“По наши разузнавателни сводки талибаните са 150 - 170 хил. души, армията можеше да ги унищожи с модерното си въоръжение, но не пожела”, казва частният контрактор

“Според разчети столицата трябваше да падне между 30 и 90 дни, но стана само за ден, защото войниците оставиха пушките си на земята, преоблякоха се в цивилни дрехи и се сляха с тълпата”, обяснява мъжът

“В първото градче, в което влязоха, наредиха местните един до друг на площада, гавриха се с тях, а след това ги разстреляха”, допълва още той

Талибаните са в последния етап от формирането на новото правителство на Афганистан. Радикалната групировка вече е готова с повечето имена, които ще заемат висши ръководни постове в страната. Част от тях дори бяха назначени - като министъра на здравеопазването и министъра на образованието, както и губернаторите на 33 от 34-те провинции. Представени бяха още външният и вътрешният министър, както и новият шеф на министерството на отбраната.

За никого не бе изненада, че лидер на ислямския емират стана ръководителят на движението "Талибан" - емир Хайбатулла Ахундзада. Освен за новите политически длъжности, от ислямската група не пропуснаха да направят и специално обръщение към женската общност. Те препоръчаха всички представителки на нежния пол да останат по домовете си заради тяхната лична сигурност. Призоваха обаче тези, които работят в министерството на здравеопазването, да се върнат на работните си места, за да изпълняват всекидневните си служебни задължения. Говорителят на талибаните - Забиула Муджахид, постави пред обществото още едно условие, което то е задължено да спази в срок от седмица. Той обясни, че жителите на Кабул ще трябва да предадат оръжията и боеприпасите, които имат в домовете си, дори и да притежават изрядни документи за тях. Муджахид предупреди, че за тези, които решат да ги скрият, ще има сериозни санкции.

Представителят на радикалната общност запозна местните и с друго ограничение - забраната да слушат музика на обществени места, защото това "противоречи на основните принципи на исляма". По същия повод беше убит афганистанският певец на народна музика Фавад Андараби, за което съобщиха негови близки. Според телевизионния канал Times Now музикантът е изведен от дома си в Баглан и застрелян. Причината - в песните си Андараби изразявал подкрепа към противниците на талибаните, което пък карало множество лидери на движението да обявят певеца за неверник.

"В мислите ми съм с онези, които търсят помощ и закрила - каза по повод случващото се в Афганистан папа Франциск. - Моля всички да продължат да помагат на нуждаещите се. В такива исторически моменти не може да оставаме безразлични, на това ни учи историята на църквата. Като християни ситуацията ни задължава. Затова апелирам към всички да се молят усилено. Сега е времето да го направим."

За щастие на България на 30 август тази година операциите по извеждането на нашите съграждани от страната приключиха успешно. От Външното ни министерство съобщиха, че и последният ни сънародник, който е потърсил съдействие за евакуацията си от Кабул, вече е на сигурно място, очаквайки завръщането си у нас. Само за последните две седмици от ислямското емирство бяха изведени над 20 българи.

"168 часа" се свърза с един от тях - Фердинанд Костадинов, който е частен контрактор, работещ за мултинационална охранителна компания. Задачата й е да опази живота и здравето на европейските дипломати от мисията на ЕС в Кабул.

- Фердинанд, Вие сте един от частните охранители, т.нар. контрактори, отговорни за евакуацията на европейската дипломатическа служба. От колко време бяхте в Афганистан?

- Бях на този проект от октомври месец миналата година. Преди това съм бил като военен няколко пъти в самата държава - през 2006, 2009 и 2012 г. И през 2016 г. отново бях там. Зад гърба си имам една мисия и в Ирак. Без да се хваля, мога да кажа, че имам сериозни наблюдения върху ситуацията и случващото се през различните периоди от време.

- Как точно стана влизането на талибаните в Кабул и изобщо настъплението им в страната?

- Всичко започва от бездействието на армията. Тя не оказа абсолютно никаква съпротива. Войниците, които трябваше да бранят градовете, просто оставиха пушките си на земята, преоблякоха се в цивилни дрехи и се сляха с тълпата. Мога да го кажа и така - потънаха в нея, за да станат неразличими от мнозинството. Същото направи и полицията, не само армията. Точно на това аз отдавам падането, или по-скоро завземането на цялата държава от талибаните. Искам да подчертая, че това се случи за кратко време, а по принцип подобно нещо трябва да продължи с години. Ако ме питате защо органите на реда, които трябваше да се борят за родината си, пожелаха да не го правят, по-скоро мога да заключа, че е било от страх. Талибаните влизаха в различните градове, не само в столицата Кабул, като освободители. Три-четири дни преди да нахлуят в най-големия град в държавата, бяха на около 100 км от града. Ние се намирахме в него и си мислехме, че имаме достатъчно време. По всички разчети столицата трябваше да падне между 30 и 90 дни, но говорим, ако имаше някаква съпротива, дори без никаква подкрепа от никакви външни сили. Сиреч - със собствени сили и средства на самия град. На камерите ние видяхме как талибаните стъпиха на територията съвсем необезпокоявани. Идваха пеша или на автомобилите си с високо вдигнати ръце като победители. В тях държаха пушки и автомати. Никой не ги посрещна, тъй като местното население има страх от тях по простата причина, че са наясно с това, което ги чака. Знаят, че точно тази крайна група насажда радикален ислямизъм. Бягаха от нея и се криеха на най-сигурното място, треперейки някой от талибанските представители да не се добере до тях. Това място беше летището. Струпването там стана точно от силния страх и паниката, която обзе афганистанското население може би за по-малко от час. Идеята, че на летището ще намерят подслон, обаче не се оказа правилна. По-скоро се подведоха взаимно.

