Сталин най-вероятно е човекът, поднесъл отровата на Ленин, установи проучване на “168 часа” сред стари архивни документи и свидетелства на очевидци. Големият въпрос обаче е дали преди фаталната доза цианид на вожда не са му давани и отровни билки от лечителя, назначен от Йосиф Висарионович? Вече 95 години смъртта на Ленин продължава да е една голяма черна кутия.

Фактът, че червеният лидер е тровен години наред, се потвърждава и от официалното комюнике, с което за първи път се съобщава, че е болен. В него се казва, че той е много изтощен, като ефектите се подсилват заради отравяне. Тоест на червения лидер или системно му е поднасяно нещо, или му е дадена отрова с действие във времето, за да бъде изваден от играта.

Първото предупреждение,

че Сталин лично трови учителя си, излиза закодирано в едно стихотворение. То е публикувано на 24 декември 1921 г., а автор е приближеният на Йосиф Висарионович и Ленин поет Демян Бедни.

Той се осмелява да го публикува в тогавашния официоз “Правда”, като описва Сталин в образа на смуглия Вавила Аникеев, който поднася отрова на умиращата си любовница.

Очевидно Бедни намеква за грузинския му произход. В стихотворението поетът споменава за парализата, за разплаканите лакеи и как Вавила арогантно гонел всички, които искали да говорят с нея.

“Искахме да видим нашата скъпа любовница - пише той и допълва как смуглият й казвал: “Пий”, но й поднасял не питие, а отрова. -

Миналата нощ тя почти умря,

болна колкото може да бъде.” Той вмъква още едно изречение за хората, които четат между редовете: “В Европа с “жълтите” ще стигнем до сделка", и завършва с призива: “Помогнете на тяхната любовница да си върне здравето”.

Бедни се надява по този начин да разкрие пред всички плана на Сталин да ликвидира лидера на Октомврийската революция, но за съжаление, шифърът му е разгадан само от малцина.

Поетът също може да се смята за достоверен източник, тъй като е близък както със Сталин, така и с Ленин. По онова време той вероятно е и единственият

творец с частна кола на релси

Поетът се опитва да спаси страдащия Ленин, тъй като той е поверен на назначен от Сталин грузински лечител. Според слуховете той го водел към сигурна смърт, като ежедневно му поднасял отровни билки.

Аферата обаче умело е прикрита зад официалната версия. Според нея Ленин умира в резултат на раната, получена на 30 август 1918 г. Тогава го покосяват два куршума, като единият засяда в артерията, която отвежда потока на кръвта към мозъка. Другият също остава завинаги в тялото му, тъй като попада в белия дроб. Първият, осмелил се да отхвърли тази теория, е д-р Николай Семашко. На него може да му се вярва, тъй като през 1924 г. е народен комисар по здравеопазването и би трябвало да има достъп до цялата информация около състоянието на червения диктатор. "Раната на Владимир Илич няма директно влияние на заболяването, свързано със

съдовете в мозъка - отбелязва Семашко. - Проф. В. Розанов, който също лекува Ленин, потвърждава, че "куршумът няма влияние в прогресирането на заболяването".

Проф. А. Кошевников е по-мек в преценката си, очевидно притеснявайки се да се опълчи открито на официалната линия на Сталин. Той също е в екипа, лекувал Ленин, но неговата версия е, че организмът му може постепенно да е

натровен от куршума, заседнал в артерията

Медици още тогава се усъмняват в твърдението му, тъй като, ако това е вярно, червеният вожд ще има съвсем други симптоми. Вероятно затова по-късно д-р Семашко променя версията си. Според мнозина под натиск на Сталин той обявява, че куршумът е бил с отрова, която постепенно причинява смъртта на Ленин – 5 години и половина след като е прострелян. Тази хипотеза обаче също не издържа дълго, тъй като през 1992 г. Министерството на сигурността анализира куршума, палтото и жакета на Ленин, както и дупките по тях. Заключението на експертите е, че

не откриват никакви следи от отрова

Ако не е отровен с куршума, тогава излиза, че поетът Бедни е прав и някой системно е водил Ленин към смъртта, за да го отстрани от пътя си.

Близкият до червения лидер Троцки е категоричен, че това е Сталин, и в своя статия разказва зловещата истина за кремълската игра на тронове.

“Ще говоря за една специална критична тема - започва Троцки. - Взел ли е студентът (Сталин - бел. ред.) някакви мерки, за да ускори смъртта на своя учител (Ленин - бел. ред.)? Аз повече от всеки друг разбирам чудовищността на едно такова твърдение.” Той е категоричен, че то се базира на ситуация, фактите и на самата личност на Сталин.