

У нас в навечерието на преврата страната е парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. Към 1934 г. сериозно влияние набира и Народното социално движение на Александър Цанков, което е единствената по-голяма българска партия с прототалитарен уклон. То е насрочило свой конгрес за 21 май и заплашва да завземе властта със сила. В тази обстановка в началото на май 1934 г. в страната се разразява остра правителствена криза. Министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, а Народното събрание гласува да прекрати заседанията си, "докато се състави нов кабинет". Цар Борис III приема последователно всички лидери на партии от управляващата коалиция, но така и не успява да ги принуди да се спогодят. На 16 май Мушанов получава мандат за съставяне на нов кабинет, но всичките му сондажи пропадат поради алчността на партиите за повече министерски кресла.

Царят знае, че офицерите готвят преврат и с цел да неутрализира Военния съюз на 9 май назначава неговия лидер генерал Анастас Ватев за военен министър. На 16 май е сменен и началникът на Генералния щаб генерал Никола Бакърджиев. Въпреки това броженията сред офицерството се засилват. На 17 май Централното управление на Военния съюз се събира на извънредно заседание и решава, че превратът трябва да се извърши незабавно поради това, че страната е изпаднала в безизходица. Отлично информиран за замисъла на военните, царят е силно обезпокоен, защото знае, че във Военния съюз има много републиканци, но въпреки това не се решава да потърси изход от кризата чрез разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори.

В навечерието на акцията Военният съюз разполага с 814 офицери конспиратори, които са пръснати във всички армейски гарнизони.

Конците на заговора се дърпат

от запасния полковник Дамян Велчев, най-близкия съратник на Кимон Георгиев, макар че на преден план е изтикан новият председател на Военния съюз генерал Пенчо Златев. В 1 часа през нощта на 19 май той пристига във Военното училище и поема оперативното ръководство на преврата.

Макар че също е чул слуховете за готвения преврат, на 18 май вечерта министър-председателят Мушанов спокойно отива на опера заедно с гостуващия в София кмет на Париж. В това време необичайното раздвижване в пехотните казарми вече е очевидно и този факт е докладван на царя от неговите доверени лица. Борис III е наясно, че вече е късно за съпротива.

Малко след полунощ от столичните казарми излизат роти, ескадрони и батареи

под командването на офицерите

заговорници

На войниците са раздадени бойни патрони, но всички възлови обекти са овладени светкавично и без жертви до 3 часа през нощта. Същото се случва и във всички важни провинциални градове. Към 5 часа сутринта в щаба на превратаджиите идва царски пратеник, който моли от името на Борис III генерал Пенчо Златев и определеният от военните за министър-председател Кимон Георгиев да отидат в двореца. На тръгване Георгиев слага в единия джоб на сакото си указ за съставяне на новото правителство, а в другия – декларация за абдикация на царя – в случай че откаже да узакони преврата. Аудиенцията при монарха обаче протича при по-различен сценарий. Генерал Пенчо Златев почва да се извинява, че е наредил на армията да се вдигне, а Борис III се съгласява без много възражения да узакони промяната. Условието е първо Мушанов да върне мандата за съставяне на правителство и едва след това да се подпише указ за разпускане на Народното събрание и за назначаване на ново правителство.

Самият Мушанов разбира, че се е събудил като редови гражданин, едва когато на сутринта вижда, че пред къщата му стои часови с натъкнат на пушката нож. Старият политик е извикан в двореца, където връща мандата за съставяне на правителство и едва тогава царят подписва указ за назначаване на новия кабинет на Кимон Георгиев.

Правителството, което идва на власт на 19 май 1934 г., изразява вижданията за радикално преустройство на държавата, застъпвани от Политически кръг "Звено". От този кръг са излъчени и повечето министри. В правителствения манифест е заложена амбицията за изграждане на съвършено нова политическа и стопанска система. Армията е обявена за единствената институция, "незасегната от процеса на развалата".

Новите управници са привърженици на безпартийната власт. Всички политически партии са разтурени,

въвежда се цензура върху печата,

а местното самоуправление е ликвидирано. Отменена е и Търновската конституция, а Народното събрание е разпуснато. Кабинетът управлява чрез постановления и декрети, които имат силата на закон. Кимон Георгиев и министрите му донякъде са вдъхновени от държавното преустройство, извършено по това време в държави като нацистка Германия, фашистка Италия и комунистическия Съветски съюз.

Реформаторските амбиции на новата власт водят до намаляване на броя на министерствата от 10 на 8, 16-те окръга са трансформирани в 7 области, а общините се окрупняват и от 2552 стават 800. Като опит за налагане на режим, близък до тоталитарния, се тълкува създаването на Дирекцията за обществена обнова, която трябва да организира "новото общество" чрез централизирана пропаганда. Тази дирекция издава официоза "Нови дни" и осъществява контрол над печата, театрите, кината, събранията и сказките. През септември 1934 г. се пристъпва и към формирането на държавни профсъюзи.

Новото правителство предприема действия за засилване на държавната намеса в икономиката. Като начало, за да спечели популярност, кабинетът намалява дълговете на бедните с 50%

След това е наложен държавен монопол в някои важни клонове на икономиката, но без да се посяга на частната собственост.

Във външнополитически план деветнадесетомайците търсят сближение с Югославия, като изтъкват пред официален Белград, че са разтурили ВМРО, която буни населението във Вардарска Македония. Другият важен външнополитически акцент от програмата на новата власт е установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз.

Макар и непратиен, деветнадесетомайският режим също започва да се разтърсва от вътрешни противоречия скоро след установяването си. Във върховете на властта настъпва объркване, защото офицерите от Централното управление на Военния съюз смятат, че именно те трябва да задават стратегическото направление за развитие на страната. Премиерът и дейците на "Звено" обаче са на друго мнение. Според тях армията се е намесила,

за да ликвидира режима на партийната власт,

но оттук нататък управлението трябва да бъде дело на законното правителство.

Скоро след преврата настъпва разцепление между републиканци и монархисти и в редиците на самия Военен съюз. Царят разбира, че е ударил неговият час, и постепенно успява да изолира Дамян Велчев и другите антимонархически настроени дейци на съюза. През януари 1935 г. кабинетът на Кимон Георгиев е заменен от правителство на генерал Пенчо Златев, който обявява, че ще продължи делото на деветнадесетомайците, но същевременно прогласява, че конституционномонархическият принцип трябва да бъде основа на бъдещата държавна уредба.

Краят на управлението на Военния съюз идва само три месеца по-късно. Новото правителство на Андрей Тошев вече е предано единствено на царя и по-голямата част от идеите за радикално преустройство на държавата са изоставени. С това краткият деветнадесетомайски експеримент завършва.