- Какво се случи в първия град, в който талибаните нахлуха?

- Има един клип, който може би доста хора вече са гледали. На него се вижда нахлуването им в малко градче с много малък брой население. Малко след влизането им там местните просто се предават, след като осъзнават, че нямат шанс да се опълчат сами, а и няма армия, която да застане пред тях и да ги защити. За съжаление това, което се случва с тези мирни хора, е ужасяващо. Талибаните ги нареждат един до друг на площада, гаврят се с тях, а след това ги разстрелват. Оттам нататък всички в страната разбраха за този случай. Крайната групировка реши да го направи публично достояние с идеята да насади страх и да покаже, че занапред ще става това, което те искат. В противен случай - всеки опълчил се или съответно някой, който не им е по вкуса, го чака съдбата на убитите му съграждани.

- Има ли наистина толкова силен страх у местното население, за какъвто се говори сега?

- Няма как да няма такъв страх у хората. Съвсем малко са мъжете, които биха искали жената до тях да е напълно забулена и да й се виждат само очите, да си седи у тях и да не работи, или пък, ако трябва да излезе навън, да е само в присъствието на член на семейството, който й е придружител. Никой баща не би искал на детето му да е забранено да ходи на училище, да се образова, да има приятели, а не да стои заключено в дома си. Това са изключително силни ограничения на правата на човека и те са специално по отношението на жените и децата.

- Кога се появиха първите индикации за това, че талибаните ще настъпят в Афганистан?

- Индикациите тръгнаха още от миналата година, в момента, в който вече бившият американски президент Доналд Тръмп подписа в Доха договора за изтеглянето на военните части от страната. Според документа това щеше да се случи до 31 май, но сегашният държавен глава Джо Байдън удължи периода до 31 август. Малко след подписването на договора талибаните започнаха с изявленията. Обявиха, че ще оставят зелени коридори на всички дипломати да излязат безпрепятствено от страната, тоест казваха индиректно - ние идваме да си вземем властта. Може би от края или средата на юни месец тази година вече започнаха и с превземането на градовете един по един. Виждаха, че няма съпротива и логично набираха сили, използвайки навсякъде една и съща тактика. Така може да бъде обяснено и защо падна държавата за по-малко от 3 месеца. Най-лошото е, че с всичко това бяха запознати както американците, така и ЕС, и въпреки това никой не се намеси. Все пак става въпрос за огромни пари и вече няма съгласни да наливат такива космически суми. Лично моето мнение, без да ангажирам никого, е, че най-голямата грешка бе допусната от САЩ, които оставиха огромно въоръжение на талибаните. Чудя се дали е грешка, или е премислено добре. Да приемем, че е грешка, а не е нарочно.

- Имате ли познати афганистанци и какво разказват те в момента за ситуацията при тях?

- Все още поддържам контакт с хора от местното население, с които се познаваме добре. Те ми разказват, че очакват тепърва да дойде ескалацията и талибаните да покажат истинското си лице, защото последният срок, до който държавата, така да се каже, е отворена, е 31 август. Четох по медиите, че бил удължен, но не разбрах точно с колко. След като този период премине и всички военни части се изтеглят, крайната група вече ще покаже на какви действия спрямо мирното население е способна. Все пак колкото и зле да се държат с местните, на талибаните ще им се наложи да преговарят поради простата причина, че тази държава се издържа от дотации от Евросъюза и от САЩ.. Спрат ли се тези т.нар. безвъзмездни суми, тя ще фалира напълно. Няма да има пари за абсолютно нищо. Понеже ме питахте дали имам познати афганистанци - някои от тях вече са изведени от държавата успешно. Сега се борим за афганистанец, който работеше за нас като преводач, още докато беше военен. Искаме той също да бъде изведен, но се надяваме да вземат отношения и оторизираните министерства, тъй като е много трудно.

- Имате ли представа колко са талибаните в момента?

