Българското му име било Михаил, но след влизането му в САЩ го сменил

Взел занаята от дядо си Андрей, само за месеци няколко квартала в Ню Йорк научили за него

Събират $75 000 за погребението и грижите за най-малкия му син Иван, който оцеля

Вече близо десет дни щатските медии не спират да пишат за 22-годишния Майкъл Андреев, който уби баща си и по-малката си сестричка в района Джорданвил в град Уорън, окръг Хъркимър, Ню Йорк. Въпреки че в Америка подобни престъпления са често срещани, малкото градче, в което живее семейството с български корени, бе потресено от бруталното зверство. Шокът дойде, когато властите съобщиха, че са се отзовали на сигнала, а след пристигане на адреса са намерили безжизнените тела на 67-годишния Майкъл Дж. Андреев и 12-годишната София Трусова.

Точно в този момент те виждат и Андреев-младши с нож в ръка да скача от балкона. Момчето оживява, въпреки че по себе си също има рани.

"Сам се е наранил с оръжието", изясняват по-късно полицаите, отхвърляйки категорично версията, че четвърти човек е причинил касапницата.

Майкъл веднага е откаран с хеликоптер в болница, където медицинските лица го оперират и заключават, че здравословното му състояние е стабилно. Той е арестуван и става основен заподозрян за случилото се с близките му. Срещу него бързо са повдигнати две обвинения. Първото е за убийство от втора степен, а второто - за престъпно притежание на оръжие от четвърта степен.

Какъв е бил мотивът?

До момента американските власти изпитват трудности да посочат такъв. Въпреки многократните разпити Андреев мълчи, отказвайки да посочи причината, която го е подтикнала да извърши двете престъпления. Според близки на семейството клането е в резултат на психични отклонения, които момчето проявявало понякога. За същото свидетелства и брат му Стефан. Той казва, че Майкъл проявявал признаци на шизофрения.

"Биологичната ни майка Елена Трусова и майка й Светлана страдат от шизофрения - обясни роднината му. - Вероятно е наследена от тях. Той имаше симптомите и ние забелязвахме, че с времето те се влошават и стават много по-изострени. Многократно предупреждавахме баща ни и казвахме на семейството ни, че има сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание. Така или иначе нищо не беше направено и нямаше развитие. Предупредихме и баща ни, но той беше прекалено любящ човек. Прощаваше на Майкъл за всичко, което правеше, без значение колко лошо е то."

Поради тази причина момчето не се лекувало и не пиело никакви хапчета. В по-голямата част от времето то се държало нормално и не изпадало в кризи. Само два месеца преди убийствата дори публикувало снимка със семейството си в своя инстаграм профил. Под нея е добавило и коментар: "Господи, обичам семейството си". Брат му Стефан е сигурен, че състоянието му щяло да се подобри от медикаменти. Според познатите на Андреев-младши трагедията щяла да бъде избегната, ако родителите му не си затваряли очите за ставащото с момчето. Те смятат, че във фаталния ден между него и баща му е избухнал огромен скандал. Майкъл изпаднал в тежка криза и в пристъп на ярост грабнал ножа и нападнал татко си. Намушкал го фатално, а след това се отправил и към сестричката си. За жалост, свидетел на тези ужасяващи сцени става по-малкият брат - 9-годишният Иван, който сега е настанен в държавни институции. Братята му вече са задействали процедура да го изведат оттам, за да го гледат те. Преди това обаче има редица документи, които трябва да се оправят, което усложнява процеса.

Въпреки всичко добрата новина е, че малчуганът оцелява като по чудо, след като бяга от дома си. Виждайки нападението, той напуска къщата, за да търси помощ. Минути по-късно обаче, тичайки, се връща обратно сам, за да вземе сестричката си. Властите твърдят, че детето я е намерило мъртва с множеството прободни рани и отново избягало навън. Отишло директно при съседите и разказало за станалото. Те се обадили мигновено на полицията, която дошла на място.

В момента почти цялото семейство Андрееви вече са в САЩ. Там е и последната съпруга на Майкъл-старши, която е пътувала от Русия. В близките дни до Америка ще лети и биологичната майка на сочения за убиец - Елена, която също е рускиня. Останалите двама братя Андрееви са заминали по спешност за Ню Йорк.

