Десетки държавни глави са разстреляни, пробождани или измъчвани

Америка води черната класация с четирима убити

18 колумбийци и петима американски хаитяни. Зад убийството на президента на Хаити Жовенел Моиз на 8 юли в резиденцията му в столицата Порт-о-Пренс стои цял отряд от тежковъоръжени командоси. Според властите чужденците влезли в страната специално за да извършат покушението срещу държавния глава.

До момента по-голямата част от бойците са арестувани, а другите застреляни по време на нападението, при което бе ранена и съпругата на Моиз. Експертиза установи, че в тялото на държавния глава има 12 куршума, които не са му оставили никакъв шанс за живот. Веднага след атаката, разтърсила цялата държава, бе въведено военно положение в републиката за 15 дни. Първата версия съвсем естествено бе, че покушението може да има нещо общо със САЩ.

Повод за това дават колумбийските граждани, заловени по време на разследването. Те са участвали в американски военни програми за обучение и образование, докато са служили в колумбийската армия. Факт е, че Пентагонът организира учения за стотици хора, сред които мъже и жени, от партньорските държави на САЩ в Централна Америка. Тази хипотеза не беше отречена и от министъра на отбраната на Колумбия Диего Молано, който във видеоизявление заяви, че според предварителна информация замесените са бивши членове на колумбийските въоръжени сили.

Второто доказателство за евентуална връзка бе, че един от атентаторите е информатор на ДЕА – агенцията за борба с наркотиците на САЩ. Работата по случая обаче съвсем не приключва дотук. Засега поръчителите на убийството на Моиз остават напълно неизвестни. Възможни са само догадки кой и защо е пожелал смъртта на първия човек в Хаити. Специалисти твърдят, че в заговора, а след това и в самото покушение са участвали десетки хора.

По последна информация мъж на име Кристиан Еманюел Санон, който също е заловен от полицаите, е бил “мозъкът”.

Предположенията са, че той е контролирал участниците в заговора, но не всички от тях останаха живи по време на опитите на властите да ги арестуват.

Много бяха убити от военните, докато бягат или откриват огън срещу службите.

Оказва се, че това е второто нападение срещу държавния глава. Първото бе на 17 октомври 2018 г., когато той присъства на церемония по повод 212-ата годишнина от смъртта на основателя на държавата и национален герой Жан-Жак Десалин. По него отново стрелят, но късметът му сработва, защото не е ранен сериозно, благодарение на трима от охранителите си. Въпреки покушението, което скандализира целия свят, хаитянските власти засега не смятат да променят датата на президентските избори и на референдума за нова конституция. Според министъра, отговарящ за организирането на изборите - Матиас Пиер, до издигането на нов главнокомандващ функциите му ще изпълнява сегашният министър-председател Клод Жозеф. Макар да звучи невероятно, че в XXI век държавен глава може да бъде разстрелян от цяла група в резиденцията, в която живее със семейството си, екзекуции от подобен тип съвсем не са прецедент. Историята помни десетки случаи, в които президенти на най-различни страни, някои от които дори управлявали само по няколко месеца, са екзекутирани по особено жесток начин. Разследванията показват, че повечето са поръчани заради крайни политически убеждения, а не корупция и кражби по високите етажи на властта. За щастие броят на задържаните извършители на престъпленията е висок. За поръчителите обаче не може да се каже почти нищо. Имената на някои от тях остават пълна загадка.

Коя е страната с най-много нападнати и убити президенти?

Според статистиката начело на черната класация са САЩ. Изчисления на властите показват, че един на всеки девет от главнокомандващите в САЩ става жертва на покушение, а от 1865 г. насам опити за екзекуции се правят при един на всеки четирима. До момента страната е имала начело над 40 първи мъже, включително и последният – Джо Байдън. Четирима от всички тях са били застреляни, докато са в дома си, а шестима са извадили истински късмет да останат живи след наглите посегателства.

