“Докторът ми обясни, че той няма място по тялото, което да е здраво, след 20-ия ден раните му още бяха живи”, спомня си бащата на младежа

“Когато припада, един от полицаите го пръска, за да се съвземе, после отново започват да го ритат”, споделя още татко му

Вълна от силно възмущение предизвикаха бруталните кадри от полицейското насилие над протестиращи, които бяха показани от адвокат Николай Хаджигенов по време на специалната парламентарна комисия, занимаваща се с казуса. На видеото, което е заснето от камерите под колоните на Министерския съвет, се вижда как униформени влачат младежи, ритат ги и ги бият с палките си.

Същите посегателства не спират и след като на задържаните са поставени белезници. Освен тази агресия кадрите свидетелстват и за това, че протестиращите са вдигани от земята във въздуха, а след това са хвърляни един върху друг. Появява се и служител на реда, който стъпва съвсем спокойно с крак върху един от арестуваните. Сред цялата тълпа се откроява и образът на момиче, което е със скъсана блуза. Към нея се приближава полицай, който я снима с телефона си.

Скоро след станалото в национален ефир едно от пострадалите момчета - Евгени Марчев, разказа за агресията по време на протестите.

Тогава не един човек постави неговите думи под съмнение. След като видеото стана публично достояние, се оказа, че той е казал абсолютната истина.

За това какво се случва преди нападението, в какво здравословно състояние е бил след ударите и извинил ли му се е някой за издевателствата над него, пред "168 часа" говори баща му Евгени.

- Евгени, ако не беше пуснато публично видеото, на което се вижда агресията към протестиращите, щеше ли да има наказани изобщо?

- В интерес на истината искам да кажа, че до момента ние не сме видели нещо, което да бъде един вид като наказание за полицаите, които жестоко пребиха не само нашия Евгени Марчев, но и всички останали младежи. Към настоящия момент със семейството ми не знаем някой от униформените да е бил наказан за посегателството върху децата, които се представиха абсолютно геройски по време на протестите. Не сме и информирани за подобно нещо. Учудващото е, че сега всички говорят за полицая Андон Андонов, който най-жестоко малтретираше младежите пред Министерския съвет, но доколкото аз съм запознат, а и вече голяма част от обществото, вместо да бъде уволнен, той е бил повишен. Значи излиза, че тези, които са били децата ни, са повишени. Кое е поучителното от всичко това? Тези младежи, които искат смяна на някакъв режим по мирен начин, трябва да се удрят ли? Що се отнася до публикуването на клиповете, искам да кажа, че така трябваше да се случи, за да могат да видят хората какво наистина е станало. Както казва нашият син Евгени - тогава беше дума срещу дума и по никакъв начин самото общество не можеше да вземе позиция, защото не се виждаха нещата как стоят наистина. Вие видяхте, че момчето ми не е излъгало за нищо. Казал е всичко така, както е било, макар и премазан, целият син и неможещ да ходи. Ако той не беше пожелал да направи това, едва ли хората щяха да знаят предисторията на събитията. Благодарение на думите му властите се разтърсиха, иначе всичко щеше да бъде потъпкано и скрито. Аз лично му благодаря, че направи това геройски и без страх. Ние го подкрепихме.

- Какво се случва в моментите преди излъчените посегателства на клиповете?

- Това, което хората виждат сега от тези клипове, е едва 20 процента от истината. Само 20 процента от целия побой, защото малко преди това Евгени е бит три пъти и три пъти изпада в безсъзнание в рамките на 40 минути. Ще ви призная, че когато аз разговарях с лекаря, който беше от Съдебна медицина, той ми каза следното нещо: "Г-н Марчев, представете си един макет на човек, който е висок, да речем, 1,90, както вашият син. Той няма място по тялото, което да е здраво". След 20-ия ден, когато Евгени отиде на преглед, неговите рани все още бяха живи. Имаше и синини. На видеото не се вижда например първият побой, когато един от полицаите хваща сина ми, прехвърля го типично по борчески, той пада на главата си, а оттам му се нахвърлят още двама-трима униформени. Те започват да го налагат зверски с юмруци. Тогава се случва и първото припадане на детето. После го завличат в средата на улицата, където става и вторият побой. Чак след това идва и третият зад колоните пред Министерския съвет. Сиреч тази последна част виждат хората на видеото, което го има вече навсякъде. Първите два момента, за които говоря, съм гледал на любителски кадри и са ми разказвани от очевидци.

