Безпощадно съревноваване, интриги, предателства, прелюбодейства и вендета във фамилията

Алдо, най-големият син на флорентинеца Гучо, прави малкия
бизнес модна империя. На 81 г. влиза в затвора за укриване на данъци, след като наследникът му Паоло го издава

Лейди Гага е фаталната Патриция Реджани във филма, завихрящ се около кулминацията във войните на семейството - поръчковото убийство на Маурицио Гучи

Имало едно време един мъж, който имал петима синове и една дъщеря. Точно преди сто години той посадил чудно красиво дърво в градината си, което родило златна ябълка. След смъртта му неговите наследници трябвало да се грижат за семейната скъпоценност, но забъркани във войни помежду си и със собствените си синове, те не забелязали кога ги е връхлетяла ламята...

Така горе-долу изглежда фамилната история на клана Гучи, която в края на тази година ще се разиграе на големия екран във филма на Ридли Скот “Домът на Гучи” (House of Gucci), адаптация по романа на Сара Гай Фордън “Империята Гучи: сензационна история за убийство, лудост, блясък и алчност”. Сюжетът ще се завърти около кулминацията в отношенията между членовете на италианското семейство, а именно поръчковото убийство на Маурицио Гучи от бившата му жена Патриция Реджани, станала известна като Черната вдовица. В техните роли в холивудската лента влизат Адам Драйвър и Лейди Гага, а пред камерата се изявяват още звездите Ал Пачино, Джеръми Айрънс и Джаред Лето.

И пак отначало. Имало едно време едно бедно момче от Флоренция. Гучо Гучи още като тийнейджър заминава да печели пари в Лондон, където започва работа като момче за всичко в хотел “Савой” - любимо място на знаменитости и богаташи. Мъкнейки по цял ден нагоре-надолу луксозни куфари с изящно изписани инициали на тях, Гучо е осенен от бизнес идея. Тогава още не подозира, че неговите собствени инициали ще се превърнат в символ на най-висока класа и стил.

В образа на бащата основател ще видим неузнаваемия Джаред Лето.

Със завръщането си във Флоренция Гучо започва да прави пътни чанти и аксесоари. През 1921 г., точно преди век, основава Къщата на Гучи в родния си град като малък семеен магазин за кожи. Отначало продава кожени чанти на конници. През 1938 г. разширява бизнеса си с втора локация в Рим по настояване на сина си Алдо. През 1951 г. откриват магазин и в Милано. Гучо иска да запази бизнеса малък и компанията да остане само в Италия. Две седмици преди смъртта му тримата му синове Алдо, Родолфо и Васко откриват бутик и в Ню Йорк.

Гучо и съпругата му Аида имат пет момчета и една дъщеря.

Енцо почива като малък. Уго е осиновен от Гучи като дете от предишна връзка на майка си. Това не му пречи да има водеща роля в семейния бизнес заедно с братята си Алдо, Васко и Родолфо, докато сестра им Грималда няма съществено присъствие.

Всъщност възходът на фамилната компания и нейното превръщане в модна империя се дължат изцяло на амбициите и безскрупулния хъс на най-големия биологичен син на Гучо - Алдо.

В неговия образ в “Домът на Гучи” се превъплъщава несравнимият Ал Пачино.

Още на 16 години той започва работа във флорентинския магазин на баща си. Междувременно завършва икономика в родния си град и на 20 г. вече работи под пълна пара за възхода на “Гучи”. С разширяването на обхвата и на американска земя президентът Джон Кенеди обявява Алдо за първия италиански посланик на модата. Описван е като “Микеланджело на търговията”.

Успехът е допълнително разпален като от мълния, когато Ингрид Бергман носи чанта от бамбук на “Гучи” във филма на Роберто Роселини от 1954 г. Viaggio in Italia. От този момент холивудските звезди и европейският елит стават луди по отличителния знак на марката GG.

И докато в бизнеса буреносният Алдо е свръхактивен, в личен план също не бездейства, като си създава и второ семейство. Съпругата му Олуен Гучи и техните трима синове - Джорджо, Паоло и Роберто, са изместени в сърцето му от “любовта на живота му” Бруна Паломбо и дъщеря им Патриция. Алдо дори сключва брак с любимата си в САЩ, но адвокатите на Олуен действат светкавично и осуетяват законността на този съюз.

Тези драми не пречат на железния бос междувременно да отваря магазини в Чикаго, Палм Бийч и Бевърли Хилс, да стигне до Токио, Хонконг и т.н. Неусетно “Гучи” покорява целия свят. Но както се казва - колкото повече, толкова повече. Парите и ламтежът за власт са в основата на всяка война. Между братята съперничеството се изостря до краен предел и всеки иска да има най-голям контрол над бизнеса.