Нападателят на Ейбрахам Линкълн го смятал за тиранин

Има ли проклятие над американските президенти, предвид факта, че най-много държавни глави са убити точно там? Въпреки че числото 4 не звучи никак страшно, покушенията остават в историята като особено брутални, а част от тях дори са обвити в мистерия и до днес. Една от легендарните фигури в политиката - 16-ият държавен глава на САЩ Ейбрахам Линкълн, също си отива от този свят след екзекуция. Той е начело на страната от 4 март 1861 г. до 15 април 1865 г. по време на Американската гражданска война между Севера и Юга. Признат е за най-успешния президент в историята на Америка. До последно е заклет противник на робството и привърженик на идеята за свобода и равенство между хората. Още преди встъпването му в длъжност седем южни щата се отцепват и сформират Конфедеративните американски щати. Линкълн дори издава декрет, в който обявява, че ако Южните щати не се върнат в Съюза до 1 януари 1863 година, то всички роби на техните територии ще бъдат обявени за свободни граждани. Същият документ води до създаването на 13-ата поправка в американската Конституция, с която на територията на Америка се забранява робството. Именно каузата за равенство сред хората без значение от цвета на кожата им става причина за неговата кончина. На 15 април 1865 г., докато гледа пиеса в „Театъра на Форд“ във Вашингтон заедно със съпругата си Мери Тод Линкълн, която седи до него, той е застрелян от упор в главата. Неговият убиец е Джон Уилкс Бут, който започва да планира екзекуцията, след като чува реч на Линкълн. В нея той за пореден път застъпва идеята да се даде право на глас на всички американци, включително и на чернокожите. След като стреля с пистолета си, Бут извиква „Sic semper tyrannis!“ („Това застига тираните!“), което всъщност е мото на щата Вирджиния по онова време. Съществуват легенди, че Бут е казал: „Югът е отмъстен!“, след което скача от балкона на сцената долу. Обувката му обаче се закача в американския флаг и чупи крака си. Въпреки че е ранен, той скача на коня и успява да се изплъзне от преследвачите си. На 26 април 1865 г. американските власти все пак го откриват. Той е обкръжен и застрелян в хамбар, а според архивите последните му думи били: „Кажи на майка ми, че умрях в борбата за своята страна“.

Муджахидините взривяват Мохамед Али Раджай

Мохамед Али Раджай се кандидатира на президентските избори в Иран през 1981 г. и става първият държавен глава, избран с рекордните 91% от гласовете. Управлението му обаче не продължава дълго. Раджай е на поста само четири седмици. Убит е заедно с още няколко членове на ислямската партия. Всички те са ликвидирани с бомба в офиса им в Техеран на 30 август 1981 г. Устройството се взривява, след като един от присъстващите на уговорената среща отваря куфарче, донесено от служителя по сигурността в партията - Масуд Кешмири. Екзекуцията буквално разтърсва цялата страна. Всички са шокирани. Разследването по случая започва мигновено. В продължение на седмица властите провеждат стотици разпити. Търсят улики, чрез които да стигнат до извършителя. Стигат до извода, че отговорният за атентата е бил сред групата присъстващи на мястото същия ден. Бързо обявяват, че виновникът е Кешмири, който не само изпълнил, но е и планирал как да стане убийството на президента. По-нататъшното ровене на полицаите в живота на Масуд ще покаже, че той е бил част от „Организацията на муджахидините на иранския народ“. Същата групировка е подкрепяна и от Саддам Хюсеин.

Килърът на Кенеди, ликвидиран 2 дни след него

35-ият президент на САЩ Джон Фицджералд Кенеди е начело на страната от 1961 г. до 1963 г. Убит е на 22 ноември 1963 г. в 12,30 часа в Далас, Тексас, по време на парад. Негов екзекутор е Лий Харви Осуалд, арестуван малко след покушението. Въпреки събраните доказателства престъпникът така и не е изправен на подсъдимата скамейка. Причината - два дни след смъртта на Кенеди Осуалд е убит в затвора от Джак Руби. Разстрелът на държавния глава обаче и до днес подтиква любителите на конспирации да търсят поръчителите по високите етажи на ЦРУ, ФБР и Кремъл.