- А какво ви разказа самият Евгени - има ли ясни спомени от тази вечер?

- Гледаме се очи в очи с него, но никога, повярвайте ми, не сме разговаряли за това, защото знам колко тежко ще му бъде. Той ми каза само едно-единствено изречение: "Татко, аз исках да умра. Тази вечер пожелах само да умра". Когато той припада, един от полицаите му сипва отгоре вода, той пие от шишето, пръска го, за да се съвземе, после отново го ритат. Това е садизъм. Синът ми нямаше здраво място по тялото си.

- Колко време след побоя той е приет в болница?

- Когато Евгени е бил повален на земята и е изглеждал напълно безпомощно, граждани наоколо са започнали да викат: "Вие го убихте, момчето умира". В този момент един от протестиращите е казал: "Да извикаме бързо линейка". Самите полицаи обаче са се обърнали към него с думите: “Не, бе, той да не е умрял, за какво линейка?”. В този момент синът ми е лежал на земята в продължение на повече от половин час, за да съм по-точен, може и да са между 20 и 30 минути, но униформените така и не са повикали медицинска помощ. По-късно един от протестиращите се е обадил на Бърза помощ, тя е дошла, но тогава полицаите са я върнали обратно към болницата. Това е жестокото в тази вечер. Дори са нямали желание да му помогнат.

- Ходи ли Евгени на прегледи, за да могат медицинските лица да следят здравословното му състояние?

- Според експертизата от “Пирогов” той е получил комоцио. Що се отнася до медицински термини, там не съм компетентен. Лечението на Евгени продължи 10 месеца. Благодарение на това, че жена ми е хирург и е запозната с нещата, които идват постфактум, благодарение и на нейните колеги, които направиха услуга както колегиално, така и приятелски, не се стигна до операция, въпреки че бяхме на сантиметри от такава. Той получи херния в първите четири прешлена в гръбначния стълб откъм главата. Срещнахме изключително разбиране от страна на две болници, които ни оказаха медицинско съдействие. Евгени се лекуваше близо година.

- Кога видяхте сина си за първи път след побоя?

- Ние го видяхме за първи път пред входа на Трето районно управление. Евгени беше с паднала надолу глава, а двама полицаи го придържаха отляво и отдясно. Един полицай му буташе краката, защото той не можеше да ходи. Опитваше да накара момчето да стъпи здраво на тях. Разбирате ли за какъв ужас ставаше въпрос? Това беше ужасна картина. Проблемът е двояк, защото ние като родители на това дете веднага поискахме то да бъде изпратено за лечение в “Пирогов” или първата болница, в която на полицаите им е удобно и е уместно да отиде там. Когато Евгени влезе вътре, или по-скоро го вкараха вътре, жена ми каза: "Аз съм лекар бе, хора, дайте да си видя моето дете, моля ви, защото го виждам, че не е добре". Тогава този същият полицай Андон Андонов беше пред вратата, а аз го попитах: "Защо, за бога, е в това състояние моят Евгени?". Знаете ли какво ми отговори същият човек? Каза ми: "Откъде да знам вашият син защо е в това състояние, вероятно вие сте го били вкъщи, защото ние така го намерихме". Тогава с жена ми изобщо не знаехме името на униформения. Чак когато излязоха тези записи и имената на полицаите, които най-безпардонно ритат протестиращите младежи, паднали на земята като жертви, чак тогава разбрахме кой е той. И накрая какво - този човек, вместо да го накажат, е издигнат на по-висока заплата, само дето е сменил мястото.

