Началото

Една много малка част от пътя

През 1993 год създадох клуб “Илиана”, използвайки новите възможности на демокрацията. Това беше първият клуб в България регистриран по новите закони.

Поканих Таня Стоянова, Йорданка Такова, Мариела Пашелиева за треньори, Даниела Велчева за съдия и треньор, Ели Иванова за хореограф, Жоро Ряхов за масажист. При мен веднага се върнаха моите състезателки, които тренирах в “Левски”, когато бях треньор там - Мария Колева, Деница Захариева, Ина Ананиева и Биляна Владимирова. И други състезателки, които не познавах, напуснаха “Левски”, защото моите момичета им бяха разказвали за мен, имаха и спомени за мен като треньор в “Левски” и искаха да им бъда треньор - Деси и Цвети Миневи, Стела, Ралица, Весела Димитрова и нейната сестра Анелия, Валентина Иванова, Александра Конова… и др.

Събрахме за 2-3 месеца около 60-70 деца подготвителни групи. Аз бях треньор, президент, спонсор (Наско финансираше клуба), мениджър… бях всичко. Нямахме зала и тогавашната президентка на БФХГ Тодорка Шишкова каза да отида на стадион “Васил Левски”. Там в малката зала се събрахме четири клуба на два килима - ние, ЦСКА, “Академик” и “Роберта Балет”. Купон ли беше, чудо ли беше… препълнена зала. Игла няма къде да пуснеш. Сутри от 7:30, вечер до 21:30! Помня, че дойде една журналистка, погледа малко и ми каза: “ Боже, как всяко дете знае кой треньор да гледа?!” ???

Знаеше, и още как! Имаше малка стаичка без прозорци, там пушехме и пиехме кафе. Случваше се някое плъхче да пребяга докато с колежките си почивахме, но и те бяха от отбора.?

Събрах моята чета още първия ден. Казах им: Този клуб го правя за създаване на национални състезателки и национални треньори, да си знаете!

Те разбираха и знаеха. Знаехме се от деца и ме познаваха много добре. И започнахме толкова вдъхновено и уверено, че нещата започнаха да се случват като с магическа пръчка.

Е, спряха състезателните права за 2 години на всички , които дойдоха от “Левски” при мен, но това бяха “бели кахъри”. Тренирахме яко, възхитително мотивирани и след две години, когато можехме да се състезаваме станахме шампиони на България на ансамбъл жени във Велико Търново. Станахме и шампиони и при деца ансамбъл, които след години бяха националния отбор девойки ансамбъл на България с треньор Таня Стоянова и помощник Весела Димитрова-дебют на Весето като треньор. Взехме сребърни медали от европейското в Будапеща 1999 год. със шест гимнастички само от клуб “Илиана”.

На четвъртата година от създаването на клуба имахме шампиони на България във всички възрастови групи. Разбира се клубът се разрастваше шеметно. Идваха нови треньори, хореографи, имахме над 120 деца подготвителни групи и едвам успявахме да тренираме в пренаселената зала на стадиона. Пътят на клуба ни беше много интересен

………..

Днес, след спечеления олимпийски златен медал, равносметката е следната:

Таня Стоянова - треньор на ансамбъл жени спечелил бронзов медал на Олимпиадата в Атина 2004 г.

Ина Ананиева - треньор на ансамбъл жени станал абсолютен световен шампион в Измир 2014 год., завоювал бронзов медал на Олимпиадата в Рио 2016 год.!

Весела Димитрова - треньор на първите олимпийски шампионки в историята на България - Токио 2020 г

Михаела Маевска - помощник на Весела!

Даниела Велчева - международен съдия бреве, съдия на национален отбор на България последните два олимпийски цикъла.

Жоро Ряхов - масажист на олимпийските шампионки, върнал се на работа при нас преди 1 година

Аз - президент на БФХГ

И множество, множество медали от световни купи, световни и европейски първенства. Множество шампионки на България и клуба.

Пътят беше дълъг, много тежък, много интересен, ясен, осмислен и успешен. Явно е бил орисан.

В годините четата се разрастваше и в нея се включваха треньори, състезатели, съдии от всички клубове, защото клуб “Илиана” беше само началото и остана назад във времето като стартa. От дълги години за мен четата е на България! Защото за мен успехът на България е над всичко! Тя е магнит за всички най-искащи, най-можещи и най-талантливи! Тя е силна, сплотена и можеща!

Затова успя!

Пътят продължава…

P.s. Някой ден ще разкажа още от пътя. Наистина е интересен.

*От фейсбук! 

????