Разстрелват Чаушеску за геноцид и изгонен епископ

Румъния също попада в статистиката с ликвидирани лидери с убийството на Николае Чаушеску на 25 декември 1989 година заедно със съпругата му Елена. Двамата са разстреляни, а екзекуциите им са заснети на видео. Последните три дни от живота си първият човек в страната всъщност прекарва в казарма, без да подозира, че с жена му ще бъдат убити. Те успяват да избягат от Букурещ с хеликоптер благодарение на армията, вярвайки, че тя им помага да се скрият от стотиците хиляди недоволни граждани, които към онзи момент се бунтуват по улиците. Навръх Коледа той и Елена са изправени на подсъдимата скамейка. Чаушеску е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и подкопаване на икономиката. Сред издевателствата, които съдията изброява, са още забраняването на контрацептивите и абортите с цел насърчаване на многодетните майки, което пък води до висока смъртност както при децата, така и при жените. Не тези неща обаче стават причина за масовите протести. Истинската искра, запалила общественото недоволство, е изгонването на епископ Ласло Токеш от църквата му в румънския град Тимишоара. Веднага след това избухва масово недоволство и над 100 000 души окупират площадите в Букурещ. Малко по-късно на страната на протестиращите застава и армията, призвана да пази президента. Благодарение на това той и съпругата му публично са разстреляни.

С упойващ газ свалят самолета на Зия Ул Хак

Бурно се оказва и президентстването на Мухаммад Зия Ул Хак, който застава начело на Пакистан през юли 1977 г. Той ускорено ислямизира страната и обявява военно положение. Дори отменя Конституцията, въвеждайки много от законите на шериата. Започва и масови публични екзекуции. За кражба например всеки бива наказван с рязане на дясната ръка до китката. За жените също имало строги наказания, ако не носят фереджета на обществени места. Смъртта му идва приблизително десет години след като е начело на страната. На 17 август 1988 г. той пътува до Бахавалпур, за да присъства на демонстрация на американския танк М-1 „Ейбрамс“. На връщане обаче самолетът му губи височина и се разбива. Всички 37души на борда умират. Следва разследване, което установява, че причината е терористичен акт. Властите обявяват, че има множество съмнителни обстоятелства, които навеждат на мисълта, че падането на летателната машина не е било случайно. Според тях в самолета е имало контейнер с упойващ газ. Точно той приспал пилотите и пътниците, което довело и до разбиването. 2 часа и половина преди катастрофата в редакцията на пакистански вестник се обажда анонимен човек, който пита репортерите дали е вярна мълвата, че самолетът на президента се е разбил.

Убиват Бхуто, а след това и дъщеря му

Президентът на Пакистан Зулфикар Али Бхуто е свален от власт чрез военен преврат през 1977 г. Веднага след това един от влиятелните генерали Зия Ул Хак нарежда Бхуто да бъде екзекутиран, въпреки че голяма част от обществото одобрява дейността му. Срещу това решение протестират и много страни, които призовават Хак да не умъртвява Бхуто. Молбите обаче не са чути и в ранните часове на 4 април 1979 г. Бхуто е обесен в затвор. Смъртта му обаче отприщва гнева на хиляди пакистанци. Следва вълна от протести, придружени с брутално насилие, бунтовниците обявяват, че тази съдба ще сподели и генерала убиец. След убийството Зулфикар е погребан в Ларкана съвсем близо до дома на семейството си. Начело на Пакистанската народна партия, която той създава приживе, застава съпругата му Нусрат Бхуто. По-голямата им дъщеря Беназир Бхуто пък става жертва на терористичен акт, след като е министър-председател на страната в периода 1988 - 1996 г. Причината за нападението срещу нея е опозиционната политика и негативното мнение, което изразява за президента Первез Мушараф. След убийството й партията поема Билавал Бхуто Зардари - внук на Зулфикар Бхуто.

Ликвидират Нго Дин Дием заедно с брат му след военен преврат

Нго Дин Дием е първият президент на Република Виетнам от 1955 до 1963 г., но е разстрелян заедно с по-малкия си брат и членове на правителството след военен преврат, подкрепен от Съединените американски щати. Дием остава в историята като особено корумпиран и авторитарен лидер. Под прицела му попадат будистите, които са преследвани и изтезавани 1963 г. се оказва повратна в кариерата на държавния глава, тъй като тогава започва голямата будистка демонстрация. За съжаление тя е окървавена, а някои от протестиращите се самозапалват. Това е и моментът, в който САЩ обявяват, че повече не могат да имат доверие на Дием.