Ще ви разкажа и какво става по-късно същата вечер. След множество молби, че момчето е зле и трябва да бъде пратено при доктор, те все пак се смилиха някак си. Някои от полицаите наистина повярваха, че Евгени е зле, защото той сам казваше: Тежко ми е, не мога да дишам. Момчето е било задушавано два пъти с коляното. Жена ми ми обясни, че това е било много опасно за него. Все пак викат доктор, който идва и заявява, че нищо му няма. На сутринта обаче синът ми се влошава и те викат друг лекарски екип. Новата докторка казва, че той е много зле и че дишането му е изключително затруднено. Обяснява пред всички, че докато не бъде заведен в медицинско заведение, тя няма да си тръгне оттам, защото не знае какво ще стане с него. Тогава го качват на линейката и го карат в “Пирогов”. Там го настаняват в неврохирургията и започват другите проблеми. Беше с белезници, после ги свалиха, тъй като хората там проявиха съчувствие и виждаха, че му е зле. Наоколо имаше и други пребити. Гледката беше страшна. Ние поддържахме контакти с майката на 29-годишния Димитър Педев - също младеж, който бе бит на протестите. Поглеждайки се помежду си както с пострадалите родители, така и с нашите деца някак виждаме тъга в очите си. Тази тема може би се превърна в табу за семейството ни, защото ни е прекалено тежко да я изговаряме. Искам чрез вашата медия да благодаря на всички останали родители, които геройски изтърпяха всичко. Да им кажа, че съм благодарен за подкрепата, която си оказвахме взаимно.

- Получихте ли извинение от някого от полицаите? Опитаха ли да разговарят с Евгени?

- За бога! Никой не се извини и това е най-трагичното в цялата история. Никой не каза: "Станалото - станало, но прощавайте". Когато гледам наглите усмивки на хората от високите етажи на властта, си мисля колко е жестоко това. Аз съчувствам на всички пострадали родители. Страшно е, че никой не помоли за прошка нито едно от децата. И само ще кажа, че тези младежи никога преди този протест не са се познавали. Те не са били група въпреки опитите да бъдат изкарани като такава, която е планирала въоръжено въстание. Можете ли да си представите дори и за секунда, ако те наистина бяха тръгнали на протестите като на въоръжено въстание, какво щеше да последва? Ако така ги бяха вкарали в затвора например, какво щеше да се случи с тях и изобщо кой би им помогнал? Щяха да бъдат осъдени. А какво става с делото на Евгени към днешна дата - абсолютно нищо. Протака се постоянно. Бавене и пак бавене. Експертизи има, експертизи няма. Съдийката е тук, съдийката я няма. Година и един месец влачене.

- Успяхте ли да забравите до някаква степен побоя над детето ви, или това няма как да се случи?

- Има неща в живота, които никога не се забравят и никога не се превъзмогват, въпреки че от датата, на която са се случили, може да са изминали и години. Това, с което ни се наложи да се сблъскаме, просто стана неизменна част от нас. В нашето семейство - ние лягаме с него и се събуждаме с него. Често сънувам дори. Събуждам се изпотен и притеснен. Знам, че аз и близките ми никога няма да забравим станалото с Евгени. Трябва просто да свикнем с тази мисъл. Да свикнем, че се е случило, и да благодарим на Бог, че момчето ни е живо, че е оцеляло въпреки ужасяващия побой и безчовечността на група хора. Той е едно много силно дете, което оцеля. Аз държа да кажа, че в редиците на МВР има и множество свестни хора, които съвестно си вършат работата. Никога и по никакъв начин не поставям под общ знаменател всички. Но на тези, съвестните, какво им показват? Че трябва да са същите като колегите си, които проявяват агресия ли?

- Какво очаквате да се случи оттук насетне?

- Както тогава, така и сега не спираме да очакваме сериозни наказания за виновните. Ние не искаме нищо повече. Искаме само справедливост. Не само да чуем, че ще бъдат наказани, но и да станем свидетели на това. Не само семействата на битите деца да го видят, но и цялото общество.