Единият от тях - Стефан, е направил това с полет от България, където учи в Американския университет в Благоевград. По-големият пък служи във военноморските сили на Щатите.

Малко след като бруталната касапница стана публично достояние, в интернет стартира кампания за събиране на 75 хил. долара в помощ на семейството. Тя бе създадена с цел да подпомогне трите останали деца на Андреев-старши, сред които е и 9-годишният Иван. Със сумата беше организирано и погребението на баща им и сестричката им. Познати на семейството казват, че не е било възможно да бъде изпълнено желанието на Майкъл-старши да бъде погребан до гроба на баща си в Троян.

Към момента остава неясна съдбата на техния роднина, който извърши кървавите посегателства. Неизвестно е и дали младежът вече има назначен служебен адвокат, или сам си е избрал защитник. Според американското законодателство той най-вероятно ще получи най-тежката присъда от доживотен затвор. Тепърва обаче ще трябва да се доказва дали е бил вменяем по време на убийствата.

Как Андреев старши бяга от България и развива бизнес в Америка?

Годината е 1987, а месецът - октомври. Михаил, както е българското му име, напуска страната ни в търсене на по-добър живот. Мечтае да замине за Америка, недоволен от наложения комунистически режим у нас. Влиза в Щатите без проблеми, но бъдещето му тогава изглежда повече от несигурно. Без никакви познати, той трябва да се справя напълно сам.

Първите месеци, дори година, са особено трудни за него. Често обмисля варианта да се върне в България, но така и не го прави.

Свързва се с център за бежанци, които търсят работа на новодошли емигранти. Сериозна трудност обаче се оказва езикът. Дотогава английският на Михаил е напълно непознат. Той тръгва за САЩ, без да знае и една дума. Още в началото осъзнава, че това ще му попречи занапред в общуването с местните. Така 33-годишният мъж започва да го изучава, прекарвайки по половин ден в уроци и тренировки. Редовно слуша новини, пуска си и радио. Повтаря изреченията, така че да ги запомни. Изписва цели тетрадки.

Малко след това започва работа. Първоначално се захваща почасово на случайни места. Припечелва малко, но достатъчно, за да се изхранва. Близките му разказват, че се е занимавал с най-различни неща. Бил е и на места, на които се изисквал тежък физически труд. Малко по-късно се е заел с преподаване на руски език, тъй като го владеел отлично. По време на курсовете дори демонстрирал как се готвят традиционни руски ястия.

Още тогава мъжът правел впечатление на харизматичен човек, който умеел да общува добре с всички. Точно в този период той създал и изключително много приятелства. Запознал се с хора от различни райони на Ню Йорк. Те често го канели по домовете си в знак на уважение към него. Казвали му, че за тях е чест да го познават.

В амплоато на учител Андреев-старши прекарва немалко време. Заплатата му е добра и се повишава, но това не е достатъчно. Хрумва му, че бизнесът с надгробни плочи, който дядо му има в България, може да бъде доходоносен и в Америка. Решава да опита въпреки големия шанс за провал. Така започва сам съвсем от нулата в Джорданвил, Ню Йорк. Създава компанията Jordanville Monument, която бързо набира популярност.

"Правя това нещо от много дълго време, отдавна съм запознат с този занаят - разказва той пред местна медия преди много години. - Научих тънкостите му, докато наблюдавах дядо ми Андрей и когато той имаше нужда, аз винаги му помагах. Бях едва на 10 години и всеки ден гледах как точно той работи. Правеше всичко с голи ръце. Сега вече всичко се прави с машини. Става много по-бързо и лесно. Това, което се е запазило обаче, е надписът върху камъка. Той трябва да бъде написан собственоръчно."

Само месеци след като започва бизнеса с надгробните плочи, Михаил не може да повярва на интереса към тях. Търсят го не само местните, но и хора от съседните градове. Печалбите са добри, а клиентите му оценяват работата му като отлична.

"Баща ми беше трудолюбив човек и обичаше занаята си - разказва синът му Стефан. - Като имигрант в Съединените щати от бивша комунистическа страна, той познаваше трудностите. Правеше всичко в името на идеалите си. Но най-важното - той обичаше всичките си деца до самия край. Беше любящ човек, който винаги поставяше на първо място семейството си."