Аз предупредих Ескенази, че ще му издадат смъртна присъда, искаше да конфискува 1 млрд. 533 млн. долара на 705 души

Луканов ме извика през нощта и ме помоли да започна ревизията на ВТО-тата

Ако бе успял да замине в САЩ, щеше да свали Жан по-рано и щяхме да въведем валутния борд с по-скъп лев

- Г-н Парамов, една от последните снимки на Илко Ескенази е с вас. В предишния брой разговарях с негови приятели и близки и те не вярват, че е загинал случайно с джета. Вие имахте ли подозрение?

- Тази снимка е от 22 юли 1994 г. в парламента. Всъщност именно в този разговор аз го предупредих, че ще го убият.

- Заради желанието му да разкрие червените милиони?

- Да. Малко по-сложно е, но ще ви опиша ситуацията, а вие си направете изводите. Тогава аз бях депутат и внесох Законопроекта за ратификация на споразумението за преструктуриране на външния дълг към чуждестранните банки кредиторки.

На 20 юли вечерта в 17,55 ч. подадох заявление в Народното събрание , с което предлагам на следващия ден това да се гледа като точка първа в дневния ред. Така се случи, че бяха отложени за 22 юли.

Илко бе член на парламентарната икономическа комисия, а аз на бюджетната комисия. По спорни въпроси спазвах условията, които ми бе поставил Андрей Луканов -

джентълменско отношение към представителите

на СДС

и да проявявам разбиране към тях. Затова на тези заседания нямаше партийни и спонтанни изблици, а само държавническо поведение.

Съдете сами - ако не бях внесъл това искане и не настоявах за това, на 28 юли 1994 г. изтичаше срокът, в който трябваше да платим още 500 хил. марки лихви. При това излишно. Август - парламентът излизаше във ваканция и щяха да се платят още 500 хил. марки. Тогава още не знаехме, че премиерът Любен Беров е планирал да подаде оставка на 1 септември. От тази гледна точка тези дни на юли са били последните възможни дати да приемем този закон и да предоговорим една огромна сума от дълга, която да ни бъде опростена. Към 10 ноември 1989 г. той бе на стойност 10 млрд. и 550 млн. долара към 396 банки кредиторки. Сумата е установена веднага след като приключва пленума на БСП на 10 ноември 1989 г. Бях задължен от Луканов да фиксирам точната сума и за целта работих 202 календарни дни. Мога спокойно да заявя, че ако бяхме пратили магаре да договаря тези заеми, със сигурност щеше да постигне по-ниски лихви от 18-19%.

- Кога са теглени тези кредити?

- В периода от 1985 до 10 ноември 1989 г. Най-интересното е, че са сключвани заеми от по 2-3 млн. долара примерно от швейцарска банка, но парите не постъпват в БНБ за разпореждане, а отиват директно във външнотърговското дружество, което получава сумата и я реализира по направление. След 10 ноември тези фирми отказват да погасят заемите си и тъй като държавата е гарантирала тези кредити, те стават част от споразумението с Лондонския клуб. С въпросното гласуване успяхме да намалим тези 10 млрд. на 5 млрд. и по този повод Илко Ескенази дойде да ме поздрави. Каза, че не е очаквал, че един член на БКП ще прояви такова държавническо разбиране. Тогава каза нещо, което ще цитирам горе-долу по памет: "Ние ще направим всичко възможно и аз подготвям една много сериозна среща в Лондон, която ще ни даде отговор на втория, по-особен въпрос - къде са изтеклите пари към външнотърговските дружества." 

Илко ме попита за валутните сметки, защото водех и отчета им. Казах му, че към 10 ноември 1989 г. в тях има

1 млрд., 533 млн.

и 200 хил. долара

на 388 фирми,

а разпоредителите с тях са 705 души, по 1-2 лица от дружество. От тези пари в българската държава са постъпили обратно само 2 млн. и 50 хил. долара, останалите 1,531 млрд. са присвоени от разпоредителите - външнотърговски дружества и от тези 704 души.

Обясних на Илко Ескенази, че именно тези пари са причината и за 10 ноември 1989 г., но неговата идея бе да ги конфискува. Затова аз много спонтанно му казах: "Внимавайте, защото само заради това ще получите смъртна присъда. Ще ви убият. Няма да доживеете да констатирате течовете. При тях нещата са по-сложни и ако искате да свършим цялостно работа, не бързайте, защото времевият план за разкриване на остатъците във външнотърговските дружества е 10-годишен. Всички банкови документи се пазят 10 години." Той се замисли и аз отново го предупредих, че както е тръгнал, ще го убият.

- Но тогава Ескенази е бил депутат, в какво качество е искал да търси тези пари?

