Комисията била скептична към показанията на Никола Обретенов, който два пъти ги сменил

В следващите няколко броя ще публикуваме разследването на проф. Огнян Каменов за убийството на Христо Ботев. Самият той държи да изписва името му Ботйов, както героят се е подписвал. Професорът е страстен изследовател на загадки, който с педантичността на математик разбулва митовете около тях един след друг.

“..Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда…”

Христо Ботйов

Не преувеличено да кажем, че събитията от живота на Христо Ботйов Петков, от неговото раждане по Коледа, 25. 12. 1847 г. (по юлианския календар), до

гибелта му на 20.05.1876 г.,

петък, са подробно изследвани и описани от стотици професионални историци, писатели, разследващи журналисти и ентусиазирани почитатели не по дни, а по часове. Като че ли всичко за неговата творческа, революционна и обществена дейност през краткия му живот е открито и публикувано по автентични документи, негови писма и спомени на съвременници. Но има само един въпрос, който не просто вълнува родолюбивите българи, а не им дава "сън и покой" вече повече от 144 години.

Кой застреля войводата привечер във Врачанския Балкан, не по време на близо 8 - 9 часовата битка, а след нейния край?

В настоящия анализ не само ще назовем лицето, което го е застреляло, но и ще посочим неопровержими аргументи, доказващи, че наистина то е било неговият екзекутор. Христо Ботйов загива само от един куршум от револвер, изстрелян подло и коварно в гърба му, а убиецът му е бил на 14 - 15 крачки зад него. Но нека проследим хронологията на събитията, довели до фаталния му край.

Изопачените спомени на Никола Обретенов

Под егидата на врачанския кмет на 02.06.1927 г. (григорианския календар) се учредява т.нар. Врачанска анкетна комисия, в състава на която са поканени следните лица: 1. Никола Обретенов (1849-1939) – четник от щаба на Ботйовата чета и неин ковчежник, втори син на легендарната русенка баба Тонка, който тогава е бил на 78 г. и за първи път от 1876 г. се изкачва на това място в Балкана; 2. майор Никола Наумов – юрист, съдия в Русенския на НВ съд, лисансие по литература; 3. Първан Първанов – адвокат от Враца; 4. Андрей Цветков – историк и директор на Врачанската девическа гимназия; 5. д-р Тодор Панчев – главен лекар на Врачанската болница; 6. Владимир Бобошевски – журналист от Враца; 7. подполковник Чукурски – командир на 15. пехотна врачанска дружина; 8. Кольо Кънев - участъков инженер от Враца; 9. капитан Христо Иванов – придружаващ от Русе Никола Обретенов; Крум Димитров – кооптиран член, учител по латински език; Тодор Бучински – кооптиран член, студент по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Историческата заслуга на тази скромна анкетна комисия е впечатляваща – за първи път от епопеята на Ботйовата чета, т.е. 51 години след дебаркирането й от австроунгарския вапор "Радецки" на Козлодуйския бряг, българската общественост узнава важни подробности за бойния път на четата, благодарение на спомените на прекия участник в тези събития Никола Обретенов.

Очертана е правдоподобната дислокация на Ботйовите момчета по време на последната им битка във Врачанския Балкан, причината за

откъсването на авангарда,

командван от военния командир Никола Войновски (1849 – 1876) от основното ядро на четата, разположението на неприятелските сили, съставени от редовен аскер, башибозук и черкези, както и лобното място и обстоятелствата, при които загива войводата. Комисията е дала възможност на свидетеля Н. Обретенов, качен на кон, да обходи пътеките от връх Вола към Купена, Камарата и Дългия зъбер.

Спомените за тогавашните драматични събития бързо се възстановили във възрастния поборник и той очертал без затруднения фронтова линия, която имала формата на подкова, с връх на Купена, с отвор към долината Йолковица, десният фланг обхващал Дългия зъбер, а левият – Камарата и Веждата.

Войновски командвал централната и източната позиция, Ботйов – западната, по билото на Камарата, а челото на Камарата – Веждата, командвал Димитър Икономов (1839-1896), член на щаба. Недостатъкът на така създадената фронтова линия е бил

липсата на кръстосано огнево покритие

между отделните й части. Истинската битка започнала, когато малко преди пладне откъм Мали връх и Цареви ливади, западно от Камарата, заемат позиции два кавалерийски бюлюка на редовния аскер (около 360 кавалеристи) с две планински оръдия, командвани от Хасан Хейри бей. Битката е била много тежка, но Ботйовите четници се държали храбро и спазвали военнотактическа дисциплина, на която ги обучил предишния ден на Веслец Никола Войновски. Тя е включвала да не стрелят залпово, а групово, което предотвратява контраатаки на противника в периодите на зареждане, да обграждат окопите си с каменни бруствери и в никакъв случай да не се изправят, докато зареждат капсулните си пушки.

