Контраразузнавачът Павлин Павлов разкрива пред "168 часа", че той е единственият шеф на КГБ и лидер на СССР, който се е срещал с Шпионина на ХХ век Ким Филби 

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" "168 часа" търси истината и задкулисието на този сложен преход, придружен с ужасяваща бедност, с нескончаеми кризи и две големи катастрофи. Всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да повдигне завесата, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

В предишния брой публикувахме интервю с контраразузнавача Павлин Павлов за отношенията между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус, за плановете им за инвестиции у нас, за соцприватизацията, която е трябвало да облекчи навлизането на немски и западни капитали у нас.

Самият Павлов е готвен за нелегал по линия на разузнаването. Животът обаче се стича така, че през 81 - 85 г. е аспирант в Москва и готви дисертация за съвременната политика на Западна Германия.

Един ден, докато е в Ленинската държавна библиотека, в закритата зала се засича със съветския аспирант Путин.

Благодарение на дисертацията и престоя си в Москва Павлов е свидетел на всички процеси, които ще подготвят падането на социализма.

Преди години Павлов издаде книгата "Записки от оня свят", в която подробно описва събитията от този период. На същата тема са посветени и книгите му "Не дразни ченгето, когато обича", "Шпионски истории", "Не дърпай дявола втори път за опашката".

- Твърди се, че само Андропов като шеф на КГБ и лидер на СССР е контактувал с Шпионина на ХХ век Ким Филби, който през 1963 г. бяга в СССР.

- По-късно научих, че са се виждали. Именно затова Филби изживя добре и достойно последните си години. Разбира се, че Андропов ще се срещне с такъв изключителен шпионин, както се е срещал с други легендарни разузнавачи - Лонсдейл, Абел.

- Смъртта на Андропов е много загадъчна. Той идва на власт в края на 1982 г., опитва се да умиротвори Изтока и Запада, става инцидентът с южнокорейския самолет през март 1983 г. и почти година по-късно умира.

- Твърди се, че са му предложили да вземе миниапарат, който да подпомогне дейността на бъбрека му, но той отказва. Казал е, че

не може да

си позволи

такова нещо, да се среща с държавни ръководители и да ходи с оборудване. Затова е хоспитализиран. Но заедно с това се разказваше и следната интрига, която, разбира се, не е доказана, а само загатната. Според нея Андропов и Шолохов живеят в един блок. Когато срещу Шолохов започва разследването, съпругата му се засича с Андропов в асансьора и там

стреля срещу него

Успява да го рани, след което тя се самоубива. Малко по-късно Шолохов също се самоубива. Дали е истина, не знам, но още тогава имаше намеци, че след този случай Андропов ляга и повече не става. За съжаление Чазов не можа да се погрижи за него.

- Защо след смъртта на Андропов идва на власт Черненко?

- Той го наследи, за да върне старото статукво и да възстанови властта на военното лоби, на генералитета - на ястребите. Гледах избора му за генерален секретар. Камерата показа избирателното бюро, рафтовете, урната, а зад нея стоят две жени с шалчета. Изведнъж влиза Черненко по сако, гласува и си тръгва, след което жените викат радостно:

“Ура, генералният секретар гласува!”

Тоест, те са поставени там и всичко е било предрешено. Благодарение на избирането му обаче напрежението между СССР и САЩ през лятото на 1984 г. така ескалира, че можеше да се стигне до неимоверно опасни стълкновения. Черненко бе проекция на старите кадри. Дойде с идеята да оздрави системата, но това доведе до крайно изостряне в отношенията между двата лагера. Военните извадиха униформите, изтръскаха ги от нафталина и започна сериозното

“дрънкане

на оръжия”

За щастие, имаше и по-умно статукво, макар че трудно се преодоляват такива опасни тенденции. Слава Богу, спасихме света. От тази гледна точка Горбачов бе по-малкото зло.

- А защо Горбачов не следва плана "Андропов" да съчетае плюсовете на двете системи в една и преходът да не е толкова безчовечен?

- Знам, че Андропов искаше да стане така, но Горбачов бе апаратчик. Когато над главата му не стои някой да му казва какво да прави, той - не знам как да се изразя по-тактично - просто не можеше да се справи с такъв род предизвикателства. Бившият шеф на ЩАЗИ Маркус Волф неслучайно каза:

“Горбачов

ни предаде!”

Едно е да променяш система, но не предавай позиции, с това Горбачов създаде огромен проблем. Дали е работел за САЩ, не знам, но изведнъж тази система стана беззъба, обезкървена, а хората трябваше години наред да живеят в ненужна и непоносима бедност.