Психар и анархист атакуват Гарфийлд и Маккинли

В групата на американските президенти - жертви на покушения, се нарежда и Джеймс Гарфийлд, прострелян на 2 юли през далечната 1881 г. Той умира два месеца по-късно, тъй като лекарите не успяват да открият двата куршума в тялото му. Въпреки продължителното лечение на раните, липсата на лекарства и достатъчно добра апаратура през онези години водят до злощастния край. Виновен за смъртта на Гарфийлд е психично болният Чарлз Гито, който седмици наред следи президента. Той решава да застреля Гарфийлд, докато чака влак на жп гарата във Вашингтон. Гито е арестуван веднага след покушението и осъден на обесване. Дни след като е ранен смъртоносно, умира и президентът Уилям Маккинли. Той е нападнат на 6 септември 1901 г., докато приема посетителите на Панамериканското изложение в Бъфало, щата Ню Йорк. На подсъдимата скамейка след това е изправен Леон Чолгош, който стреля два пъти в корема на Маккинли. Той е екзекутиран на електрически стол два месеца след нападението, обявявайки себе си за анархист, който не съжалява за това, което е направил.

Куршум застига и Кабила - приятел на Че Гевара

Третият президент на Конго Лоран-Дезире Кабила също си отива от този свят след убийство. Той е застрелян в кабинета си на 16 януари 2001 г. Веднага след покушението е откаран в болница в Зимбабве, но два дни по-късно умира от раните си. Тялото му е транспортирано до Конго за държавно погребение, след което синът му Джоузеф Кабила става президент. Разследването за нападението продължава дълго. Обвинени са 135 души, четири от които деца. За смъртта му са осъдени полковник Еди Капенд - братовчед на Кабила, и още 25 души. Останалите са затворени за няколко месеца, а 45 са оправдани. По-късно се оказва, че специалният съветник на Кабила Емануел Дунгия е участвал в заговор за свалянето на сина му от поста. По време на президентстването на Кабила не липсват множество критики срещу политиката му. Той е обвиняван от различни хора в авторитаризъм, корупция и нарушения на човешките права. По негово нареждане например е задържан бившият министър на информацията на Мобуту - Доминик Сакомби Инонго, след като той се обявява против Кабила. Особено интересна обаче е връзката му с Че Гевара. Двамата стават приятели през 1965 г., когато опитват да организират партизанското движение в Конго. Че отива там с близо 100 свои поддръжници, готови да предизвикат революция. Гевара по-късно ще определи Кабила като разсеян човек, който „не спазва уговорените часове“. Причината - появявал се с по няколко дни закъснение, когато трябвало да осигурява помощ и запаси за хората на Че. Импровизираният бунт е потушен много бързо, още през същата година. Въпреки че са много различни, двамата намират много общи теми. Според революционера от всички хора в Конго единствено Кабила имал качествата на лидер, способен да води страната.

След жестоки мъчения умира Самюъл Доу

По особено жесток начин умира и президентът на Либерия Самюъл Доу, който управлява от 1980 до 1990 година. Той е похитен и брутално измъчван, като първо отрязват ухото му, а след това го кастрират. Накрая бива зверски убит. Отвлечен е от отряди на опозицията, наречена „Национален патриотичен фронт на Либерия“, които са крайно недоволни от неговото управление. Причината - Доу опитва да наложи тотална диктатура. Зад него стои т.нар. племе кран, което носи отговорност за военния преврат и смъртта на президента Уилям Толбърт. Как Самюъл става държавен глава? През 1986 година той идва на власт с множество манипулации и измами. Изборите са определени от международни организации за изключително нечестни и фалшифицирани. Управлението на президента по-късно е белязано от множество забрани, които той налага. Една от тях е повече да не функционира най-старата политическа партия в Либерия – „Партия на истинските виги“. Доу прекратява и отношенията на страната със СССР. Безчинствата му обаче събират множество врагове против него. Три години след идването му на власт се създава опозицията „Национален патриотичен фронт на Либерия“, която успява да набере сподвнижници из цялата страна. Така през септември 1990 г. нейни групи влизат в столицата Монровия, за да обсипят целия град с огън.