- Според наши разузнавателни сводки, преди да се изтеглим на 15 август, фигурираха 150 - 170 хил. човека. Това, разбира се, е с някакви резерви. Колко точно поддръжници имат, дали броят и семействата им в това число, е сложно да се каже. Струва ми се невъзможно да имат толкова много бойци. Да не забравяме, че армията е 350 хил. по официално данни. 100 хил. са избягали, но 240 - 250 хил. са останали. С това модерно въоръжение, което имат, с лекота щяха да ги унищожат. Някои казват - те не се бият, защото не са получавали заплати. Тук обаче не става въпрос за пари, а за живота на семействата, за това да браниш държава, род, родина. Когато опре ножът до кокала, сумите стават без значение, ако си пряко засегнат ти или твоите най-близки хора. Ако те имаха това чувство в себе си и им беше насадено, никой нямаше да мисли сега за заплати.

- Кога разбрахте, че трябва да напуснете страната?

- Аз мислех, че имаме повече време да се организираме. Имаше изготвен план за евакуация и изтегляне както за нас, така в частност и за нашите шефове. Ние бяхме запознати с него - персонално кой какво трябва да направи. На 15 август сутринта, излизайки навън, за да си вършим работата, видяхме че вече КПП-тата ги няма. А точно те бяха буквално на всяко голямо кръстовище. През 200, 300 метра имаше патрул, тоест полицаи, които ръководят движението и могат да те спрат за проверка във всеки един момент. Щом силовите структури ги нямаше на улиците, както е било години наред, означаваше, че нещо се случва. Това беше ясна индикация, че ние вече нямаме работа там. Ясна индикация, че тези хора се предават, а не че не са на позиция, защото отиват да защитават града. Ние лично ги видяхме на камерите как се преобличат в цивилни дрехи, захвърлят автомата или каквото служебно оръжие им е дадено, и се смесват с тълпата. Сякаш никога не са работили длъжността, на която са били доскоро. Но ако си мислят, че талибаните няма да разберат кой с какво се е занимавал, се лъжат жестоко. Там е родовообщинен строй и всичко се научава. Ще бъде разпитан всеки с въпроса какво е работил еди-кой си човек, защото ни е съмнителен. Така нещата ще се навържат и всеки ще бъде открит.

- Имаше ли препятствия за вас самите, докато стигнете до летището?

- Основно препятствие беше задръстването в града. Специално от талибаните не бих казал, че сме били възпрепятствани по някакъв начин, макар че се чуваше стрелба отвсякъде и от нашия екип получавахме информация за откъслечни стрелби в различни части на Кабул. Нямаше нищо масирано, нищо сериозно, което нас лично да ни наведе на мисълта, че ще останем там завинаги. Така или иначе, талибаните декларират, че зеленият коридор за изтегляне на всички дипломати от Афганистан е до 31 август. Да, наистина напускането на града беше трудно, защото беше задръстен с коли. Местните ни правеха знаци, че ще ни режат главите, чупеха ни огледалата, замеряха ни с какво ли не, но ние бяхме с бронирани автомобили, натискахме напред и минахме. Нямаше луди самоубийци, които да легнат пред колите ни.

- Какво видяхте на летището, когато стигнахте там?

- Летището вече е съвсем друга територия. То е охранявано от военни, сред които американци, британци, доколкото си спомням и азербайджанци. Всички те стояха на КПП-тата. Бяха все военизирани сили, които имат и разчитат също на подкрепа. Там беше спокойно, ако изключим това, което се случваше в целия град. Имам предвид всичко, което се виждаше през нощта - пожарите, дългата червена следа във въздуха от трасиращите куршуми. На летището имаше и индиректен обстрел с рекети. Тягостно е.

- Имаше ли ранени хора около вас?

- Трябва да обясня, че всички тези хора остават отвън, тоест никой не може да влезе в летището, защото то е военно. Ако нямаш конкретна правдоподобна причина, няма да те допуснат в него. Цивилен гражданин няма как да премине загражденията. Има строга рестрикция. Трябва да си дипломат, да си работил за правителството или за американците, било като преводач, или нещо друго. Показваш документ и тогава влизаш вътре. Минават се хиляди проверки, докато стъпиш в самото летище. Никой не може да влезе в него по начин, по който се влиза в цивилно летище.

- Какво в момента е отношението към президента Ашраф Гани, който напусна страната преди нахлуването на талибаните?

- С президента Ашраф Гани и неговия заместник нашата делегация е имала лични срещи. Той е най-корумпираният държавен глава до момента в близката история на Афганистан. Всеки знае, че Гани беше сложен на този пост от американците с честни избори, но в кавички. Той беше толкова честен, че избяга с близо 200 млн. кеш. Видяхме разпилени пари по самото летище. Кой уважаващ себе си ръководител на страна би го направил? Никой. Отношението на местните не е изненада за никого. Те го ругаят, обиждат го, казаха му, че е проамериканско протеже и че гледа само и единствено себе си. Причината за това е, че той и останалите от президентството, както и тяхното най-близко обкръжение, държаха всички субсидии, които идваха от Запада, и лично ги разпределяха, без да се допитват до никого. Тоест - ако си близко до тях, ще вземеш нещо, ако не - се спасяваш самостоятелно. Това беше политиката му.