Прокуратурата обяви сигнала му за разгласяване на данни, събрани със СРС-та за политическа атака без юридически аргументи, преди година Христо Иванов пробва същото

Може ли заместникът на главния прокурор да го разследва? Този казус постави във вторник вътрешния министър Бойко Рашков със сигнала си до Борислав Сарафов, който е и директор на Националната следствена служба (НСлС) - пост, който в миналото е заемал и Бойко Рашков.

Служебният силов вицепремиер настоява заместникът на Гешев да образува наказателно дело срещу ръководителя на прокуратурата заради публикувани данни, събрани със специални разузнавателни средства. Прокуратурата веднага му отговори, че това не е от компетенцията на НСлС, което Рашков като юрист би трябвало да знае, и че сигналът е препратен в специализираната.

“Това е поредната политическа атака на изпълнителната власт срещу прокуратурата”, обяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева, след като Рашков съобщи за подадения от него сигнал. Още в петък в парламента той обеща да сезира прокуратурата за извършено според него престъпление от Гешев с разгласяване на данни от СРС-та. Ден преди това ВСС отказа да разгледа предложението на Янаки Стоилов по сигнал на Бойко Рашков за отстраняване на главния прокурор. Всъщност сигнала на Рашков до Борислав Сарафов е съкратен вариант на този до правосъдния министър. Сарафов трябва да наруши закона, ако започне разследване, защото

компетентни

за това са

Специализираната

прокуратура

или Софийска

градска

- все едно да са те ограбили в Бургас, ти да си харесаш някой следовател в НСлС и да му пратиш сигнал точно той да те разследва. Ясно е, че няма да стане, коментират казуса юристи. “Националната следствена служба няма компетенции да образува досъдебно производство. Единствена компетентна служба е прокурор от Специализираната прокуратура и да възложи разследване”, съобщиха от Националното следствие. 

“Това е така по силата на чл. 207 от НПК и чл. 212 от НПК, които изрично казват, че образуването на досъдебно производство става от прокурор след случайно разпределение”, казва Иво Ангелов, говорител на Националната следствена служба пред “24 часа”. Сигналът е изпратен до специализираната прокуратура и може да бъде обжалвана пред две инстанции, уточни още Ангелов.

“ВСС отказа да разгледа по същество този материал. Затова отделих тази част, която е за незаконно публикуване на материали, придобити чрез СРС-та, и го изпратих на зам.главния прокурор. В следствието има доста качествени следователи с богата подготовка и квалификация. Надявам се да проведат разследване и да се отговори на въпроса дали става дума за извършено престъпление. Ако не - с какви мотиви ще откажат наказателно преследване”, обяви Бойко Рашков след като награди областни директори на МВР за работата им срещу купуването на гласове на предсрочните избори. 

Става дума за публикувани от пресцентъра на прокуратурата звукови файлове по два случая. Първият е на разговори между командващия ВВС ген. Цанко Стойков и президента Румен Радев от януари м.г. Вторият са записи от СРС-та от разговори на Васил Божков с депутата от коалиция “БСП за България” Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов. Рашков цитира и членове от Закона за съдебната власт и наказателния кодекс, които криминализират изнасянето на данни, събрани със СРС-та и присъда от 2014 г. за човек, който е разгласил данни от СРС-та. За публикуването на данните от СРС-та Иван Гешев обясни след заседанието на ВСС в четвъртък, че това е направено от пресцентъра по решение на наблюдаващите прокурори според закона.

“Този политически акт няма правна аргументация и цели уронване на престижа на съдебната власт. Европейските ценности като върховенство на правото и разделение на властите не се зачитат от представители на изпълнителната власт, които по дефиниция са призвани да ги спазват. В сигнала са посочени същите факти, които бяха обсъдени от ВСС по повод предложението на министъра на правосъдието за предсрочно освобождаване на главния прокурор, и вече бяха оценени като правно несъстоятелни”, заяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Според нея цената на уронването на престижа на прокуратурата ще бъде неефективно функциониране на правоохранителните органи и ще бъде платена от гражданите. 

Рашков каза още, че с нетърпение чака произнасянето по сигнала му, за да се види

дали ще има

прокурор, който

има кураж

да разследва

главния

Той цитира и решение на Конституционния съд отпреди точно 1 г., когато единодушно беше взето решението, че всеки прокурор може да разследва главния, без той да влияе на вътрешните им убеждения. Тогава съдът беше попитан от Министерския съвет по казуса с препоръките на Венецианската комисия за недосегаемостта на главния прокурор.

“Ако заместникът на Иван Гешев откаже да образува досъдебно производство срещу своя началник, ще го обжалвам пред по-горестоящия прокурор - пред сегашния главен прокурор. Да видим какво ще се случи оттук нататък”, заплете казуса още повече Бойко Рашков. По това време обаче още не се знаеше, че сигналът му е препратен до Специализираната прокуратура. Ако тази институция откаже наказателно преследване по сигнала му, той ще може да обжалва пред Апелативната специализирана прокуратура, която е второинстанционна.

Сигналът на Бойко Рашков срещу Иван Гешев не е единственият досега. След решението на Конституционния съд през юли 2020 г. това направи и Христо Иванов, но беше постановен отказ за образуване на досъдебно производство. И тогава един от аргументите на лидера на “Да, България” беше разгласяването на данни, събрани със СРС-та.