След смъртта на Васко компанията е разделена 50 на 50 между Алдо и Родолфо. Само че синовете на най-големия брат не мислят, че техният чичо е допринесъл с нещо за благото на Гучи. Докато техният баща е наричан от пресата Алдо Велики, Родолфо е актьор, известен още със сценичното си име Маурицио д'Анкора.

Така Алдо създава дъщерно дружество за парфюми, като държи 80% от собствеността за себе си и тримата си синове. Само че през 80-те неговият наследник Паоло се опитва да стартира собствен бизнес, използвайки името Гучи без съгласието на баща си. Алдо го съди и заплашва, че ще отреже всеки доставчик на Гучи, подписал договор с Паоло. Той пък от своя страна вади други карти от ръкава си, а големият му коз е повече от подъл - издава на федералните баща си, който укривал данъци.

Алдо Гучи е осъден на година и един ден затвор за укриване на 7 милиона долара и други финансови злоупотреби през януари 1986 г., когато е на 81 години. Излежава присъдата си във Федералния затворнически лагер във военновъздушната база Еглин, Флорида.

След почти шестгодишна правна битка за контрол и година преди смъртта на Алдо (от мозъчен кръвоизлив през 1990 г.) за председател на “Гучи” e избран неговият племенник Маурицио. Това е пореден удар за дългогодишния властелин, предаден от собствените си синове, на които не прощава и в последните си мигове, според дъщеря му Патриция.

Така начело застава единственият син на Родолфо, кръстен между впрочем на артистичното амплоа на баща си.

Той умело е оплел купища интриги, за да се добере до директорския пост, а в същото време не притежава много от качествата на чичо си и затова довежда компанията до тежко положение.

Маурицио е провал, та той се ожени за бедната дъщеря на перачка и на шофьор, това е достатъчно, възмущават се членовете на семейство Гучи, мразещи изключително много страстната Патриция Реджани. И все пак за нея други пък казват, че напомня на Елизабет Тейлър. Любовта между Маурицио и Патриция в началото изглежда като приказка - двамата обикалят света, наслаждават се по италиански на сладкия живот и се сдобиват с две дъщери - Алегра и Александра. Само че един ден приказката свършва. Маурицио вече не обича Патриция, обича друга жена

Заживява с интериорната дизайнерка Паола Франчи още преди да е прекратил брака си с Реджани. Имотите, милионите и всяко обезпечение, което заслужава като бивша съпруга на Гучи, не могат да излекуват нараненото его на гордата Патриция. И тя неколкократно се зарича, че ще убие Маурицио. Коя ли темпераментна жена не е изричала подобни думи в момент на афект?! Какви ти думи?! Патриция е сериозна жена.

В една обикновена сутрин (27 март 1995 г.) Маурицио отива на работа - основал е своя фирма - Vierse, след като, за да се справи с огромните си дългове, е бил принуден да продаде квотите си в “Гучи” на английско-арабски финансов фонд. През 1993 г. марката вече не е семейна компания, а част от концерна PPR.

Новият офис на Маурицио е само на няколко крачки от дома му в Милано. На влизане поздравява портиера на сградата Джузепе Онорато и тръгва по стълбите. Точно тогава зад него се появява елегантно облечен мъж. Онорато вижда как непознатият вдига ръката си и насочва пистолет със заглушител към Гучи. Произведени са четири изстрела. Три в гърба и един в главата. Последният е фатален. Забелязвайки единствения свидетел, убиецът стреля и по Онорато, който оцелява след два куршума в ръката. Отвън килърът е чакан от “Рено Клио” с шофьор. Професионален екип.

46-годишният Маурицио Гучи умира на място. Последвалото разследване установява, че физическият извършител на престъплението е Бенедето Черауло, действал по поръчение на Патриция Реджани.

В организацията са включени още трима души. В процеса, започнал през 1998 г., прокурорът иска доживотен затвор и за петимата. В крайна сметка Патриция получава 26 години, Черауло и още един мъж - доживотна присъда, а другите двама замесени са осъдени на 27 и 25 г. След 18 години в миланския затвор “Сан Виторе”

Патриция е освободена през 2016 г. заради добро поведение. След излизането си тя започва работа като продавачка в миланска модна къща.

Попитана от репортери: “Патриция, защо не го застреляхте лично, а наехте човек?”, тя отвръща: “Защото зрението ми не е добро. Не исках да пропусна”.