Затова четата не дава нито една жертва,

въпреки че съотношението между четниците и османския противник е било 1:10. Според турска телеграма, изпратена от Видинския военен гарнизон до врачанския каймакамин (околийски началник), редовният аскер е дал 12 жертви. Броят на загиналите черкези и башибозук е неизвестен.

По залез от западните турски позиции изсвирила военна тръба, възвестяваща прекратяването на битката. Малко след това и Хр. Ботйов разпоредил да се свири отбой и за четата и да се свие знамето й, побито на билото на Камарата. Според сюнитските мюсюлмански легенди в Корана, когато Мохамед се възкачил на седмото небе и беседвал с Аллах, той му наредил сюнитите да му се молят по 50 пъти дневно, т.е. на всеки 28 минути и 48 секунди. Това било прекалено и Мохамед бил посъветван от Муса да поиска облекчение. Броят на молитвите е бил снижен на 5: молитва № 1 - малко преди изгрев; молитва № 2 - на обяд, веднага след като слънцето подмине зенита; молитва № 3 - следобед, когато сянката стане два ръста; молитва № 4 - вечер, веднага след залез; молитва № 5 – през нощта, при настъпване на пълен мрак. Най-важната от всички седмични молитви е била петъчната обедна молитва, която обикновено се е провеждала в джамии, а правоверните е трябвало преди нея да се къпят изцяло. Мюсюлманският ритуал е изключвал в петъчен ден (какъвто е бил 20.05.1876 г.) да се пропуснат повече от две молитви.

Битката във Врачанския Балкан

е започнала преди пладне и по неизбежност са пропуснати от страна на ислямския противник обедната и следобедната молитви. Затова обосновано можем да предположим, че след залеза, в обширния район на битката не е останал нито един правоверен мюсюлманин, с цел да причаква и убива войводата на българската чета. Недопустимо е било да се пропускат повече дневни молитви и то в петъчен ден.

Когато комисията се озовала в началото на долината Йолковица, Никола Обретенов слязъл от коня и започнал да се взира в камъните по източния склон на Камарата. Спрял се пред малка скала, висока около метър и широка метър и половина, и казал: "Тука беше". Той посочил, че

Ботйов е седял

пред скалата,

срещу него е бил Петър Спасов Симеонов (1846-1876), когото в четата наричали Перо Македонеца, от дясната му страна е седял Никола Обретенов, а от лявата – Георги Апостолов (1853 – 1876). На 25 крачки (17 м) вляво от войводата, малко по-ниско по склона са седели Сава Пенев Рашов (1851-1916) и Димитър Тодоров – Димитрото (1855-1940). Веднага след показанията на Обретенов за разположението на войводата и петимата му четници, в членовете на Врачанската анкетна комисия се е породило тежко съмнение за изопачаване на истината. Отдалечаването на посочената група около Ботйов, на повече от 600 м от най-близката пътека между Купена и Дългия зъбер, по която четниците са се оттеглили към Крушовското изворче, комисията оприличила на насилствено отвличане на войводата и откъсването му от неговите момчета. Нима е достоверно след 8 - 9 часова престрелка войводата да не се срещне поне с част от храбрите си четници и да разбере от тях има ли убити и ранени? Така не е постъпвал войводата Ботйов! В анкетната комисия настъпило още по-голямо негодувание от ескалиращото противоречие в думите на свидетеля: веднъж им казал, че на този военен съвет войводата предложил цялата чета още на следващия ден да започне изтеглянето си по Балкана към Сърбия, а малко по-късно си "припомнил", че "…Ботйов искаше само ние да избягаме и да оставим четата сама!...", а Перо Македонеца е "поучавал" войводата, че ако остави четата си на произвола и отиде в Сърбия,

ще загуби всичко, което е постигнал!

И тези скверни думи Обретенов твърдял, че са изречени от Перо Македонеца, същия този Перо, който два дни по-рано на военния съвет, проведен след битката на Милин камък, е призовавал войводата да изтегли четата в Сърбия?! Дори при занижени критерии за наглост тези Обретенови показания са въпиещо безочливи! Ако той се придържаше само към едната от посочените две версии, то тя със сигурност щеше да се наложи в нашата историография. Но Обретенов е предпочел полиморфното иносказание, което е повишило общественото недоверие към него. Хората са скептични към свидетел дори "от първа ръка", който днес има едни спомени, а утре други...

* Защо комисията посреща с недоверие версиите на Обретенов, четете в следващ брой.