- В СДС имаше идея Илко Ескенази да промени стила на Филип Димитров в следващия син кабинет. Смяташе се, че той е най-грамотният и най-подготвеният за министър-председател. На него се разчиташе да наложи демократичен и прозрачен подход при предстоящата приватизация. С отстраняването му

умря и идеята да

се наложи контрол над тези пари

Така се стигна до най-лошия сценарий - до най-подлото и брутално раздържавяване, което удължи агонията, заложена от Жан.

-Защо смятате, че Ескенази е имал реален шанс да открие тези пари и реформите да се проведат по честен начин?

- Влиятелни международни финансови и политически кръгове гледаха на Илко по по-различен начин, отколкото на всички останали премиери на България - той имаше авторитета на достатъчно нравствен и компетентен човек, на него щяха да му окажат всякаква помощ в чужбина, за да бъде лишена част от червената буржоазия от авоарите й. Както и да се приложат различни механизми, за да не се допусне последвалата колосална кражба. Но нещата така се стекоха, че аз си останах с обосновано предположение, че заради тези пари бе застрелян и Андрей Луканов.

- Бихте ли разказали по-подробно защо?

-На 18 декември 1994 г. Жан Виденов спечели изборите и аз през август 1995 г. бях назначен за главен ревизор на БНБ. Луканов искаше да засека златото, след което да започна да търся авоарите по валутните сметки на външнотърговските дружества. Бяхме се разбрали, че за "златната" ревизия ще са ми необходими около 17-18 месеца, след което веднага щях да започна ВТО-тата (външнотърговските фирми - бел. ред.).

На 30 септември 1996 г.,

два дни преди да убият Андрей Луканов, се с

рещнах с него

късно вечерта в Парк хотел "Москва". Спомена, че 4 дни преди това е бил в Гърция, където е имал среща с Джордж Буш-баща, а на 15 октомври 1996 г. трябваше да замине в САЩ. Там бе поканен от Института на Демократическата партия да обсъждат проблемите, свързани с демокрацията и остатъците от комунизма.

Именно в този разговор Луканов ме помоли нещо, което твърде много ме озадачи. Отново поиска да му обещая, че веднага след златната ревизия на БНБ, ще засечем остатъците на външнотърговските дружества. Думите му бяха: "Кольо, вече е време да засечем ВТО-тата. Нека видим сега как тези пари са се префасонирали в предприватизационни сделки." Моят отговор бе, че не можем да правим двете неща едновременно, защото ще допуснем технологична грешка. Трябваше да фиксираме златото на място, физически, да го регистрираме до килограм по входно-изходни документи, да сме сигурни, че е 40,5 тона. И едва след като свършим с това, да започнем с ревизията на ВТО-та - идеята ми бе да запечатам "Валутно управление" на БНБ, от което да взема данните и да направя фиксацията и контрола.

- Той опонира ли ви?

- Не, само ме гледаше замислено. Два дни след това го убиха.

- За 2 дни не може да се подготви подобно покушение?

- Разбира се, че е готвено няколко месеца преди това. Той настояваше за ревизията на ВТО-тата от самото ми назначаване в БНБ, но се бяхме разбрали, че ще започна със златото. Затова се учудих, когато 7 месеца преди да приключа с него, настояваше да се заема и с валутните сметки. Той знаеше за какво става дума.

Предполагам, че част от хората, които са имали пари по линия на външнотърговските дружества, са очаквали, че ще бъдат принудени да ги върнат. Самият Луканов според мен допусна една фатална грешка в тези 15-ина дни между 1 и 15 октомври - не трябваше да ходи без охрана, а те са използвали именно това.

- Защо са били важни тези 2 седмици?

- Ако той бе заминал в САЩ, щеше да направи всичко възможно Жан да падне по-рано. Вече бяхме уговорили с шефката на МВФ за България Ан Макгърк да въведем валутен борд при 300 лв., а не при 3000 лева, както стана. Предполагам, че напрежението е било поетапно. Хората с пари по линия на ВТО-тата са се уплашили, че ще трябва да ги връщат и са използвали момента, че Луканов е в София и ходи без охрана. 

- Какво стана с тези пари, след като го убиха?

- Аз продължих да работя по златната ревизия до юли 1997 г. Излязох 1 месец в отпуск, за да бъда на курс в Лондон и като се върнах, запечатах отдел "Информационни технологии", взех съответните данни, които ме интересуваха по балансите, и на 14 октомври 1997 г. запечатах и "Валутно управление". Когато започнах конкретно работа по издирването на ВТО-тата и преведените от тях и към тях средства, на следващия ден се проведе извънредно заседание на БНБ, което взе едно-единствено решение. Аз като главен ревизор с постоянен договор да мина на 3-месечен договор, считано не от 14 октомври, а от 1 октомври.

Каква е била целта и какво е станало с ревизията, четете в хартиеното издание.